В неделя вечерта разбунтувана тълпа щурмува летището в Махачкала в руската автономна република Дагестан и дори стига до пистата, след като попада под влиянието на онлайн слухове, според които се очаква да пристигне полет с еврейски бежанци от Тел Авив. Те се държаха така, сякаш искаха да протестират в подкрепа на Палестина на фона на последната война между Израел и Хамас, но тълпата издигна антисемитски лозунги, което накара някои да се опасяват, че иска да извърши погром.

Последващо медийно отразяване и информационна справка

Службите за сигурност бързо възстановиха реда, въпреки че западните медии веднага използваха оптиката на инцидента, за да насаждат страх, че Русия вече не е безопасна за евреите. Според тях и техните поддръжници пристрастието на Кремъл към Хамас в този конфликт е подхранило антисемитските настроения в страната и пряко е допринесло за случилото се в неделя вечер. В действителност Русия е неутрална, както обясни Лавров, а Москва обвини за слуховете СБУ.

Разшифроването на това, което наистина се е случило в Дагестан, изисква да се познава по-широкият контекст, довел до това събитие. От началото на специалната операция се полагат усилия за въоръжаване на мултикултурализма под прикритието на фалшива „деколонизация“ с цел „балканизиране“ на Русия. От допълнително значение са опитите да се разруши внимателното балансиране на Русия между Израел и Хамас/Палестина, което беше обяснено тук и тук.

Тези два контекстуални фактора се съчетаха в последния инцидент, при който СБУ използва пропалестинските настроения на някои местни мюсюлмани в разгара на последната регионална война, за да ги манипулира да се вдигнат на бунт, да щурмуват летището и да извършат погром. Под претекст за провеждане на неразрешен/незаконен протест в подкрепа на одобрената от Съвета за сигурност на ООН кауза за независимост на техните съверци, тази чуждестранна шпионска агенция подведе няколко млади мъже да навредят на три държавни интереса на Русия.

Опит да се убият три птици с един камък

Като начало, бунтовете естествено представляват заплаха за всяка държава, особено когато включват щурмуване на летище. Второ, още по-лошо е, когато те приемат формата на силно загатнат погром, какъвто някои екстремисти в редиците им вероятно са искали да осъществят, както доказват антисемитските им лозунги. И накрая, този инцидент разшири фалшивото доверие към твърденията, че Русия вече не е безопасна за евреите, което от своя страна рискува да разруши внимателното й балансиране между Израел и Хамас/Палестина в последния конфликт.

Документирани доказателства за страстния филосемитизъм на Путин

Последните споменати точки заслужават малко повече подробности, тъй като именно тези две цели СБУ и нейните господари от ЦРУ искаха да постигнат най-вече. Противно на изкривената представа на западната общественост, която е резултат от непрестанното захранване с безпочвена пропаганда през последните 20 месеца за президента Путин, който уж е „новият Хитлер“, руският лидер всъщност е страстен филосемит. Тази колекция от цитати тук от уебсайта на Кремъл в периода 2000-2018 г. го доказва по безспорен начин.

Всъщност той похвали юдаизма още миналата сряда, когато се срещна с представители на религиозни асоциации. За тези, които искат да научат повече за филосемитизма на президента Путин, трябва да прегледат речта му на годишната конференция на фондация „Керен Хейесод“ в Москва през септември 2019 г. тук и тази, която той произнесе на форума „Борба с антисемитизма“ в Йерусалим няколко месеца по-късно през януари 2020 г. тук. Тази справка поставя в контекст похвалата на бившия израелски министър-председател Бенет.

По време на срещата им през октомври 2021 г. той каза на президента Путин: „Искам да ви кажа от името на нашата страна, на целия ни народ, че ви смятаме за много близък и истински приятел на държавата Израел“, което никога не би казал, ако имаше дори малка вероятност да е антисемит. Онези западни медии и техните поддръжници, които се опитват да очернят руския лидер по такъв начин, внушават, че Израел не може да прецени правилно приятел от враг, което неволно обижда неговите политици.

Заговорът за разрушаване на отношенията с Израел

Въпреки това изкуствено създаденият разказ, който току-що беше съчинен след инцидента в неделя вечер на летището в Махачкала, в който се твърди, че Русия вече не е безопасна за евреите, оказва натиск върху Израел да преразгледа връзките си, особено след като някои контрафактически твърдят, че за това е виновен президентът Путин. Преждевременно е да се прогнозира дали това ще се случи в дългосрочен план, но може убедително да се твърди, че провокацията на СБУ е била планирана с цел постигане на максимален ефект, като се има предвид подготовката за нея.

Неуспешната руска проекторезолюция на Съвета за сигурност на ООН, призоваваща за хуманитарно прекратяване на огъня, беше блокирана от САЩ с мотива, че не осъжда изрично терористичната атака на Хамас, което Москва прагматично избегна да направи в унисон с неутралната си позиция и желанието да повиши шансовете за прекратяване на насилието. Възражението на Вашингтон имаше за цел да придаде фалшива достоверност на твърдението, че Русия е пристрастна към Хамас, като крайната цел беше да се окаже натиск върху Израел да преразгледа връзките си.

Приблизително една седмица по-късно Израел поиска от Русия да експулсира политическата делегация на Хамас, която пътуваше дотам, за да обсъди освобождаването на двойните граждани на страната домакин, които по-рано Хамас беше взел за заложници. Приблизително по същото време постоянният представител на Израел в Съвета за сигурност на ООН разкритикува позицията на Русия, което накара колегата му да разясни неутралната политика на Кремъл в забележки, които бяха анализирани тук.

