През следващата година американската армия ще похарчи безпрецедентните 900 милиарда долара от парите на данъкоплатците, но продължава да не успява да привлече младите американци към военна служба.
„Поколението Z е непатриотично!“ и няма да се присъедини към армията, казват ни, но дали наистина е така?
Ако е така, защо?
Отчасти това е лошото здраве и невъзможността да се премине квалификационният физически изпит, което няма нищо общо с патриотизма, но също така и увеличаването на психичните разстройства и по-честата случайна употреба на наркотици. Това са проблеми, които армията не може да реши, и Пентагонът вероятно ще опита с повече пари и разяснителни кампании в социалните медии по най-новото приложение за кратки видеоклипове, собственост на Китай, но това е поправка с превръзка, а не истинско решение.
Зумърите може и да са предпазливи към американските институции, но те не са единствени в това отношение, тъй като това е дългосрочна тенденция в САЩ. Проучване на Галъп от 2022 г. установи, че „американците са по-малко уверени в основните американски институции, отколкото преди година, със значителен спад за 11 от 16-те изследвани институции и без подобрение за нито една“.
И като се има предвид как се представят военните и институцията за национална сигурност след 11 септември, за какво им е да бъдат патриоти?
Страната е във война през целия им живот и то без никаква видима причина, освен бюрократичната инерция и празното твърдение на президента Джордж Буш за мотивите на нападателите от 11 септември: „Те мразят нашите свободи“.
След атентатите от 11 септември, за които нито един служител не беше наказан, страната започна война, основана на лъжа (Ирак), и претърпя унизителна загуба (Афганистан). САЩ дадоха зелена светлина на нападението на НАТО срещу международно признатото правителство на Либия, което предизвика продължаваща гражданска война и бежанска вълна, която преобърна политиката в Европа и може би е отчасти виновна за смъртните случаи, причинени от неотдавнашните наводнения.
Представителите на САЩ знаеха, че нещата в Афганистан вървят зле, но лъжеха американския народ, че силите на НАТО „обръщат посоката“ почти до деня на предаваното на живо оттегляне от Кабул.
Южната граница вече не съществува, а най-големите заплахи за Америка са държавният дълг и наркоманията, а не Владимир Путин и Си Дзинпин.
Или лидерите на САЩ не са в състояние да разпознаят реалните проблеми, или прегазват американците, докато се опитват да импровизират, за да се измъкнат от проблемите, за чието създаване са помогнали.
Проблемите на армията не са измислени в Кремъл, а са отгледани у дома.
Като начало, в редиците на полицията има много сексуални посегателства. Според Пентагона „през фискалната 2022 година Министерството е получило 8942 доклада за сексуални посегателства с участието на военнослужещи като жертви и/или субекти, което представлява увеличение с 1% спрямо 8866 доклада, получени през фискалната 2021 година“, но поне рискът от сексуални посегателства не е по-добър или по-лош, отколкото при цивилното население, така че имаме и това.
На брифинг на Пентагона през 2022 г. се разкрива, че „Шестдесет процента от жените военнослужещи също така не вярват, че военните ще осигурят безопасността им, след като съобщят за сексуално посегателство“, така че реалният брой на сексуалните посегателства вероятно е недостатъчно отчетен.
Нивото на самоубийствата също е петно за службите.
По данни на Пентагона и Центровете за контрол и превенция на заболяванията през 2020 г. процентът на самоубийствата сред младите военнослужещи е над два пъти по-висок от този при младите цивилни и по-висок от всички други групи от цивилното население.
През септември министърът на отбраната Лойд Остин нареди действия за намаляване на процента на самоубийствата, но това може да не е проблем, който военните могат да решат сами. Въпреки това това не е новината, която един родител иска да чуе, когато детето му каже, че мисли да се запише в армията.
Все пак има някои проблеми, които Пентагонът може да контролира, но и там той се проваля.
Армията е подложена на натиск заради лошото състояние на приватизираните си семейни жилища. И за да добавим към това, едва миналия месец Правителствената служба за отчетност (GAO) съобщи, че много казарми (в които се настаняват неженени войници) са в незадоволително състояние, с нарушено отопление и климатизация, врати и прозорци, които не се заключват, и са заразени с мухъл и гризачи. В един мрачен случай на GAO е казано, че „членовете на службата са отговорни за почистването на биологичните отпадъци, които могат да останат в казармената стая след самоубийство„.
