Европа и пазарите ли са ни виновни?
Голяма част от реформите, предприемани от френското правителство, официално се представят като изисквания на Европейската комисия или като необходимост да се отговори на пазарните изисквания. Всъщност се оказва, че решенията се замислят, финализират и налагат по пътя на дискретни технократски и финансови обсъждания. И нито парламентите, нито публичните дебати са в състояние да им се противопоставят.
ПЕНСИОНИРАНЕТО ще става на 64-годишна възраст. На 10 януари т.г., веднага след като френската министър-председателка Елизабет Борн обяви официално отлагането на законовата възраст за пенсиониране, Оливие Бланшар постави въпроса: „Защо правителството поема риска от стачни действия и загуба на политически капитал, налагайки реформа, от която Франция не се нуждае?“ Отговорите на този въпрос, зададен от икономиста в „Туитър“, подчертават необходимостта да се изгради имидж пред финансовите пазари – за привличане на капитали, и пред Европейския съюз – за да се възползваме от фонда за възстановяване. Още на 17 октомври 2022 г. обаче Брюксел обясни, че отпускането на помощи не е обусловено от реформа на пенсионната система (1). Щом не са знак за пряко подчинение или обикновен технически диалог, какво тогава представляват взаимоотношенията между правителствата и бюрокрациите (публични или частни), които предшестват, насочват или съпътстват прилагането на публични политики? Връщане към темата, част от която е цитираното по-горе официално съобщение на Елизабет Борн, позволява да доловим по-добре и да констатираме доминиращата роля на съглашателството между експертизи и управленчески аргументи, в ущърб на публичния дебат и парламентарните разисквания.
След финансовия крах през 2008 г., който отпуши кризата на държавния дълг, Европейският съвет учреди през 2010 г. рамка за обсъждане между правителствата на Съюза, наречена „европейски семестър“. Целта е да се подобри координацията на бюджетните, икономическите и социалните им политики. Всяка година семестърът се открива с публикуването на „есенен пакет“, който съдържа диагноза за всяка отделна държава. На следващата пролет Комисията отправя към изпълнителната власт на държавите членки насоки за разработване на техните програми за устойчивост (по бюджета) и реформи (по конкурентоспособността), представяни заедно през април. През май колегиумът на комисарите на ЕС публикува доклади за ситуацията във всяка отделна държава и може да формулира препоръки за приемането им от Съвета на ЕС през юли.
Тази поредица от ежегодни срещи образува нещо като технократски кръг: правителствата се задължават да спазват препоръки, за чието формулиране сами са допринесли. Не съществува никаква принуда от страна на Комисията. През май 2022 г. тя се задоволи да подскаже на Франция да реформира своята пенсионна система, „за да хармонизира постепенно правилата на различните пенсионни режими, с цел да укрепи справедливостта на системата, като същевременно увеличи нейната дълготрайност“. Впоследствие Съветът на Европейския съюз, съставен от министрите на държавите членки, прие тази препоръка, разработена още през 2019 г. (2).
Да уточним впрочем, че нито „Франция“, нито дори „френското правителство“, нито „Комисията“ се включват и преговарят. В ущърб на тези, които отговарят за околната среда и социалните въпроси, и вместо тях, в брюкселската игра преобладават бюрократичните сектори. Препоръките, приети (с квалифицирано мнозинство) от Съвета на министрите на труда, се основават например на „интегрирани ръководни насоки“ (ИРН), определени от инстанции, в които участват единствено представители на министерствата на финансите, на генералната дирекция по икономическите и финансовите въпроси на Комисията (DG ECFIN), на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ). Всички те се позовават на една и съща макроикономическа и финансова доктрина.
Прескачане от публичното в частното
НЕ Е изненадващо, че по време на конфликта около пенсиите този икономически и финансов полюс горещо подкрепи френското правителство. Според г-н Маартен, директор на DG ECFIN, бивш директор в нидерландското министерство на финансите, проектозаконът бил своевременен поради „застаряването на населението, което ще натежава все повече върху бюджета на държавите“ (в. Монд от 14 март 2023 г.). Неговото мнение съответства на това на Пиер Московиси: на 25 януари, пред Националното събрание, бившият министър на икономиката (при Франсоа Оланд, 2012–2014) и бивш еврокомисар по икономическите въпроси (при Жан-Клод Юнкер, 2014–2019), беше подчертал, че „ако не се извърши пенсионна реформа, се очертава значително [нарастване] на дълга за периода до 2027 г.“
Пред комисията по финансите Московиси защитаваше крайните позиции на френското правителство не в качеството си на пръв председател на Сметната палата – парижкото представителство на брюкселката ортодоксия, а като председател на Висшия съвет по публични финанси (Haut Conseil des finances Publiques – HCFP). Учредена през 2012 г., за да хармонизира френското право с Договора за стабилност, координация и управление (TSCG), тази „независима бюджетна институция“ следи за спазването на европейските ангажименти. В своите становища тя трябва да изобличава и най-малкото отклонение от пътя на „възстановяване на равновесието в публичните финанси“ – цел, вписана през 2008 г. в чл. 34 на Конституцията. Част от колегията на Висшия съвет по публични финанси са магистрати от Сметната палата и външни участници, между които Сандрин Дюшен – бивш кадър на Министерството на финансите, преминала в „Креди мютюел“, Микала Маркюсен – шефка на банка „Сосиете женерал“, Филип Мартен – правителствен икономист, член на кабинета на Еманюел Макрон в Министерство на финансите, и една фигура от лагера на малцинството, научният сътрудник Микаел Земур (3).