Заговор за въвличане на Русия във войната

Взети заедно, тези три събития в навечерието на инцидента в неделя вечер – намекът на САЩ в Съвета за сигурност на ООН, че Русия е пристрастна към Хамас, и двете последвали израелски претенции в този смисъл – оказаха допълнителен натиск върху Израел да преразгледа връзките си след това събитие. СБУ и нейните господари от ЦРУ се надяват да предизвикат самоподдържащ се цикъл на политическа ескалация чрез последната си намеса с цел да въвлекат Русия във войната между Израел и Хамас по инерция срещу нейната воля.

От тяхна гледна точка това би отворило отдавна планирания от тях „втори фронт“, след като предишните опити в Молдова/Приднестровието, Беларус, Киргизстан, Грузия и Карабах бяха или отменени в първите два случая (поне засега), или се провалиха в последните три, както е обяснено в свързаните хипервръзки. Тези три анализа тук, тук и тук обясняват защо Русия не възпира или не отговаря на израелско-американските удари в Сирия, но изчисленията на Кремъл може да се променят, ако Тел Авив го направи и започне да заплашва руските бази там.

За да сме наясно, към момента на писане на статията няма достоверни данни, които да сочат, че Израел има такива намерения, дори след инцидента от неделя вечер. Но това не означава, че съюзът СБУ-ЦРУ не се е надявал да направи това по-вероятно чрез последната си намеса в Махачкала, чийто неуспех не би бил автоматично равнозначен на провал на тази операция. В края на краищата, тя показа, че те все още могат да манипулират някои дагестанци да изпълняват поръчките им, но това все пак не е нещо ново.

Заговорът за дискредитиране на руския „завой към Умма“

RT писа за това през октомври 2022 г. – как подобни методи на информационна война като тези от неделя вечер са били използвани за подстрекаване на неразрешени протести срещу частичната мобилизация на опитни резервисти в Русия тогава. Този път оръжейният наратив, на който разчитаха, беше да се възползват от пропалестинските настроения на местните мюсюлмани в условията на последната война между Израел и Хамас с цел да ги манипулират да се вдигнат на бунт, да щурмуват летището и да извършат погром.

Чуждестранните заговорници, отговорни за тази провокация, искаха да се стигне до мащабни сблъсъци между техните „полезни идиоти“ и силите за сигурност, за да могат след това да използват деконтекстуализираните кадри с цел да предизвикат още повече безредици в региона на фалшивата основа, че „Русия потиска мюсюлманите“. Досега те не са успели да постигнат тази допълнителна цел, но се надяваха, че това може да доведе до нова вълна от тероризъм в Северен Кавказ, като същевременно дискредитира „завоя на Русия към уммата“ през последните години.

Тази концепция се отнася до приоритизирането на връзките на Русия с мюсюлмански държави, което има за цел да оптимизира китайско-индоевропейското балансиране в Евразия, както и да послужи като допълнителен клапан срещу западния санкционен натиск от началото на специалната операция. Ако обаче мюсюлманите бъдат подведени да мислят, че „Русия потиска“ техните съверци в Дагестан, тогава нейната мека сила ще спадне рязко и върху техните правителства може да бъде оказан огромен натиск от страна на гражданите да се дистанцират от нея.

Заговорът за дискредитиране на президентските избори през пролетта

Дори и нито една от тези цели да не бъде постигната, то това все още не означава, че последната намеса се е провалила напълно, тъй като накара някои западняци да мислят, че Русия е антисемитска, за кратко съживи нелепите спекулации за нейния „предстоящ крах“ и отклони вниманието от неуспешната контраофанзива на Киев. Ако целевото дагестанско население не бъде ваксинирано от ефектите на чуждестранните кампании за влияние, което може да се постигне чрез средствата, описани подробно тук, някои елементи може да продължат да изпълняват техните поръчки.

Освен чрез терористични атаки на самотни вълци, това може да се прояви и чрез повече подобни безредици като тези в неделя вечерта (независимо дали в транспортни съоръжения, правителствени сгради или където и да било другаде), целящи да предизвикат по-широки безредици или поне да създадат усещането за такива преди насрочените за следващата пролет президентски избори. Целта е да се насърчи цветна революция, която след това би могла да създаде гореспоменатата оптика, необходима за подбуждане на допълнителна нестабилност, за да се дискредитира вотът какъвто и да е неговият резултат.

Заключителни мисли

Като се има предвид широкият спектър от цели, които последната намеса на СБУ и ЦРУ в Русия е целяла да постигне, може да се заключи, че Дагестан е от несъразмерно голямо геостратегическо значение и събитията там могат по-лесно да имат далечни последици, отколкото ако се случат на друго място. Най-лошите сценарии обаче бяха предотвратени благодарение на бързата намеса на силите за сигурност, което предполага, че те ще успеят да предотвратят и повечето (ако не и всички) предстоящи и по този начин ще разбият плановете за хибридна война на враговете си.

Ендрю Корибко е американски политически анализатор и журналист с полски и словенски произход. Член на експертния съвет към Института за Стратегически Изследвания и Прогнози в Руския университет на дружбата на народите в Москва. Автор на книгата „Хибридни войни: непряк адаптивен подход към смяна на режимите”, посветена на събитията в Сирия и Украйна.

Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.

Източник - Andrew Korybko's Newsletter