Патрик Робинсън, водещ съдия в Международния съд на ООН каза, че Обединеното кралство вече няма да може да пренебрегва нарастващите призиви за обезщетение на наследниците на пострадалите от трансатлантическото робство, на което са били подложени стотици милиони хора.

Съдията, който председателстваше процеса срещу бившия югославски президент Слободан Милошевич, каза, че международната вълна относно репарациите за робство бързо се променя и призова Великобритания да промени настоящата си позиция по въпроса.

„Тя не може да продължи да пренебрегва най-голямата жестокост, показваща безчовечността на човека към човека. Тя не може да продължи да го игнорира. Бяха изплатени репарации за други злини и очевидно много по-бързо от репарациите за това, което смятам за най-голямото зверство и престъпление в историята на човечеството: трансатлантическо робство на хора“, каза Робинсън.

„Вярвам, че Великобритания няма да може да устои на това искане за изплащане на репарации: това се изисква от историята и се изисква от закона.“

Робинсън говори ексклузивно пред вестник „Гардиън“ преди Деня на ЮНЕСКО за възпоменание на трансатлантическата търговия с роби и премахването му. Той изигра ключова роля в написването и съставянето на доклада на Brattle Group относно репарациите за трансатлантическото робство, който беше публикуван през месец юни. Докладът, който е най-изчерпателният анализ на репарациите между държавите, идентифицира репарациите, които се дължат по отношение на 31 страни, в които се е практикувало трансатлантическо робство.

Проучването изчислява, че трилиони долари се дължат като репарации на страни, засегнати от трансатлантическо робство. Докладът, който беше публикуван от Университета на Западна Индия след симпозиум, проведен от Американското дружество по международно право, заключава, че само Великобритания трябва да плати сума от 24 трилиона долара (18,8 трилиона паунда) като репарации за трансатлантическото робство на 14 държави. От тази сума около 9,6 трилиона долара се дължат на Ямайка. Докладът използва изчисления, направени от Brattle Group, които отчитат богатството и БВП, натрупани от страните, които са поробили африканците .

На въпрос дали високите цифри са изненада, Робинсън отговори отрицателно. „Тези изчисления не са за период от пет или 10 години. Те обхващат цялата продължителност на трансатлантическото робство на движима собственост, което означава, че обхващат стотици години. Нещо повече, репарации никога не са изплащани. Така че изчисленията започват от първия ден на трансатлантическото робство, т.е. стотици години; и само това обяснява високите цифри.“

За да стане възможно изплащането Робинсън каза, че докладът предлага плащанията да се извършват за по-дълъг период от време, между 10 и 25 години, а не незабавно.

При представянето на доклада в Университета в Кингстън, Ямайка, Пи Джей Патерсън, бивш министър-председател на Ямайка, каза, че репарациите се дължат на Ямайка и другите страни, засегнати от трансатлантическото робство, и не би изключил да се потърси помощ за това от съдебни институции.

Относно налагането на репарации чрез международни съдилища Робинсън каза: „Възможно е, но честно казано, мисля, че по-голямата вероятност е за споразумение на политическа и дипломатическа основа, което взема предвид съответните правни съображения… Но не изключвам съдебно производство .”

През април министър-председателят на Обединеното кралство Риши Сунак отказа да се извини за ролята на Обединеното кралство в търговията с роби или да се ангажира с изплащане на репарации.

Робинсън каза: „Моето дълбоко уважение към министър-председателя на Обединеното кралство, но вярвам, че позицията, която зае, е достойна за съжаление и много се надявам, че ще я преразгледа.

„Вълната от искания с репарации се надига, политическата вълна, глобалната вълна се движи. Великобрикания – [включително] и двете основни партии, Консервативната партия и Лейбъристката партия и другите партии, които са също толкова важни – трябва да имат предвид, че вълната е движение в полза на репарации. Трансатлантическото робство на хора е най-голямото зверство в историята на човечеството без аналог по своята бруталност, без аналог по продължителността си над 400 години, без паралел по своята доходност.“

Робинсън е роден в Шефилд, Ямайка, през 1944 г. След като завършва университет, той работи като прокурор в Ямайка. Работил е за кратко в Министерството на външните работи, а 26 години в прокуратурата.

„Бях отговорен да съветвам правителството по въпроси на международното право. Станах член на Комисията по международно право. Станах член на Междуамериканската комисия по правата на човека и неин президент, станах член и президент на Международния наказателен трибунал за Югославия и всъщност председателствах процеса срещу Слободан Милошевич. След това през 2015 г. бях избран в международния съд.

Той каза, че всичко, което е правил в живота, е било вдъхновено от баща му, който е бил директор на начално училище в Ямайка. „Мантрата на баща ми беше, че детето на резача на тръстика заслужава същите образователни възможности като детето на човека, който го надзирава и командва.“

Той добави: „Имах чувство, че не съм направил всичко нужно от позициите на обществената позиция, която получих благодарение на баща си. И това начинание, в което участвам през последните четири години, наистина е опит от моя страна да се опитам да намаля този дефицит. Виждам го като начин да служа на потомците на поробените не само в Ямайка и Карибите, но и навсякъде, където е било извършвано трансатлантическо робство.“

Източник - The Guardian