Все повече процедури, все по-стриктни правила, нови институции. От двадесетина години насам във Франция, както и в Европа, всичко води към укрепване на финансовата технокрация. Всичко подсилва нейните представители, които черпят изгоди от изпълнението на една и съща партитура в едно и също темпо. На 5 юли т.г. Московиси представи пред Сената доклад за състоянието на публичните финанси. В момент, когато битката за пенсиите стигаше до крайната си фаза, първият председател на Сметната палата зовеше за „съществени усилия“, потвърждавайки необходимостта от всеобщо затягане на коланите (свиване на разходите на държавата с 0,8% и на местните органи на властта с 0,5%), предизвестена няколко седмици по-рано от Министерството на финансите. И предвиждаше затягане на „бюджетната дисциплина“, оповестено в края на април от неговия наследник в Брюксел Паоло Джентилони. От сега нататък държава членка, чийто дефицит надхвърля 3%, ще е длъжна да приеме свиване на бюджетните разходи със сума, съответстваща на най-малко 0,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) (4). Което ще доведе до орязване не само на помощите, но и на инвестициите, на наемането на работна ръка и публичните услуги. Ще се отрази също върху европейската Зелена сделка и тъй скъпата за Европа социална и екологична „устойчивост“ на Съюза.
Този технократски и финансов конклав може също да заобикаля демокрацията – парламентарна или обществена, национална или европейска, благодарение на подкрепата на не по-малко бюрократични международни играчи. След като през декември 2022 г. посвети свое изследване на „усъвършенстване на режимите чрез капитализация“ (5), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) също се обяви в защита на френската реформа през 2023 г. Нейният главен секретар Матиас Корман, бивш австралийски министър на бюджета, на пресконференция от 17 март т.г., възпроизведе основните аргументи на г-жа Борн и нейните министри: „Живеем по-дълго и живеем по-дълго в по-добро здраве“, ето защо „трябва да приемем да работим малко по-продължително“. Макар че в немалко държави – членки на неговата организация, средната продължителност на живота в добро здраве намалява или е в застой, и без да отчита ръста на производителността, съпътстващ смяната на поколенията, г-н Корман призова френското правителство „да продължи по очертаната линия и да върви до край“.
Международните инстанции упражняват обаче и по-пряк натиск: по предложение на Комисията секцията „икономически и финансови въпроси“ на Съвета на Европейския съюз (съвет ЕКОФИН) може да отправя към държавите, отклоняващи се от предначертания път, препоръки, чието огласяване, както обясняват политолозите Гийом Сакрист и Антоан Вошез, е достатъчно „за да предизвика вземането на съответно отношение от страна на финансовите пазари и рейтинговите агенции“ (6). Именно такава заплаха реши да отправи президентът Макрон, за да осигури подкрепа на реформата: на 16 март т.г., на заседание на Министерския съвет, той оправда прибягването до трета алинея на член 49 от Конституцията, подчертавайки че „финансовият и икономически риск [бил] прекомерно голям“.
Опитомяване на демокрацията
НИКОЙ не пропусна да отбележи скромния размер на предизвестената икономия (13,5 милиарда евро през 2030 г.), ако я сравним с обема на френския дълг (3000 милиарда евро). Дори пазарните оператори отчетоха, че в случая краката на лъжата са прекомерно къси. Но както обяснява политологът Бенжамен Льомуан, „след като системата вече ще се финансира частично от данък и от заеми [а не само от социални удръжки], пенсиите стават уязвими спрямо пазарните условия за финансиране, за които изпълнителната власт сякаш играе ролята на говорител. Това укрепва материалната основа за влияние на министерството на финансите – „дясната ръка“ на държавата, върху „лявата ръка“ – останалата част от държавния апарат (…) Докато държавата се превръща в благодетел за капитала“ (7).
