Санкционните мерки на ЕС спрямо Русия доведоха до „перфектна буря“ в енергетиката.
До 2020 година цените на квотите варират от около 20-28 евро за тон СО2, след което се установява изкуствена ескалация до днешните стойности от над 100 евро за тон, показват данните за търговията на въглеродните емисии.
След Парижкото споразумение за климата, правителствата по света в стремежа за ограничаване последиците от глобалното затопляне търсят все повече ниско карбонови енергийни източници.
Санкционните мерки на ЕС спрямо Руската федерация относно конфликт в Украйна внесоха допълнителни рестрикции в енергийния отрасъл, довели до „перфектна буря“ в енергетиката – увеличаване цената на квотите парникови газове и ескалация на цените на природния газ, което я постави в колапс.
Последните години се наблюдава повишаване и в цените на квотите парникови емисии, което налага особено внимание на факторите довели до формиране на неблагоприятни пазарни условия за въглищните централи.
Провежданата политика за ограничаване и преустановяване на ползването на въглищната енергетика в ЕС води до неконкурентни цени на европейската електроенергетика и икономика. В същото време в Китай за 2023 год. започна строителството на 37 хил. мегавата нови въглищни мощности, разрешени са други 52 хил. мегавата и се работят 41 хил. мегавата от нови проекти. Също така Китай е и лидер в изграждането на проекти за възобновяема енергия, балансирайки секторите на националната си енергетика.
Политиката на Европейската комисия води до дисбаланс в европейската енергетика и от там ниска конкурентоспособност на икономиката, което ни задължава да анализираме ценообразуващите фактори на квотите парникови емисии.
От приложената диаграма е видно, че до 2020 година цените на квотите варират от около 20-28 евро за тон СО2, след което се установява изкуствена ескалация до днешните стойности от над 100 евро за тон.
Причината е нарасналото търсене на квотите, а не е следствие от нараснала грижа на европейските държави за чистотата на въздуха. Това е чиста финансова спекулация и не е пряко свързана с Плана за декарбонизация.
Дали е така, дали търсенето е от изграждането на нови индустриални мощности, или от други фактори, които са извън грижата за климата?
В края на 2019 година стартира предлагането на български енергийни фючърси с финансов сетълмент – преведено на обикновен език, квотите, които ние сме задължени да закупуваме за българската индустрия и въглищна енергетика, са превърнати във финансов инструмент.
Превръщането на квотите парникови емисии във финансов инструмент доведе до драстично нарастване на цените им от 28 до над 100 евро на тон СО2 защото са обект на финансова спекулация.
Бумерангът на тази финансова операция се отрази върху родната въглищна енергетика, довел до нарастване крайната цена на произведената електрическа енергия, при която стойността на квотите е над 70 процента от крайната цена на енергията.
Какво е решението, което протестът на миньорите енергетици от „Марица изток“, Перник и Кюстендил следва да изискат от управляващите?
• Отправяне искане до ЕК за преустановяване търговията с квоти, като финансов инструмент.
• Предприемане на действия за реорганизация на Европейската енергийна борса (ЕЕБ) за парникови емисии на децентрализиран принцип, съобразно Националните цели за нулева карбонова икономика, балансирана от местните икономии на емисии, т. е. формиране на национални Енергийни борси за парникови емисии.
Това ще снижи цената на квотите и ще направи националната енергетика от въглища конкурентна на останалите електропроизводства.
• Сигнализиране на Европейската прокуратура за подменяне целите за декарбонизацията на страните-членки от ЕС с финансови инструменти, обслужващи неясни интереси.
Пламен Павлов е председател на Българската газова асоциация
Източник - Труд