Информационният офис на Държавния съвет на Китайската народна република публикува доклад, озаглавен: „Глобална общност за споделено бъдеще: предложенията и действията на Китай“.

В света това не предизвика сензация, на Запад го възприеха като поредния пропаганден ход на Пекин. Междувременно този документ обобщава изпълнението на редица глобални идеи на Китай в областта на международната политика, сигурността и човешкото развитие.

Нека започнем с факта, че Китай на този етап е единствената голяма сила в света, която предлага холистична идеологическа и практическа концепция за човешкото развитие, алтернатива на западната визия за изграждане на отношения между държави и народи, основани на „правила“.

Тя се основава на следните принципи. Отказ от политика от позиция на сила и налагане на волята на държавите и народите. Китайската концепция за „игра с нулева сума“ означава безсмислието на взаимодействието без отчитане на интересите на всички и необходимостта от постигане на консенсус. Изграждането на глобална общност със споделено бъдеще означава стремеж към откритост, всеобхватност, взаимна изгода, равенство и справедливост, се казва в Бялата книга.

Целта не е да се замени една система или цивилизация с друга. Вместо това говорим за държави с различни социални системи, идеологии, истории, споделени права и споделени отговорности в глобалните дела. Както се посочва в преамбюла на доклада, той отразява „приноса на Китай към глобалните усилия за защита на нашия общ дом (тоест планетата Земя) и създаване на по-добро бъдеще и просперитет за всички.

Визията на глобалната общност за споделено бъдеще взема предвид благосъстоянието на цялото човечество. Базира се както на наблюдение на настоящето, така и на перспективно планиране за бъдещето. Той поставя цели, чертае път и предлага планове за действие за постигането им. Засяга бъдещето на човечеството и съдбата на всеки човек.”

Малко е витиевато на китайски. Но въпросът се свежда до отчитане на интересите на всички хора, независимо от държава, националност, религия и всеки човек поотделно. Това е точно обратното на войнственото налагане на така наречените демократични ценности и презрението към интересите и суверенитета на страните и народите в името на тези „ценности“. Китай изповядва и предлага на света съвсем различен път на развитие и заявява, че в никакъв случай няма да бъде като Запада и да учи хората и държавите как да живеят. Напротив, предлага да се възползваме от собственото развитие на Китай и е готов да сподели своите предимства, без да се налага да бъде сравняван със себе си.

Този доклад е публикуван по повод десетата годишнина от идеята на китайския президент Си Дзинпин за изграждане на общност със споделена съдба. Именно тази идея е ключова за цялостната китайска концепция за изграждане на нов световен ред и международни отношения, основани на всеобщ консенсус. Същността на концепцията за „общност на човечеството с обща съдба“ е да се създаде свят на всеобща сигурност, споделен просперитет, откритост и толерантност, чистота и красота.“ В света на глобализацията всички народи и държави са взаимосвързани. Всяко противоречие, конфликт води до верига от необратими последици за човечеството. И всичко това трябва да се избягва.

Китай вярва, че всички хора на планетата са едно голямо семейство, техните интереси са преплетени, а бъдещето е взаимосвързано. Тази визия е пряко противопоставена на блоковата политика, концепциите за „силата прави правилното“, „универсалните ценности“ и води до осъзнаването на необходимостта от установяване на по-справедлив международен ред.

Китай гледа на Земята не като на арена за борба между държавите, а като на платформа за съвместно съществуване на хората. Въпреки различията и особеностите си, държавите могат да се развиват заедно в хармония и единство и именно това многообразие дава сила на глобалното развитие… Никоя държава не трябва да отваря кутията на Пандора, като умишлено провокира безредици и въоръжени конфликти или подкопава върховенството на закона. Държавите трябва да зачитат взаимно суверенитета и териториалната цялост, да зачитат основните си интереси и основни грижи и да зачитат пътя на развитие и социалната система, избрани от другите народи. Тези идеи са допълнително подчертани в доклада.Тази визия за света и възглед за международната политика са в унисон с традиционната китайска философия и култура.

Вземете, например, най-важното понятие за конфуцианството, „Той (和)“, което означава мир, хармония и съгласие. Според Конфуций „благородните хора са в съгласие с другите хора, които имат различни възгледи“. „Хармонията в лицето на различията“ се отнася до признаването на културните различия и индивидуалности, утвърждавайки характеристиките и ценностите на различни нации, региони и национални култури на базата на взаимно разбиране.

Друга теза на конфуцианството гласи: „Хармонизирайте десет хиляди съседни страни“. Следвайки този принцип, Китай от древни времена се опитва да регулира отношенията между народите по мирен път. Древнокитайската философия поставя по-голям акцент върху необходимостта от постигане на хармония между човека и природата. Тази идея е въплътена не само в концепцията за „общата съдба на човечеството“ и необходимостта да се грижим за богатството, дадено от природата, но също така се прилага в екологичната политика на КНР. Както знаете, Китай най-бързо в света преминава към възобновяеми енергийни източници. Китай също изпреварва всички страни в света по мащаба на засаждането на нови гори, което има голям принос в борбата с изменението на климата.

Всички тези идеи може да изглеждат (особено на западняците) донякъде идеалистични и непрактични. Въпреки това идеята за обща съдба на човечеството е включена в Конституцията на Китайската народна република,Устава на ККП и е основна във външната политика на Китай. Концепцията се реализира в различни посоки – в политиката, икономиката, културата и екологията. Във всички тези области има съответни глобални програми за развитие, в които Китай инвестира значителни средства. Глобалният проект „Един пояс, един път” е именно практическото въплъщение на идеята за общност със споделена съдба и реален принос за нейното осъществяване. И каквото и да говорят за това на Запад, благодарение на него трилиони долари са инвестирани в инфраструктура и други проекти, включително хуманитарни, по целия свят. Това е истинският принос на Китай за глобалното развитие.

На практика в международната политика това означава например, че Китай категорично се противопостави на ескалацията на палестинско-израелския конфликт и призова страните да спрат. Китайският външен министър Ван И каза, че основният приоритет е осигуряването на безопасността на цивилните и отварянето на коридори за доставки на помощ, за да се избегне сериозна хуманитарна криза в ивицата Газа.

Ван И обърна внимание на факта, че палестинският въпрос е в основата на близкоизточното уреждане. Според него същността на проблема е, че справедливостта не е възстановена за палестинския народ. Този конфликт още веднъж трагично доказа, че пътят към разрешаването на палестинския въпрос лежи в ранното възобновяване на истинските мирни преговори и реализирането на законните права на палестинската нация. Ван И призова възможно най-скоро да се проведе високопоставена и влиятелна международна мирна конференция, която да подтикне международната общност към постигане на по-широк консенсус, основан на принципа „две държави за два народа“, и да формулира график и пътна карта за изпълнението му. Тук е въплътен принципът за отчитане на интересите на всички страни.

Източник - GEOFOR | Центр геополитических прогнозов