При Карл Маркс, апостоът на комунизма, съществува един особен парадокс. Критиката на Маркс на капитализма, макар често да е критикувана от десницата заради насърчаването на колективистичен мироглед, предлага съществени прозрения, които намират отклик в някои десни мислители. Взаимодействието между Маркс и съвременната десница, застъпено от мислители като Ален дьо Беноа и Диего Фусаро, предоставя благодатна почва за размисъл върху природата и целта на човешкото съществуване в епоха, характеризираща се с необуздан материализъм и разочарование.

От гледната точка на френския десен интелектуалец дьо Беноа европейската нова десница вижда Маркс не като опасен радикал, а като личност, диагностицираща болестите на модерността. Пренебрежението на Маркс към отчуждаващите и дехуманизиращи аспекти на капитализма съвпада с критиката на дьо Беноа към либералния индивидуализъм. И за двамата пазарът, необуздан и неморален, работи като машина, която жертва човешкия дух на олтара на печалбата.

Тази обща критика е мястото, където Новата десница и Маркс се пресичат. Докато диалектическият материализъм на Маркс предсказва безкласова утопия, възкръснала от пепелта на капиталистическия колапс, дьо Беноа не се придържа към подобна историческа прогресия. Вместо това той предлага завръщане към органичните общества, в които индивидите намират смисъл и принадлежност не в абстракцията на класовата борба, а в своите корени в културата, историята и традицията.

Италианският философ марксист Фузаро осигурява уникален мост между Маркс и дясната мисъл. Възприемайки анализа на Маркс на капитализма, Фузаро все пак се отклонява от интернационалистическото измерение на комунизма. Той подчертава значението на националната идентичност, суверенитета и държавата като средства за съпротива срещу хомогенизиращите сили на глобалния капитализъм. Тук Фузаро насочва Маркс към защита на една форма на национален комунизъм – визия, вкоренена в запазването на културната и националната идентичност в условията на глобалните пазарни сили.

И все пак, при всички техни общи критики, разминаването между Маркс и съвременната десница е все така ясно изразено. Акцентът на новата десница върху първенството на културната и цивилизационната идентичност контрастира с класовия анализ на Маркс. Там, където Маркс си представя един свят, обединен от премахването на класите, дьо Беноа си представя мозайка от различни цивилизации, всяка от които пази своята уникалност от нивелиращите тенденции на модерността.

Сближаването и разминаването разясняват богатата линия на интелектуалната мисъл, която съществува отвъд тесните граници на лявото и дясното. Ален дьо Беноа и Диего Фусаро, като преразглеждат Маркс от дясно, ни предизвикват да оценим многоизмерността на мисълта на Маркс. Те ни подканват да се откажем от редукционистките интерпретации и да разпознаем в Маркс мислител, който се бори с дълбокото недоволство на модерността – недоволство, което продължава да ни преследва.

В заключение, да се занимаваме с Маркс от дясно означава да признаем многостранния характер на критиката. Свидетелство за непреходната актуалност на идеите на Маркс е фактът, че те могат да бъдат интерпретирани и пренареждани в целия идеологически спектър, което подчертава необходимостта от диалог и синтез в епохата на поляризирания дискурс.

Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.

Източник - Eurosiberia