В края на април 2023 г. агенция „Фич“ снижи кредитната оценка на Франция, отбелязвайки със загриженост „политическата безизходица и социалните вълнения (понякога брутални), които представляват риск за програмата за реформа на Макрон и биха могли да предизвикат натиск за по-експанзионистична фискална политика или преоценка на предишните реформи“ (8). Тази игра на хвалебствия и хули потвърждава тежката дума на пазарите, които виждат в държавните облигации актив без риск, докато бюрократите финансисти ги смятат за инструмент за опитомяване на демокрацията.
В националните или европейските техноструктури секторите по социалните въпроси и по околната среда нямат никаква възможност да влияят върху макроикономическия избор. В най-добрия случай на тях се възлага ръководна роля, когато трябва да се преодоляват отрицателните последици от взетото решение. Нерядко те се превръщат на свой ред в охранители на финансовите оператори, изтъквайки в публикациите си цената на „социалните“ ангажименти на държавата – изплащане на пенсии, осигуряване на различни услуги, заплати на чиновниците, в допълнение към класациите на Световната банка в нейната поредица „Doing Business“ за законодателствата, които са най-благоприятни за инвеститорите, респективно най-неблагоприятни за наемния труд, и към „показателите относно законодателството за защита на заетостта“ на ОИСР.
Заетост, кариера, влияние: висшата финансова технокрация брани много успешно своите политически или лични позиции. И ги укрепва, преминавайки през частния и през международния сектор. Когато Съветът на ОИСР публикува през февруари 2022 г. препоръка в полза на капитализацията, г-жа Лоранс Бун изпълняваше длъжността заместник главен секретар на организацията (9), след като преди това в продължение на две години, от 2016 до 2018 г., бе главен икономист на застрахователя AXA – лидер на френския пазар на пенсионноосигурителните схеми. През юли 2022 г. Еманюел Макрон я назначи за държавен секретар по европейските въпроси. След оповестените от г-н Джентилони мерки именно на нея ще бъде поверен контролът върху въвеждането на новите правила на общността в областта на публичния дефицит и дълга.
(1) Представителство на Европейската комисията във Франция, „ L’Europe exige-t-elle la réforme des retraites en France?“ (Изисква ли Европа реформа на пенсионната система във Франция), Париж, 17 октомври 2022.
(2) Съвет на Европейския съюз, „Recommandation du Conseil du 12 juillet 2022 concernant le programme national de réforme de la France pour 2022“ (Препоръка на Съвета от 12 юли 2022 относно националната програма за реформи във Франция), 12 юли 2022.
(3) Вж. Michaël Zemmour, „ Bientôt, la retraite à 70 ans?“ (Скоро пенсиониране на 70 годишна възраст?), Le Monde diplomatique, ноември 2022.
(4) „La Commission propose de nouvelles règles de gouvernance économique adaptées aux défis à venir“ (Комисията предлага нови правила за стопанско управление, адаптирани към бъдещите предизвикателства), Европейска комисия, съобщение за медиите от 26 април 2023, https://ec.europa.eu
(5) OECD Pension Outlook 2022, Organisation de coopération et de développement économiques (OCDE), (ОИСР), 1 декември 2022, www.oecd.org; Вж. също Grégory Rzepski, „Capitalisation, l’autre nom de la réforme des retraites“ (Капитализация – другото име на реформата на пенсиите), Le Monde diplomatique, март 2023.
(6) Вж. Guillaume Sacriste et Antoine Vauchez, „L’euro-isation de l’Europe“(Евроизация на Европа), Revue de l’OFCE, № 164, Париж, 2019.
(7) Вж. Benjamin Lemoine, „Retraites: pourquoi l’argument du “risque financier” ne tient pas debout“ (Пенсии: защо аргументът за „финансовия риск“ е несъстоятелен), Sociologie politique de l’économie, 27 март 2023, https://spe.hypotheses.org
(8) „Fitch downgrades France to ‘AA–’; Outlook stable“ (Фич сваля рейтинга на Франция до АА; перспектива стабилна), 28 април 2023, www.fitchratings.com
(9) „Recommandation du Conseil pour la bonne conception des plans de retraite à cotisations définies“ (Препоръка на Съвета за правилно разработване на плановете за пенсия с определени вноски), OCDE, 23 февруари 2022, https://legalinstruments.oecd.org
Венсан Гейон е научен работник в Института за интердисциплинарни изследвания по обществени науки (Irisso). Автор на „Епистемокрация. Анкетно проучване за интернационалното правителство на капитализма, Raisons d’agir, Paris, 2022.
Превод Станимир Делчев
Le Monde diplomatique https://bg.mondediplo.com/2023/10/article1981.html
Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.
Източник - Le Monde diplomatique