Латиноамериканските лидери заеха публична позиция след смъртоносните нападения както от страна на палестинските бойци, така и от израелските сили

Смъртоносните нападения в Израел и мащабните бомбардировки на Газа през седмицата предизвикаха широк спектър от реакции и осъждания от страна на световните сили и основните участници на международната сцена.

Израел бомбардира гъсто населената ивица Газа, след като палестински бойци, ръководени от Хамас, започнаха изненадваща атака срещу Израел от събота, при която бяха убити 1300 израелци и най-малко 100 израелци бяха взети за заложници. При бомбардировките на Газа са загинали най-малко 1 400 палестинци, половината от които са жени и деца.

Безброй западни институции и видни държавни глави публично осъдиха насилствените нападения, извършени от палестинските групировки, и изразиха подкрепата си за Израел.

Най-силната подкрепа за Израел дойде от Съединените щати. Във вторник президентът Джо Байдън произнесе реч в Белия дом, в която категорично осъди насилствените действия, извършвани от палестинските групировки, които определи като „актове на чисто зло“, и обеща да подкрепи Израел.

Реакцията на държавните глави от други части на света беше по-различна. В Латинска Америка, където през последните години встъпиха в длъжност редица леви правителства, лидерите от целия регион изразиха своята позиция.

Най-гласовитият коментатор сред латиноамериканските лидери беше левият президент на Колумбия Густаво Петро. Колумбийският държавен глава отдавна е публичен защитник на палестинската кауза и се включи в X, известен преди като Twitter, за да разкритикува отговора на Израел на нападенията в Израел.

Петро постоянно публикува съобщения в Туитър по темата, като предизвика отпор от критиците за липсата на дипломатически такт и предизвика дебати с израелските дипломати в Колумбия.

В своите нефилтрирани туитове Петро сравнява ситуацията в Газа с концентрационните лагери в Аушвиц, оприличава израелските военни на нацисти и широко споделя снимки и видеоклипове на палестинци, убити при израелски нападения през седмицата.

„За него това е въпрос на принцип. Не звучи така, сякаш е казал тези неща от геостратегическа гледна точка, [тъй като] каза някои неща, които биха били доста противоречиви. Той изразяваше мнението си по един много суров начин“, заяви пред МИЕ Майкъл Паарлберг, професор по политически науки в университета Virginia Commonwealth.

Изглед от другия край на континента

В Боливия бившият президент Ево Моралес, който отново се кандидатира за поста, изрази подкрепата си за Палестина и се разграничи от по-дипломатичното изявление на лявото правителство.

„Изявлението на боливийското външно министерство не отразява чувството на солидарност на боливийския народ към Палестина. Боливийският народ винаги ще осъжда незаконната израелска окупация на палестинските територии“, заяви Моралес в X.

Паарлберг обясни, че освен „геостратегически причини и причини, свързани с вътрешната политика“, подкрепата на Латинска Америка за палестинската кауза има исторически корени.

„Съществува и призмата на Студената война, в която израелско-палестинският въпрос беше зона на оспорване между САЩ и Съветския съюз, и тъй като Латинска Америка също беше зона на оспорване, много държави там се наредиха на едната или другата страна“, каза той.

В Чили, където се намира най-голямата палестинска диаспора извън арабския свят, подкрепата за палестинската кауза е била исторически доста силна, каза Паарлберг.

Въпреки това президентът Габриел Борик направи дипломатическо изявление, в което осъди „бруталните нападения, убийства и отвличания от страна на Хамас“, но също така добави: „безразборните нападения срещу цивилни граждани, извършвани от израелската армия в Газа, и продължаващата десетилетия незаконна окупация на палестинска територия в нарушение на международното право“.

Левите колеги на Борик в Бразилия реагираха по-приглушено, но представиха палестинците на видно място. В свое изявление президентът Луис Инасио Лула да Силва осъди нападенията срещу Израел, но също така призова международната общност да настоява за „решение на конфликта, което да гарантира съществуването на икономически жизнеспособна палестинска държава, съжителстваща мирно с Израел в рамките на безопасни граници и за двете страни“.

Венецуела излезе с изявление, в което изрази „дълбоката си загриженост“ за ескалацията на насилието и заяви, че ситуацията „е резултат от неспособността на палестинския народ да намери място в международното право, за да отстоява историческите си права“.

Палестински връзки

Публичният израз на подкрепа в цяла Латинска Америка не остана незабелязан сред палестинската общност в региона.

„Ние сме много благодарни. Смъртта не може да бъде оправдана. Не искаме повече смъртни случаи – нито на евреи, нито на палестинци“, заяви пред МИЕ Симаан Хури, бивш ръководител на Палестинския съюз на Латинска Америка и президент на Палестинската асоциация на Салвадор.

„Хората се съпротивляват, те страдат, но това е цената на свободата“.

Президентът на Ел Салвадор Найиб Букеле, който самият е от палестински произход, остро осъди нападението срещу Израел и определи членовете на Хамас като „диви зверове, [които] не представляват палестинците“, но запази мълчание по отношение на действията на Израел.

Букеле, чийто баща е приел исляма и е станал имам в известна джамия в столицата Сан Салвадор, често се е дистанцирал от палестинската кауза.

„Той не вижда никаква полза от това, че е явно пропалестински настроен. В миналото той е бил доста произраелски настроен, но Салвадор като цяло е такъв от дълго време“, обяснява Паарлберг.

„Като се има предвид, че САЩ са били много близък партньор, това, което САЩ мислят, има голямо значение в салвадорската политика. Често, както и при много други държави, израелско-палестинският въпрос е заместител на външните отношения със САЩ.“

Междувременно левият президент на Аржентина Алберто Фернандес разговаря на 7 октомври с израелския си колега Исаак Херцог, за да „предаде солидарността на народа и правителството на Аржентина“, заяви той на X. Страната има най-голямото еврейско население в Латинска Америка – около 180 000 души, и една от най-големите еврейски диаспори в света.

Вицепрезидентът на Аржентина Кристина Фернандес де Кирхнер обаче призова за решение, основано на съществуването на две държави.

Въпреки разнообразните реакции, регионалните представители на Палестина призоваха Латинска Америка да покаже по-голяма подкрепа за тяхната кауза.

„Позицията, заета в цяла Латинска Америка, е в съответствие със ситуацията, но на социологическо ниво [Латинска Америка] би трябвало да поеме много по-активна роля, като се имат предвид значителните арабски общности тук“, заяви пред МИЕ Александър Монтеро, политически съветник в палестинската дипломатическа мисия в Колумбия.

„В момент, в който би могло да се заеме автономна позиция, различна от евроцентричната или западната, регионът не го е направил. Това е жалко, тъй като моментът можеше да бъде използван“.

Източник - Middle East Eye