Част трета

Част втора тук.

Бях готов да отхвърля връзката между Израел и Хамас като политически експеримент, който се е объркал, когато през 2006 г. изглеждаше, че Израел е простил насилственото минало на Хамас и е работил за създаването на условия, които са помогнали на Хамас да получи мнозинство от местата в палестинския парламент. През 2007 г. обаче лошите отношения между Хамас и Фатах се влошиха още повече, което доведе до гражданска война между двете фракции, довела до разделянето на Палестина на две половини – едната, ръководена от Фатах, се намираше на Западния бряг, а другата, ръководена от Хамас, действаше в Газа.

По-късно стана ясно, че този вътрешен конфликт между палестинците е бил организиран от Израел, за да раздели палестинското политическо тяло, да го отслаби и да предостави на Израел възможността да подобри отношенията си с Фатах, твърдейки, че врагът на моя враг е мой приятел.

През следващото десетилетие и половина наблюдавах как Израел използва контрола си над Фатах и враждебността си към Хамас в един безкраен цикъл на насилие, който винаги завършваше с нови отстъпки от страна на палестинската кауза, водещи до повече загубени територии – и повече жертви. Конфликтите в Газа от 2014 г. и 2021 г. разкриха срещу живеещите там палестински граждани насилие, което до голяма степен беше пренебрегнато на Запада, тъй като хората станаха имунизирани срещу гледката на мъртви палестински деца.

След нападението на Хамас срещу Израел на 8 октомври 2023 г. мускулната памет в сърцето и мозъка ми казваше, че трябва да подкрепя Израел, когато той реагира на това зверство.
Но след това видях израелски генерали и политици, които открито защитаваха военните престъпления по националната телевизия, наричаха палестинците „животни“ и открито се застъпваха за тяхното ликвидиране.

Наблюдавах как израелците лъжат за естеството на атаките на Хамас, превръщайки това, което беше безупречно нападение срещу редица милитаризирани селища и военни опорни пунктове, обграждащи отворения концентрационен лагер в Газа, в разказ за неконтролируема жажда за кръв, който след това беше поднесен на доверчивата западна общественост от самодоволните средства за масова информация.

Наблюдавах как светът реагира на шока, предизвикан от фалшивата история за 40 обезглавени израелски бебета, докато мълчеше за истинската смърт на почти 400 палестински деца, убити – имам предвид убити – от израелски въздушни удари.
И реших, че повече не мога да стоя до Израел.

Казано по-просто, бях сляп за трагедията на палестинския народ.

Днес знам, че единствената истинска жертва на израелската сага (освен децата от всички слоеве на обществото, които са въвлечени в трагичните събития, налагани им от възрастни, които твърдят, че работят за светло утре, но носят само смърт и разруха) е палестинският народ.

Поне бащите-основатели на Израел са били достатъчно честни, за да признаят това.
Днешните ционисти нямат достатъчно морални качества, за да признаят, че Израел може да бъде изграден и поддържан само за сметка на жизнеспособна, свободна и независима Палестина, че Израел никога няма да позволи съществуването на такава Палестина и че докато има ционистки Израел, никога няма да има независима Палестина.
Греховете на бащите са реални, особено когато става дума за бащите-основатели на Израел и престъпленията, които са извършили срещу палестинския народ. Моше Даян признава това. Същото се случи и с Давид Бен Гурион. Това бяха мъже – фундаментално погрешни в своите идеологии и мотивации, но честно погрешни.

Бенямин Нетаняху и неговите съвременни израелски политици, независимо от политическата им принадлежност, не притежават такава почтеност. Те са заклети лъжци, мъже и жени, които обещават едно, а после правят друго, когато става въпрос за бъдещето на Палестина, като същевременно водят Израел по пътя на постоянната война.

Дойдох късно в палестинската кауза, но сега, когато съм тук, мога да кажа следното: най-добрият начин да победим Хамас и ционистки Израел е да подкрепим свободна и независима палестинска държава.

Никога не съм бил с „Хамас“ и никога няма да бъда. Бил съм с Израел, но никога повече няма да бъда.
В продължение на четири десетилетия сговорът между Израел и Хамас се развиваше трагично, като всяка от страните обявяваше желанието си да унищожи другата и все пак всяка от страните знаеше ужасната истина – че едната не може да съществува без другата.
Израелско-палестинският проблем се е превърнал в безкраен цикъл на насилие, който се храни с болката и страданието на палестинския народ. Време е този цикъл да бъде прекратен.
Отсега нататък винаги ще подкрепям народа на Палестина, убеден, че единственият път към мира в Близкия изток е този, който води през жизнеспособна палестинска родина, чиято столица твърдо и завинаги се намира в Източен Йерусалим.

По този начин „Хамас“ ще бъде лишена от правото да гласува като терористична организация – една легитимна палестинска държава отнема вечното състояние на конфликт, за което „Хамас“ допринася, статут, който е оправдан от стремежа към легитимна палестинска държава, която ционистки Израел никога няма да допусне да съществува.

Една легитимна палестинска държава делегитимира идеята за ционистко израелско образувание, което по дефиниция може да съществува само чрез постоянна експлоатация на палестинския народ. Бенямин Нетаняху успява да поддържа съвременната версия на ционистката израелска държава, като поражда страх чрез безкрайния цикъл на насилие, подхранван от Хамас.

Премахнете заплахата, създавана от Хамас, и ционисткият Израел вече няма да може да заслепява гражданите на Израел и света за реалността на апартейда в сегашното съществуване на Израел. Основната хуманност ще принуди ционистки Израел да се откаже от ционистката си идеология, както апартейдната Южна Африка се отказа от грозното наследство на превъзходството на бялата раса. Постционисткият Израел ще бъде принуден от необходимостта да се научи да съжителства със своите нееврейски съседи мирно и благоденстващо, не като колониална държава на апартейда, а като равноправни партньори в жизнения опит, който колективно ще придобият хората, наричащи Светите земи свой дом.

 Аз съм с Палестина, защото искам да живея в свят, в който децата вече не се вадят от окървавените мебели, разпръснати из кибуца, разграбен от стрелците на „Хамас“, или се изваждат, счупени и почернели от сажди, от останките на къща, разпрашена от израелски бомби.

Заставам на страната на Палестина, защото защитавам децата на Израел и Палестина, знаейки много добре, че единственият шанс за бъдеще, в което те могат да живеят заедно като съседи, обединени в мир, а не като врагове, обединени във война, е съществуването на свободна и независима Палестина.

Източник - Comunidad Saker Latinoamérica