Извънредното заседание на парламента изпуска министъра на външните работи С. Джайшанкар от отговорност. Той пропусна срещата на външните министри от БРИКС в рамките на 78-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк на 20 септември. БРИКС се превръща в албатрос, който пречи на правителството на Моди да води нормален и щастлив живот.
Моментът на канадската атака срещу индийската външна политика и политика за сигурност заради убийството на Хардип Сингх Ниджар не буди съмнение. Тя се разрази след срещата на върха на Г-20, която стана свидетел на съкрушително дипломатическо поражение за САЩ пред световната общност, където страната домакин Индия умело се ориентира, за да провали всяко негативно споменаване на Русия в заключителния документ на събитието.
Аферата Ниджар може да се нарече метафорично „гроздето на гнева“. Либералният западен свят досега предоставяше на правителството на Моди свободно преминаване през своя основан на правила ред. Индия можеше да проповядва, но не носеше отговорност за собствената си практика. Всички хубави неща стигат до своя край.
Канада има опит в това да действа като заместител на САЩ. Сещам се за странния случай със заместник-председателя на борда на директорите на Huawei Мън Ванчжоу на летището във Ванкувър на 1 декември 2018 г. Милиардерката-наследница беше грубо арестувана по временно искане на САЩ за екстрадиция за измама и заговор за извършване на измама.
Но през август 2021 г. съдията по екстрадицията поставя под съмнение редовността на делото и изразява „големи затруднения да разбере“ как представените от правителството на САЩ документи по делото подкрепят твърдението му за престъпление. И на 24 септември 2021 г. Министерството на правосъдието на САЩ постигна споразумение. На 1 2 декември 2022 г. председателят на съда отхвърли обвиненията срещу Meng след искане на САЩ.
Що се отнася до досието Ниджар, канадски служител, запознат с въпроса, заяви вчера пред Асошиейтед прес, че обвинението на министър-председателя Джъстин Трюдо срещу правителството на Моди се основава на наблюдение на индийски дипломати в Канада, включително на разузнавателни данни, предоставени от „основен съюзник“, който е член на печално известната организация „Пет очи“, тайната разузнавателна мрежа на англосаксонските държави – Австралия, Великобритания, Канада, Нова Зеландия и САЩ.
Интересно е, че Великобритания се опита да се дистанцира от тирадата на Трюдо, докато канадски източник заяви пред Ройтерс, че Канбера и Вашингтон са си сътрудничили „много тясно“, за да проучат доказателствата, сочещи потенциално индийско участие в убийството на Ниджар.
Трюдо говори в канадския парламент след консултации с президента Байдън, а реакцията на Белия дом в същия ден беше силно подкрепяща. Говорителката на Съвета за национална сигурност към Белия дом Адриана Уотсън заяви: „Дълбоко сме загрижени за твърденията, посочени от министър-председателя Трюдо. Оставаме в редовен контакт с нашите канадски партньори. Изключително важно е разследването в Канада да продължи и извършителите да бъдат изправени пред съда“.
Уотсън работи под ръководството на Джейк Съливан от НСА, който докладва директно на Байдън. Малко вероятно е Съливан да е превърнал този въпрос в личен за индийската служба за сигурност. Казано по-просто, отговорността се поема от Овалния кабинет.
Наистина, след първоначалната забележка на Уотсън Белият дом бързо премина към мегафонна дипломация, като високопоставеният му шеф на стратегическите комуникации Джон Кърби, пенсиониран контраадмирал, потвърди официално, че Байдън „има предвид сериозните обвинения“ на Трюдо, „а те са много сериозни… и ние подкрепяме усилията на Канада да разследва това. Смятаме, че напълно прозрачно, всеобхватно разследване е правилният подход, за да можем всички да знаем какво точно се е случило, и, разбира се, насърчаваме Индия да сътрудничи в това.“
Запитан дали САЩ, като партньор на Канада в обмена на разузнавателни данни в рамките на програмата „Пет очи“, знаят на какво се основават обвиненията, Кърби се отклони, като заяви, че иска да уважи неприкосновеността на разследването. Що се отнася до последствията, ако обвиненията са верни, Кърби заяви, че след като фактите са налице, „можете да започнете да разглеждате препоръки или поведение, което може да искате да преследвате“. Той само намекна, че обвинението на канадците не е неоснователно.
