Редица западни медии публикуваха анализи за страната на талибаните след като излезе информация, че неотдавна афганистанска делегация водена от изпълняващия длъжността министър на външните работи, Мавлави Амир Хан Мутаки, е била на посещение в Русия, за да участва в среща в московски формат. Делегацията на Афганистан в Русия обсъждала политически и икономически въпроси. Самата среща се е състояла в Казан, но преди това е била и в Москва. Известно е,че талибаните не са официално признати от никое чуждустранно правителство, което не попречи на Пекин да назначи нов посланик в Афганистан. Някои го тълкуват като сигнал за едва ли не по-широки стъпки към официално признаване на талибанската власт в Кабул.
В тази връзка трябва да се посочи, че на практика идването на власт на талибаните в Афганискан след позорното напускане през 2021г. на американците от тази страна всъщност наруши баланса в управлението на различните етнически малцинства, които живеят на територията на Афганистан. Водената политика на „пушинизация” доведе до изключване от участие в институциите на таджиките, узбеките и др. малцинства, но на практика това създава социално напрежение сред населението. Което пък от своя страна води до протестен потенциал сред гражданството.
Такава политика, особено по отношение на правата на жените и малцинствата, няма как да не се отразява на процеса за признаване на новата власт извън страната и влияе негативно за стабилизацията във вътрешен план. Игнорирането на исканията на онеправданите от такава политика наистина усложнява ситуацията и не позволява не само признание на международната сцена, но и нагнетява неприязън сред останалите да живеят в страната си афганци. Факт е обаче, че отсъства опозиция или поне алтернатива на властта на талибаните в Афганистан. А оцеляването на държавата се нуждае не само от размразяване на златните резерви и легитимиране на официално правителство. Няма как това да се постигне без вътрешно-политически диалог, защото социално-политическата ситуация е силно влошена и голяма част от населението мизерства.
Сигурно затова за Кабул е важно, че се е осъществила „стратегическа среща между Русия и правителството на талибаните”. В Москва Мутаки се е срещнал с Руслан Еделгериев, съветник на Путин и той е разяснил че „са предприети мерки за защита на границите, че се води борба с терористичната организация „Ислямска държава” и с наркотиците”. Подчертаването на значението на развитието на икономическите и дипломатическите отношения чрез практични стъпки не е нищо друго освен изразяване на желание за признаване легитимността на властта на талибаните в Кабул. Чрез своя представител, на ниво съветник, Москва внимателно отговаря, че „реалният образ на постиженията на Афганистан трябва да бъде отразен и всеки да разбере по-добре истината”. Взето e предвид взаимодействието в областта на климата, образованието, търговията, селското стопанство, промишлеността и спорта. Но на тези срещи в московския формат Лавров не присъства.
Остава въпросът ще признае ли Русия властта на талибаните. Подчертава се, че делегацията е само гост на форумите в Русия. Даже официално се заявява, че „на първо място талибаните трябва да заслужат да бъдат признати от нас, да докажат на практика, че са готови да отговарят на нашия призив за формиране на всеобхватно правителство”. Затова и афганистанското посолство в Москва се ръководи на този етап от шарже д,афер, но все пак това са стъпки за признаване от Русия. Не е признато правителството, затова и не се приема посланик. Но фактът, че Афганистан и талибанската администрация бяха включени в дневния ред на СС на ООН доказва, че се търси диалог с талибанската администрация. И Москва се застъпва за такъв диалог. Това безспорно ще доведе до исканата промяна, казват в Москва.
В същото време в Кабул е делегация на Пакистан с ръководител Дурани, която се е срещнала с Мутаки. Отношенията между Пакистан и Афганистан са сложни, но това не пречи да се разговаря за гранични и търговски въпроси. Също и за сигурността между двете страни. И то без да правят провокативни изявления едни срещу други. Защото напрежението е налице. Пакинстан е наредил всички афгански имигранти в Пакистан, близо 2 млн, да напуснат доброволно страната или ще бъдат депортирани. „Краен срок до 1 ноември” заявява външният министър на Пакистан Бугти. Според Исламабад 14 от 24 атентата в Пакистан през тази година са извършени от граждани на Афганистан, казва Бугти. „Има доказателства” допълва пакистанският външен министър. Според Кабул „това е тормоз”, но отношенията са на косъм. Спадът в отношенията не вещае стабилност в региона. Живеещите в Пакистан афганци, някои от десетки години са там, молят за отсрочка на приетото решение.
В региона Индия също не признава правителството на талибаните и е отзовала дипломатическото си представиталство, но в Делхи все още назначените от предишната власт в Афганистан дипломати не напускат позициите си. Индия желае да запази връзките си с Кабул и то не без да се съобразява с факта, че Пакистан има значително влияние в Афганистан. А между Делхи и Исламабад отношеинята също са меко казано сложни. Индия няма свои сили в Афганистан, но е изпращала военно оборудване и е осигурявала обучение на афгански сили.
Прави впечатление, че и Китай не остава настрана от събитията в Афганистан. Наскоро изпрати нов посланик, Джао Шън, в Кабул, и това бе приветствано от талибаните. Организирано му е било такова пищно посрещане, което не е наблюдавано от години в Кабул. Било знак и пример за други държави да последват примера на Пекин и да установят отношения с правителството на талибаните. Другите държави поддържат ниво шарже д,афер, но Пекин има посланик в Кабул. Китай обаче не посочва, че това е стъпка за признаване на новата власт в Афганистан. Било само обикновена ротация на посланика в Афганистан. Но си е знак, че се търси диалог и сътрудничество – нещо, което не се отрича от МВнР на Китай. Борбата с тероризма се сочи като основа за разбирателство и „прагматична политическа рамка за умерена политика и развиване на приятелски външни отношения”. В момент, когато няколко талибански лидери продължават да са подложени на санкции, а мястото на страната в ООН все още се държи от подкрепяното от Запада правителство на сваления бивш президент Ашраф Гани.
Талибаните на този фон се опитват да съживят икономиката си и да се справят с хуманитарната криза. Защото Западът замрази афганските активи на стойност милиарди долари и поддържа финансовата изолация на страната. Пекин не се поколеба да изпрати покана до изпълняващия длъжността външен министър на Афганистан, Мутаки, за участие в Транс-Хималайския форум за международно сътрудничаство. Нещо, което направи и Москва с поканата като гост на Московския форум.
Това са регионални срещи и те са знак за стратегии в геополитиката. Няма спор. А какво предстои в и за Афганистан предстои да се наблюдава. Без да се забравя, че страната има важно географско – стратегическо положение в разтърсван от напрежения регион. Установяването на официални отношения в тази връзка явно предстои. При определени условия и те няма как да не са споделени с Кабул. Дано е в полза и на гражданите на тази измъчена страна и особено в посока права на жените. Без нарушаване на религиозните постулати.