Мащабната ескалация на израелско-палестинския конфликт изпраща толкова много послания едновременно. Първото нещо, което трябва да се отбележи, е, че атака на Хамас от такъв мащаб би била възможна само след месеци планиране. Всъщност това е точно онзи вид „експлозия“, за който се предупреждаваше като последица от продължаващата окупация и отнемането на палестинските права. Онези, които твърдят, че нападението е било непровокирано, грешат – това е точно реакцията, която умишленото и систематично сплашване от страна на настоящото израелско правителство предизвиква, когато към обидата се прибави още една.
Оправдава ли това убийствата и отвличанията на цивилни граждани? Категорично не, и това е вярно независимо кои са злодеите или жертвите.
И така, какво се случва сега?
Като се има предвид скорошната история, резултатът е доста предвидим: Израел ще заяви, че има право да се защитава, ще обяви пълномащабна война (вече го направи – б.р.) и ще нанесе възможно най-голяма болка в отговор. Хамас ще обяви резултата – без значение какъв е той – за победа. Много палестинци ще празнуват безпрецедентния ранен успех, представен в снимки на бягащи израелци и задържани войници. Малко след това същите палестинци ще понесат опустошителните последици от ръцете, танковете и самолетите на израелската армия. След това арабските страни – а именно GCC (Съветът за сътрудничество в Персийския залив -б.р.) – ще се притекат на помощ и ще помогнат за възстановяването на Газа.
Ще промени ли тази ескалация нещо в баланса на силите? Е, като се има предвид броят на пленените войници, тя предоставя на Хамас още няколко разменни монети. Освен това повишава морала на привържениците на групировката, тъй като за първи път подобна операция се споделя толкова широко в социалните медии. Въпреки това е малко вероятно тя да промени реалността на място, тъй като Хамас просто не разполага със средства, за да се противопостави на 18-ата по сила армия в света, на която САЩ току-що обещаха пълна подкрепа.
Възможно ли е това да е стратегически ход на Хамас, целящ да каже на международната общност, че „само ние решаваме за Палестина“? Това е възможно. В крайна сметка, макар да е вярно, че Палестинската автономия е легитимният представител на палестинския народ, влиянието на Палестинската автономия винаги е било ограничено в сравнение с това на Хамас. За съжаление, в провалените държави в тази част на света нелегитимните, въоръжени представители, като Хамас, Хизбула в Ливан или хутите в Йемен, винаги ще имат надмощие. Междувременно Палестинската автономия няма друг избор, освен да подкрепя Хамас, за да избегне по-нататъшни вътрешни палестински търкания. В резултат на това тя само ще бъде възприемана като още по-слаба в световен мащаб.
Ето обаче и недостатъците на най-новото приключение на Хамас: Тя дава на министър-председателя Бенямин Нетаняху изход от вътрешнополитическите сътресения в рядък момент, когато дори членове на собствената му израелска армия му се противопоставят. Сега това е пълномащабна война за защита на Израел и спасяване на отвлечени войници и цивилни, така че става въпрос за „всички ръце на палубата“. Това също така допълнително укрепва дясната му коалиция в момент, когато светът се опитва да ги убеди да отстъпят и да ги изкуши с мирни предложения.
Дали Хамас ще се окаже по-силна или по-слаба след това? Е, този път те пресякоха Рубикона и Израел вече даде знак, че ръкавиците са хвърлени. Като се има предвид степента на ескалация, дори противниците на дясното правителство на Нетаняху в САЩ и Европа няма да са склонни да призовават към сдържаност. С други думи, Хамас трябва да се подготви за предстоящи трудни времена и, за съжаление, в крайна сметка цената ще бъде платена от обикновения палестинец.
Как ще се отразят последните събития на перспективите за по-широкообхватно предложение за мир в региона? Краткият отговор остава: Времето ще покаже. Според мен обаче е време светът да удвои усилията си. Както ясно се посочва в изявлението на саудитското министерство на външните работи, международната общност трябва да действа сега, за да задейства надежден мирен план, който да даде възможност за решение с две държави, което е най-доброто средство за защита на цивилното население. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи? Може би, но поне Саудитска Арабия може да каже, че се е опитала да направи всичко по силите си, и то в продължение на десетилетия.
Файсал Д. Абас е главен редактор на Arab News.
Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.
Източник - Arab News