Палестинският блицкриг е военен провал и политическа катастрофа за Израел с колосални размери.
Няколко дни след като израелският министър-председател Бенямин Нетаняху произнесе хвалебствена реч в ООН, в която обяви създаването на нов Близък изток, съсредоточен около Израел и неговите нови арабски партньори, палестинците, които той напълно пропусна в своята фантастична регионална карта, нанесоха на него и на Израел фатален удар в политически и стратегически план.
Палестинското съпротивително движение „Хамас“ предприе щателно планирано и добре изпълнено светкавично нахлуване от Газа в Израел по въздух, море и суша. Едновременно с хилядите ракети, изстреляни към израелски цели, стотици палестински бойци атакуваха израелски военни и граждански райони в южната част на страната, което доведе до убийството на най-малко 100 израелци и пленяването на десетки израелски войници и цивилни като заложници.
Целите на операцията на Хамас не са тайна: първо, да отмъсти и накаже Израел за неговата окупация, потисничество, незаконно заселване и оскверняване на палестинските религиозни символи, особено джамията Ал-Акса в Йерусалим; второ, да се прицели в нормализирането на отношенията на арабските страни с Израел, които приемат неговия режим на апартейд в региона; и накрая, да осигури поредната размяна на затворници, за да бъдат освободени възможно най-много палестински политически затворници от израелските затвори.
Струва си да припомним, че лидерът на Хамас в ивицата Газа Яхия ал-Синвар, който прекара повече от две десетилетия в израелски затвор, беше освободен при размяна на затворници. Мохамед Дейф, ръководител на военната част на Хамас, както и много други палестинци, изгуби близките си в резултат на израелското насилие – невръстен син, тригодишна дъщеря и съпругата си. Следователно операцията има и ясен наказателен и отмъстителен аспект.
В този смисъл нападението може и да е било изключително шокиращо, но едва ли е било изненадващо.
Самонадеяността най-накрая застигна Израел и неговите арогантни лидери, които дълго време се смятаха за непобедими и многократно подценяваха враговете си. След „изненадващата“ арабска атака от октомври 1973 г. последователните израелски лидери отново и отново са били шокирани и изумени от това, на което е бил способен потиснатият от тях народ.
Те бяха хванати неподготвени от ливанската съпротива след израелското нахлуване в Ливан през 1982 г., от палестинските интифади през 80-те и 2000-те години, както и от палестинската съпротива след повече от пет десетилетия израелска окупация и четири последователни войни в Газа.
Очевидно израелското военно и цивилно ръководство също не е очаквало мащабната операция на Хамас, чийто успех представлява голям провал на израелското разузнаване и военно дело. Въпреки сложната мрежа от шпиони, безпилотни самолети и технологии за наблюдение, Израел не можа да открие и предотврати нападението.
Но щетите, нанесени на Израел, надхвърлят разузнавателния и военния провал; това е и политическа и психологическа катастрофа. Непобедимата държава се оказа уязвима, слаба и ужасно безсилна, което няма да се отрази добре на плановете ѝ да бъде регионален лидер на новия Близък изток.
Образите на израелците, които бягат от домовете и градовете си в страх, ще останат в колективната им памет за много години напред. Днешният ден вероятно е най-лошият в историята на Израел. Пълно унижение.
Нетаняху, специалистът по заобикалките, няма да успее да промени това, независимо как ще го обясни. Израел няма да има възможност да отмени това, което светът видя в събота сутринта: една обезумяла страна, изгубила собствената си фантастична заблуда.
Израелските военни сили несъмнено ще се опитат да отнемат стратегическата и военната инициатива на Хамас, като незабавно му нанесат сериозен военен удар. Както и в миналото, те ще предприемат тежки кампании за бомбардировки и убийства, които ще доведат до големи страдания и безброй жертви сред палестинците. И както се е случвало в миналото отново и отново, това няма да унищожи палестинската съпротива.
Ето защо Израел може да обмисли пренасочване на военните си сили към палестинските градове, селища и бежански лагери в Ивицата Газа и на Западния бряг под претекст да довърши Хамас и други палестински фракции.
Подобно пълно превземане на властта е историческото желание на по-фанатичните членове на управляващата коалиция на Израел, които искат да унищожат Палестинската автономия, да поемат пряк контрол над цялата историческа Палестина или това, което те наричат „Голямата земя на Израел“, и да извършат етническо прочистване на палестинците.
Това би било голяма грешка. Това би довело до пълноценна асиметрична война и би изолирало Израел както никога досега. Дори западните лидери, които доскоро подкрепяха Нетаняху, изразявайки все същата прозрачно лицемерна солидарност с израелския апартейд, може да започнат да се дистанцират от израелското правителство.
Скандалното унижение на Израел вече подкопава стратегическите и политическите му позиции в региона. Арабските режими, които нормализираха отношенията си с Израел и си партнират с правителството на Нетаняху, изглеждат все по-глупави с всеки изминал час.
Отчаяно опитвайки се да преобърне личния си провал и да запази крехката си коалиция, Нетаняху със сигурност ще реагира прекалено остро и в този процес ще отчужди още повече своите нови и потенциални регионални партньори.
По какъвто и начин да се развият събитията, наследството на Нетаняху ще бъде белязано от провал. Възможно е той да отнесе със себе си в историята и палестинския си колега, осемдесетгодишния Махмуд Абас.
Абас също се проваля в политическо отношение, опитвайки се да премине границата между осъждането на израелската окупация и координирането на сигурността с нея. Подобно балансиране вече не е възможно.
Но промяната, която настъпва, не се отнася само до личностите, а до двата народа като цяло и до това дали искат да живеят в мир, или да умрат в борба. Времето и пространството за нещо междинно са отминали.
Палестинците днес ясно показаха, че предпочитат да се борят на крака за справедливост и свобода, отколкото да умрат на колене в унижение. Крайно време е израелците да се вслушат в уроците на историята.
Марван Бишара е старши политически анализатор в Al Jazeera. Геополитик и водещ авторитет в областта на външната политика на САЩ, Близкия изток и международните стратегически въпроси. Предовавал е международни отношения в Американския университет в Париж.
Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.
Източник - Al Jazeera