Междувременно в сряда Белият дом защити подхода си, като Уотсън отговори на забележката на „Вашингтон пост“ в социалната медийна платформа X (бивш „Туитър“), отричайки, че САЩ са пренебрегнали Канада заради инцидента. „Съобщенията, че сме отблъснали Канада по какъвто и да е начин по този въпрос, са категорично неверни“, написа Уотсън, като добави, че САЩ и Канада са координирали тясно действията си по въпроса.
Уви, пред лицето на този тормоз реакцията на Делхи е меко казано нахална – сякаш е глуха и не чува какво казват служителите на Белия дом. Вместо това спин-докторите лаеха на грешното дърво, за да порицаят Канада за нейните „войни между банди“ и т.н. Изглежда правителството е знаело всичко за странното поведение на Трюдо, докато е бил в Делхи за срещата на върха на Г-20, и е имало готова пътна карта с индийски указателни табели.
Защо е тази надутост? Тя само създава погрешни представи.Човек би искал да вярва, че Индия, която има високи ценности в глобалното управление и дълбоко уважение към националния суверенитет – освен че е знаменосец на концепцията Vasudhaiva Kutumbakam („Светът е едно семейство“) – никога не би стигнала до такова отвратително ниво, че да практикува убийство в своята държавна дейност.
Обикновено САЩ използват подобни тенденциозни въпроси, за да сплашват и изнудват слабоумните си събеседници от „третия свят“. Ето защо Джаишанкар не биваше да намалява значението на индийското представителство на срещата на външните министри от БРИКС. Това са необикновени времена, в които, ако Индия нямаше членство в БРИКС, има нужда от такова.
Всъщност, в изявлението на БРИКС след срещата в Ню Йорк се посочва: „Министрите отново изразиха загриженост относно използването на едностранни принудителни мерки, които са несъвместими с принципите на Устава на ООН и водят до отрицателни последици, особено в развиващите се страни. Те потвърдиха отново ангажимента си за укрепване и подобряване на глобалното управление чрез насърчаване на по-гъвкава, ефективна, ефикасна, представителна, демократична и отговорна международна и многостранна система и за улесняване на по-голямото и по-значимо участие на развиващите се и най-слабо развитите страни…“
Изводът е, че правителството трябва да разработи стратегия за преодоляване на сегашното си затруднение. В края на краищата, като ключов член на Западния алианс и близък съюзник на САЩ, Канада играе важна роля за САЩ в установяването на т.нар. основан на правила международен ред и насърчаването на Индо-тихоокеанската стратегия. А „редът, основан на правила“ и Индо-тихоокеанската стратегия са и индийски мантри.
Самият Байдън може да се окаже под въпрос много скоро и да се бори за политическата си кариера. Да го поканим за главен гост на Деня на републиката и да му предложим допълнителна възможност за среща на върха на QUAD, за да го успокоим, е безсмислено. След като канадското разследване приключи, Отава може да представи публично нови обвинения, минаващи за „доказателства“ – и това може да се случи в някакъв момент, по-близък до общите ни избори. В крайна сметка големият въпрос е какво наистина замислят САЩ.
Мелкулангара К. Бхадракумар (Melkulangara K. Bhadrakumar) е бивш индийски посланик, чиято дипломатическа кариера е посветена на мисии в бившия Съветски съюз и в Пакистан, Иран и Афганистан, Южна Корея, Шри Ланка, Германия и Турция. Анализира външната политика на Индия и Близкия Изток, Евразия, Централна Азия, Южна Азия и Азиатско-тихоокеанския регион.