Въпреки че този път президентът Путин участва в срещата на Дискусионния клуб „Валдай“ в продължение на почти четири часа, най-важните неща бяха казани още във встъпителните му думи. Не, отговорите му на въпросите не бяха безинтересни или банални (той дори даде формула за величието на Русия: укрепване на суверенитета, разбиран като самодостатъчност), но още в самото начало той формулира не само разбирането си за настоящата международна ситуация, но и визията си за бъдещето. Глобално бъдеще.

Путин заяви, че в украинската криза не става въпрос за териториален конфликт, а за принципите на един нов световен ред. И пред нас стои задачата да изградим нов свят, защото промяната на световния ред се извършва още сега и времето сякаш се скъсява. А траен мир ще бъде установен едва тогава, когато „никой няма да може да принуждава останалите да живеят така, както желае хегемонът„. С други думи, Путин не просто потвърждава, че Русия е отправила предизвикателство към Запада с претенциите си за световна хегемония – той е сигурен, че тази хегемония се руши и ще бъде унищожена. И трябва да добавим, че тя ще бъде унищожена благодарение на три фактора: недалновидността и самоувереността на самия Запад, стремежите на световните цивилизации да изградят балансиран и справедлив световен ред и усилията на Русия.

За последното Путин почти не говори, но беше повече от конкретен по отношение на Запада и световните цивилизации: „Съединените щати и техните сателити твърдо са поели курс към хегемония – военна, политическа, икономическа, културна, дори морална и ценностна.“

В същото време Путин отбеляза, че „от самото начало ни беше ясно, че опитите за установяване на монопол са обречени на неуспех“: „Светът е твърде сложен и разнообразен, за да бъде подчинен на една-единствена схема“. Да, ние в Русия разбирахме това, както и в Китай, Индия, ислямския свят, а дори и на самия Запад имаше много хора, които предупреждаваха за безсмислието и дори опасността (за самия Запад) от претенции за световно господство. Те обаче не се вслушаха в предупрежденията, включително и в тези на Путин („нашите аргументи, увещания, призиви към разума и предложения просто бяха игнорирани“). Защо се случи това?

Самият Путин задава този въпрос: „Какъв е проблемът?“ и отговаря така: „Очевидно проблемът е в геополитическите интереси и арогантното отношение към другите. Ето какъв е проблемът – самоувереност„.

Но самоувереността е само една от причините – в речта на Путин има по-дълбок отговор на този въпрос. Твърдейки, че огромната мощ на Запада е натрупана с векове колониална политика, с ограбване на колониите, той обобщава:

„Историята на Запада по същество е хроника на безкрайната експанзия. Западното влияние в света представлява огромна военно-финансова пирамида и непрекъснато се нуждае от ново гориво, за да се поддържа – природни, технологични и човешки ресурси, принадлежащи на други. Ето защо Западът просто не може да спре и никога не е възнамерявал да го направи.„

Така че това е изчерпателен отговор на въпроса защо Западът продължава да се стреми към хегемония, дори когато все повече се твърди, че това няма да свърши добре за него. Защото Западът просто не може да спре, подобно на велосипедист, който се втурва напред с бясна скорост.

Ако спре, ще падне, но проблемът на Запада е, че той няма спирачки. Дали спирачките на велосипеда на „англосаксонския хегемонизъм“ са се счупили, или атлантическите елити просто не искат (или вече не знаят как) да ги използват, е втори въпрос, главното е, че останалата част от света вижда, че „небрежният ездач“ няма да намали скоростта и е сигурен в победата си. Която се състои в това, че всички останали ще бъдат принудени да го последват, да следват неговия курс, въпреки че не искат да го правят и предупреждават за наближаващата пропаст.

Проблемът е, че останалите участници в състезанието не могат просто да спрат или да излязат от пистата: всички са свързани с една верига, а кумулативната сила на лидера (Запада) е такава, че той все още може да държи първата позиция. В същото време Западът няма да преговаря – самата мисъл за възможен (и неизбежен) отказ от лидерство е неприемлива за него. Какво да правим с него?

И тук започва да се проявява цивилизационният фактор – желанието и способността на останалите световни цивилизации (участници в надпреварата) да се споразумеят за нов световен ред (т.е. за координирани действия за промяна на правилата и посоката на надпреварата). Именно за това говори Путин във Валдай – че характеристиката на Русия като „своеобразна държава-цивилизация“ отразява не само разбирането за собственото ни развитие: „Тя съдържа основните принципи на световния ред, на чиято победа се надяваме.“

Светът на бъдещето според Путин е свят на многообразие от световни цивилизации (равноправни като изразители на стремежите на своите култури и традиции, на своите народи): „Убеден съм, че човечеството върви НЕ към раздробяване на конкуриращи се сегменти, НЕ към ново блоково противопоставяне, независимо от мотивите му, НЕ към бездушния универсализъм на новата глобализация – напротив, светът върви към синергия на държавите-цивилизации, големи пространства, общности, осъзнаващи себе си именно като такива.

Заедно с това – цивилизацията не е универсален конструкт – не съществува такова нещо. Всяка цивилизация се различава от останалите, всяка е културно самодостатъчна, черпейки своите идеологически и ценностни принципи от собствената си история и традиции. Уважението към нас самите произтича, разбира се, от уважението към другите, но то означава и уважение от другите. Следователно цивилизацията не налага нищо на никого, но и не позволява да бъде налагано нищо на нея самата. Ако всички се придържат към това правило, това ще осигури хармонично съжителство и конструктивно взаимодействие на всички участници в международните отношения“.

Празни мечти, защото цивилизациите винаги ще се конкурират, нали? Не, защото проблемът не е в съревнованието (или дори във враждата), а в опита на една цивилизация да наложи своята представа за това кое е правилно на всички останали. При това Западът вече не налага собствената си европейска цивилизация или дори нейната англосаксонска версия – а глобалистката част от западните елити пропагандира трансхуманистични (т.е. постхуманистични) ценности, една трансцивилизация, която е еднакво враждебна и към Изтока, и към Запада.

Но съпротивата срещу този диктат все повече нараства – именно разбирането на тази тенденция дава основание на Путин да твърди, че все повече държави осъзнават, че „цивилизационната подкрепа е необходимо условие за успех в съвременния свят, свят, който е безпорядъчен, за съжаление опасен и загубил ориентация.“

И Русия залага именно на това – на факта, че разцъфтяващата сложност на световните цивилизации желае и може да постигне съгласие помежду си за това как да се изгради нов свят, как да се избере нов път към бъдещето. Вместо пътя към пропастта, на какъвто ни обрича загубилия усещането си за реалност „лидер на прогресивното човечество“.

Източник - Discred.ru