Канада е известна с това, че върши скрити дела за САЩ и техните най-близки съюзници. Индия отвърна на удара рязко и все още държи някои стрели в колчана си.

Съветските власти са имали хитър начин да обединят в група регистрационните номера на автомобилите Corps diplomatique или CD, принадлежащи на дипломатически мисии на враждебни държави. Това улесняваше претоварената пътна полиция да определя местоположението им в разрастващия се московски метрополис. Ние в Индия следваме азбучния ред.

Според руската практика канадската мисия в Москва заемаше гордо място в списъка на вражеските държави – номер 1. Канада е страна с безкрайна природна красота и благоденствие, със съблазнителен, лежерен начин на живот. Съветският съюз обаче я оценяваше по друг начин – като вражеска страна, която поддържа прекомерно дипломатическо присъствие в Москва, несъответстващо на обхвата и обема на реалните отношения между двете страни, а посолството ѝ – като свърталище на шпиони, които действат като екип Б на американската мисия. Тази договореност вероятно е позволила на американците да си пазят ноктите чисти, докато проскубаните канадци се гмуркаха в подземията и излизаха кални, а западните разузнавателни операции не се превърнаха в двустранен проблем на съветско-американско ниво.

Светът на дипломацията има скрити стаи и затова е трудно да се отсъди за експулсирането на канадски дипломати от Индия. Все пак има известна яснота, тъй като, макар че правителството поиска от канадската Върховна комисия да намали мисията си с две трети, то също така съобщи, че е предало списък с дипломатически служители, които би приело. При тези обстоятелства това е важно разграничение. Все още не е изяснено какъв е смисълът, но той служи за ограничаване на разузнавателните операции на Канада на индийска земя. Петте очи – изключителното споразумение за обмен на разузнавателна информация между САЩ, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Нова Зеландия – са успели да го превърнат в нещо като Виенската конвенция: „титла за титла“. Но търговията на Канада с Индия възлизаше на едва 6,5 милиарда долара преди Ковида; културната дипломация не беше нещо, за което да се пише у дома; а политическият диалог беше рядък и оскъден. На пръв поглед числеността на персонала от 62 души е прекомерна за осъществяване на легитимни дипломатически дейности.

Не е изненадващо, че американците се възмущават от решението на Индия. Въпреки че в подобна ситуация те самите се нахвърлиха като тон тухли върху Русия във връзка с инцидент, който се случи във Великобритания през 2018 г. – предполагаемото отравяне на Сергей Скрипал, бивш офицер от руското военно разузнаване, който е действал като двоен агент за британските разузнавателни служби и е живял във Великобритания след размяна на затворници с Москва.

Американската администрация изгони руските дипломати от консулствата им в Сиатъл (уж заради близостта му до американска база за подводници и операциите на „Боинг“ там), Сан Франциско и два дипломатически анекса в Ню Йорк и Вашингтон и просто завзе тези първокласни имоти, като същевременно изгони 12 руски дипломати от мисията им към ООН в Ню Йорк. Обяснението на Държавния департамент беше следното: „Съединените щати предприемат тези действия заедно с нашите съюзници от НАТО и партньори по света в отговор на използването от Русия на химическо оръжие с военно предназначение на територията на Обединеното кралство – последното в продължаващия модел на дестабилизиращи действия по света.“

В ретроспекция изглежда, че случаят „Скрипал“ е бил организирана операция за създаване на алиби за координиран ход на НАТО, докато над Украйна се събираха буреносни облаци, за да се намали руското дипломатическо присъствие в целия западен свят. (До момента Великобритания не е отговорила на многобройните руски искания да предостави доказателства.)

Уви, не се знае колко от тези 41 дипломати са били привлечени от консулствата в Чандигар, Калкута, Мумбай и Ченай. Консулствата често са местата, където се разполагат ключови оперативни работници на чужди разузнавателни служби, като се имат предвид облекчените условия на работа на места, които са два пъти по-далеч от бдителните очи на находчивия контраразузнавателен режим в националната столица. (Скрипал е установен в Солсбъри, откъдето продължава да работи за МИ6).

Вашингтон се възмущава от действията на Индия по някои сериозни причини. Администрацията на Байдън координира изготвянето на досието на „Пет очи“ относно индийското участие в убийството на Ниджар, след което увери Отава, че Вашингтон е на неин гръб, за да обърне винтовете на Делхи. Вероятно индийското експулсиране е нанесло известни щети на досието „Халистан“ на „Петте очи“, насочено към страни като Русия, Китай или Иран, квалифицирани като врагове, или към Турция, Индия или Виетнам – трудни партньори, чиято политика засяга жизнено важни западни интереси.

Със сигурност, когато индийците отвърнаха на Отава с неочаквана жестокост, Вашингтон се намеси, за да помогне на своя партньор от „Пет очи“. Но дилемата на САЩ се състои в това, че те не могат да поемат по войнствения път на Джон Уейн, както направиха с Русия. Въпросът е, че „определящото партньорство“ с Индия формира ядрото на американската стратегия за потискане на Китай да оспорва глобалното му превъзходство, което трябва да бъде изолирано от шантавите действия на шпионските агенции.

При това администрацията на Байдън не може да не знае, че Делхи се навежда, за да игнорира словесните подигравки от страна на Вашингтон по случая Ниджар, които са доста повърхностни. Неизреченото послание от страна на нашето националистическо правителство е доста ясно: не се си пъхайте носа в праха. Наистина не е прекалено много да се очаква. Междувременно насрочването на диалога 2+2 със САЩ е интелигентна дипломация – навременно напомняне, че Индия е гъска, която снася златни яйца.

Основният въпрос тук обаче е, че операциите на „Пет очи“ на индийска територия придобиха подривен характер. Всичко започна с безразличието ни към проникването на ЦРУ, което се възползва от нашето „еднополюсно положение“. Така че отправна точка може да бъде прецизното проучване на дипломатическите телеграми на Wikileaks. Направете това с подход „отгоре надолу“.

Мелкулангара К. Бхадракумар (Melkulangara K. Bhadrakumar) е бивш индийски посланик, чиято дипломатическа кариера е посветена на мисии в бившия Съветски съюз и в Пакистан, Иран и Афганистан, Южна Корея, Шри Ланка, Германия и Турция. Анализира външната политика на Индия и Близкия Изток, Евразия, Централна Азия, Южна Азия и Азиатско-тихоокеанския регион.

Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.

Източник - The New Indian Express