„Първо, подкрепата и покровителството първо на „Муджама ал-Исламия“, а след това и на „Хамас“ са били изцяло в израелски интерес. Това означава също, че подобно на САЩ, които създадоха и подхранваха различни джихадистки групи в Афганистан и другаде, Израел не може да избяга от отговорността за създаването на Хамас. Второ, възходът на Хамас през 90-те години на ХХ век и последвалото отслабване на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и палестинската общност засилиха израелската окупация на Западния бряг и блокадата на Газа. Оттук произтичат постоянните нещастия за палестинците.„
Малко хора са наясно с факта, че именно Израел е помогнал за създаването на Хамас, за да противодейства и неутрализира Организацията за освобождение на Палестина (ООП) през 80-те години на миналия век.
Създадена през 1964 г., ООП има клауза в устава си, която призовава за унищожаване на Израел. Но когато стартира процесът от Осло за мир между Израел и ООП, тази клауза е премахната от палестинската харта, като се признава еврейската държава. По подобен начин в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век израелското правителство отмени забраната за поддържане на контакти с ООП и я призна, когато на 13 септември 1993 г. бе подписано историческото споразумение между ООП и Израел с посредничеството на тогавашния президент на САЩ Бил Клинтън. Ако ООП признава Израел, Хамас се противопоставя на мирния процес с еврейската държава и призовава за унищожаване на Израел.
Ивицата Газа, която е окупирана от Израел в резултат на арабско-израелската война от юни 1967 г., покровителства Муджама ал-Исламия, създадена от палестинския духовник шейх Ахмед Ясин, и я разглежда като безобидна организация, занимаваща се с благотворителност и социални дейности за палестинската общност в Газа. По-късно Mujama al-Islamiya се превръща в Хамас преди началото на Интифада-I през декември 1987 г. Израел смята, че Mujama al-Islamiya и нейната наследница Хамас са по-малкото зло в сравнение с ООП и смята, че разделянето на палестинците ще послужи на интересите на еврейската държава.
Ако Израел определя Организацията за освобождение на Палестина като терористична организация и основна заплаха за интересите си, Хамас също е против ООП заради светските и националистическите ѝ възгледи. Ето как и Хамас, и Израел бяха разглеждани като естествени съюзници срещу ООП. Но по-късно, когато през 1988 г. Хамас убива двама служители на Израелските сили за отбрана (IDF) в Газа, Израел се обръща срещу Хамас, но вече е твърде късно. Хамас, който по-рано се обявяваше за социална и благотворителна организация в Газа и получаваше услуги от Израел, промени тактиката си и се възползва от мирния процес на ООП с Израел, за да получи подкрепата на онези палестинци, които бяха разочаровани от заздравяването на отношенията на Ясер Арафат с еврейската държава, въпреки убийствата на стотици палестинци по време на първата интифада.
„Когато погледна назад към веригата от събития, мисля, че направихме грешка“, отбеляза по-късно Дейвид Хачам, бивш експерт по арабските въпроси в израелската армия. „Но по онова време никой не мислеше за възможните резултати.“
Съжаленията израелски служители, помогнали за създаването на Хамас, са добре документирани. Например Авнер Коен, евреин, роден в Тунис, който е бил израелски служител в Газа, занимаващ се с религиозни въпроси през 70-те и 80-те години на миналия век, изразява съжаление, че „Хамас, за мое огромно съжаление, е създадена от Израел„. Той е наблюдавал как ислямисткото движение се оформя, оставяйки настрана светските палестински съперници, а след това се превръща в днешната „Хамас“ – войнствена групировка, която сега призовава за унищожаване на Израел. Коен твърди, че „вместо да се опита да обуздае ислямистите в Газа от самото начало, Израел години наред ги толерираше, а в някои случаи и насърчаваше като противовес на светските националисти от Организацията за освобождение на Палестина и доминиращата в нея фракция „Фатах“ на Ясер Арафат. Израел си сътрудничи с един осакатен, полусляп духовник на име шейх Ахмед Ясин, дори когато той полага основите на това, което ще се превърне в Хамас“.