През 2022 г. Navy Times съобщава, че в управляваните от ВМС казарми в Националния военномедицински център „Уолтър Рийд“ – болницата на президента – липсват топла вода и климатик, а може би стаите са без ключалки на вратите. В една от сградите не е имало топла вода от 2015 г. На кораб на ход, когато топлата вода спре, командирът незабавно се уведомява и това се превръща в приоритетна задача за корабния механик.
Докато Пентагонът ръководи усилията на всички за намаляване на броя на самоубийствата, той е свалил ръцете си от кормилото по отношение на жилищата за самотни войници. Защо? Защото това е бюрокрация, която реагира само на лоши заглавия и натиск от страна на Конгреса. Освен това съществува и аспектът на военната култура, наречен „tough it out“, който нормализира нефункционалните практики, когато всички знаят, че те са погрешни.
GAO услужливо публикува последващ доклад с препоръчани мерки за решаване на проблема с казармите, но не би трябвало група цивилни одитори да казват на военните как да решат проблема с казармите, но точно там се намираме днес.
И военните не само не успяват да настанят войниците си по задоволителен начин, но и не успяват да ги хранят правилно.
През август Military.com съобщи, че във Форт Худ, Тексас, само две от десетте трапезарии са отворени и то с намалено работно време. Армията обвини за това недостига на военни готвачи, но повечето трапезарии използват готвачи на договорни начала, така че истинската причина е или лошото управление на договора, или службата не плаща достатъчно, за да получи по-добра помощ.
Сухопътните войски се опитаха да отворят повече трапезарии, но това е проблем за цялата служба, който може да е свързан с проект от 2016 г. за намаляване на броя на трапезариите и актуализиране на доставките на храна за войниците, но подобни усилия често отпадат от радара, когато непосредствените финансови спестявания са прибрани в джоба, и вниманието на ръководството се отклонява.
„Будните неща“ са обвинявани за кризата с набирането на войници и това определено е една от причините, но неспособността на армията да гарантира безопасността и благосъстоянието на своите хора ще нанесе повече щети, отколкото транссексуалните тоалетни.
Поради стандартите за физическа годност и забраните за употреба на наркотици има по-малко млади американци, които могат да служат, и само 9% от 16-21-годишните американци имат интерес да облекат униформата.
А когато Пентагонът попита младите американци: „Коя би била основната причина (причини), поради която НЕ бихте обмислили да се присъедините към армията на САЩ?“, 70% отговориха „Възможност за физическо нараняване/смърт“, а 65% – „Възможност за посттравматично стресово разстройство или други емоционални/психологически проблеми„.
Тези тревожни цифри вероятно се дължат на епидемиите от самоубийства и сексуални престъпления, а популяризирането на благотворителните организации за „ранени воини“ вероятно е накарало повече бъдещи новобранци да осъзнаят тежките наранявания, които могат да получат. Накратко, заслужава ли си да загубиш краката си?
И тези потенциални новобранци може би имат нещо предвид: в неотдавнашен доклад, публикуван от Journal of the American College of Surgeons, се казва, че във война срещу почти равностоен противник, т.е. Русия или Китай, американските войници ще получат наранявания, които са по-тежки от тези в Ирак или Афганистан, т.е. „множество проникващи наранявания с висока скорост, баротравма и тъпи наранявания от изхвърляне по време на експлозията, както и травматични мозъчни наранявания“.
Освен това американските сили няма да имат въздушно превъзходство, така че евакуацията от бойното поле ще бъде трудна, ако изобщо е възможна.
Военният колеж на армията на САЩ неотдавна публикува проучване, в което се прогнозира, че при война с Китай (заради някои леярни за чипове в Тайван) броят на жертвите ще достигне 3600 на ден. При този темп САЩ ще надминат броя на жертвите във войните в Ирак и Афганистан за две седмици. Колежът изрази мнение, че може би е време да се обмисли „преминаване към частична военна повинност [набор]“.