Между юни 1967 г. и 2005 г. Газа е администрирана от израелските военни. През 2005 г. Израел се изтегля от Газа, но когато през 2007 г. Хамас придобива контрол над този палестински анклав, той налага сухопътна, въздушна и морска блокада на тази територия. За това как Израел е помогнал за създаването на Хамас разказва Андрю Хигинс, израелски служител, който е работил в Газа през 80-те години на миналия век. В интервю за „Уолстрийт джърнъл“ през 2009 г. той заявява: „Когато погледна назад към веригата от събития, мисля, че направихме грешка, но по онова време никой не мислеше за възможните резултати. Ръководената от израелските военни администрация в Газа гледаше благосклонно на параплегичния духовник, който създаде широка мрежа от училища, клиники, библиотека и детски градини. Шейх Ясин създава ислямистката група Муджама ал-Исламия, която е официално призната от Израел като благотворителна организация, а след това, през 1979 г., и като асоциация. Израел също така одобрява създаването на Ислямския университет в Газа, който сега смята за огнище на войнственост. Университетът е една от първите цели, поразени от израелски военни самолети по време на операцията през 2008-9 г. Мухамазът на Ясин ще се превърне в Хамас, който може да се твърди, че е израелският талибан: ислямистка групировка, чието начало е поставено от Запада в битката срещу ляв враг. През 1984 г. Израел вкарва Ясин в затвора с 12-годишна присъда след откриването на скрити оръжейни тайници, но той е освободен година по-късно.“
Същият шейх Ясин, който беше покровителстван от Израел срещу ООП, беше убит при израелски въздушен удар през 2004 г. По това време „Хамас“ се превръща в мощна войнствена организация, която изземва контрола над Газа от ООП и се обявява за ислямистка организация, призоваваща жителите на Газа да следват шериата, като по-специално налага хиджаба като правило за облеклото на жените. Дали късогледството на израелските премиери Манахан Бегин и Ицхак Рабин е било причина да не могат да разберат истинските мотиви на Хамас, тъй като тя се оказа по-опасна от ООП? Сблъсъците между светската ООП и ислямистката Хамас станаха обичайни в Газа – източник на удовлетворение за Израел, който искаше да наблюдава палестинските борби. Бригаден генерал Шалом Харари, тогава офицер от военното разузнаване в Газа, разказва, че е получил обаждане от израелски войници, обслужващи контролно-пропускателен пункт на пътя от Газа. Те са спрели автобус, превозващ ислямски активисти, които са искали да се включат в битката срещу Фатах в Бирзейт. „Казах: „Ако искат да се изгорят един друг, нека вървят“, спомня си Харари.
Израелското военно мислене по онова време смяташе, че ще е чудесно, ако ислямистите и социалистите продължат да се бият помежду си, тъй като това ще отнеме вниманието им върху борбата с Израел.
Освен това бригаден генерал Ицхак Сегев, който е бил израелски военен губернатор в Газа в началото на 80-те години на миналия век, казва пред репортер на „Ню Йорк Таймс“, че е помогнал за финансирането на палестинското ислямистко движение като „противовес на светските и левите сили на Организацията за освобождение на Палестина и партията Фатах, ръководена от Ясер Арафат (който сам нарича Хамас „създание на Израел“)“. Генерал Сегев дори признава, че самият той е финансирал „Хамас“ с пари на израелските данъкоплатци, които по-късно са били използвани за убийството на същите хора, които са ги финансирали.
От горната дискусия могат да се направят два извода. Първо, подкрепата и покровителството първо на „Муджама ал-Исламия“, а след това и на „Хамас“ са били изцяло в израелски интерес. Това означава също, че подобно на САЩ, които създадоха и подхранваха различни джихадистки групи в Афганистан и другаде, Израел не може да избяга от отговорността за създаването на Хамас. Второ, възходът на Хамас през 90-те години на ХХ век и последвалото отслабване на ООП и палестинската общност засилиха израелската окупация на Западния бряг и блокадата на Газа. Оттук произтичат постоянните нещастия за палестинците.
Д-р Мунис Ахмар е бивш ръководител на катедрата по международни отношения, бивш декан на Факултета по социални науки и заслужил професор по международни отношения в Университета в Карачи. Неговата специализация е в областта на конфликтите и сигурността. Д-р Ахмар има 36-годишен академичен опит в Пакистан и в различни чуждестранни университети и изследователски центрове. Автор на четири книги, четири монографии и редактор на 15 книги. Вж повече тук.
Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.
Източник - The Express Tribune