Армията традиционно разчита на семействата на военнослужещи, за да осигури новобранци за службите, но министърът на армията не помага, като заявява, че иска да избегне разчитането на „кастата на воините“ от семейства с военни традиции. Добре е, че тя иска да разшири интереса към военната служба, но не е умно, ако това ще обезкуражи готовия резерв от доброволци, преди да са се записали заместници.
Въпреки това проблемът с „войнишката каста“ може би се решава от само себе си, тъй като ветераните все по-рядко препоръчват военна служба на децата си.
На всички ни е казвано: „Живей в рамките на възможностите си“.
Нежеланието на младите американци да се запишат в армията е мълчалив глас срещу предоставянето на живота и здравето им на разположение на Пентагона и класата по национална сигурност, която винаги е нетърпелива чуждите деца да се бият в служба на „международния ред, основан на правила“.
Видяхме тези момчета в Ирак, а по-късно те се появиха отново в Афганистан: придружители, поддръжници и интриганти, които изглежда никога няма да се уморят, независимо колко пъти са се провалили.
По-малкият брой новобранци може да повлияе и на избора на Министерството на отбраната и препоръките към президента.
Пентагонът, който не разполага с достатъчно личен състав, може да смята, че трябва да поеме по-голям риск в ранния етап на конфликта, за да постигне успехи, преди да се натрупат жертви, но по-рискова стратегия може да накара другата страна да ескалира, което ще затрудни постигането на решение чрез преговори.
От друга страна, една напълно окомплектована армия може да накара началството да си мисли, че има подкрепата на всички американци, когато това наистина може да се дължи на лошата икономика (която винаги помага на наборниците).
Ето една безумна идея за Пентагона: увеличете числеността на силите (и по този начин стратегията) така, че да съответства на готовността на нацията да осигури военнослужещи.
Само на шега!
Тогавашният протестиращ срещу войната във Виетнам Джон Кери каза: „Как искаш от един човек да бъде последният, който ще умре за една грешка?“.
Е, ние знаем имената на последните тринадесет мъже и жени, загинали за грешките на Америка в Афганистан, както и много млади американци, които може да гледат на тяхната жертва като на глупава грешка, а не като на пример за безкористна служба.
Пентагонът може да направи много, за да накара младите американци да се интересуват от военна служба, но първо трябва да:
-да сложи край на епидемиите от самоубийства и сексуални посегателства в армията, вместо да раздухва досадата от онези десни екстремисти в редиците, които така и не се появиха въпреки екстремисткото „оттегляне“ на министъра на отбраната Остин и увлечението на генерал Мили по „бялата ярост“.
-Спрете да лъжете и започнете да се учите от грешките си. Няма страшно, момчета; всички знаят, че загубихме в Афганистан.
-След поражението на Америка във Виетнам генерал Крайтън Ейбрамс, началник на щаба на Сухопътните войски, смело започна 20-годишния проект за възстановяване на армията, която беше близо до колапс и преследвана от поражението, но и разтърсвана от социалните сътресения през 60-те години на ХХ век.
Военният колеж на армията на САЩ публикува изследване на кампанията в Ирак, но дали службите използват подобни усилия, за да размишляват, да признаят публично грешките си, да премахнат слабите програми и, най-важното, да повишат офицерите, които могат да водят следващата война, а не тези, които са се справили добре в последната война?
-Поправете жилищното настаняване, бъркотията и другите невзрачни функции за поддръжка на базата, които са по-малко забавни от закупуването на следващата голяма оръжейна система, която няма да оправдае очакванията, като например крайбрежния боен кораб на ВМС.
Военното ръководство трябва да докаже, че е достойно за мъжете и жените, които ръководи, и един ден може би ще заприлича на това, което се стреми да бъде.
И колкото по-скоро започне, толкова по-скоро може да има армията, от която страната се нуждае за възпиране и спечелване на бъдещи конфликти.
Джеймс Дърсо е редовен коментатор по въпросите на външната политика и националната сигурност. Служи във военноморските сили на САЩ в продължение на 20 години и е работил в Кувейт, Саудитска Арабия и Ирак.
Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.
Източник - The Unz Review