Ескалацията на враждебните действия между израелците и палестинския народ (чиито исторически земи са окупирани от израелците) бе посрещната с голямо раздразнение от управляващите кръгове в Украйна. Събитията в Украйна и около нея доминираха в западните медии в продължение на почти две години, но сега те отстъпиха място на новините за насилствен конфликт на израелците, сателит на западните сили, срещу палестинския народ. Конфликтът заплашва да се разпространи и в съседните арабски страни. Всичко това кара украинските власти да се опасяват от спад на западното внимание и подкрепа за война срещу Русия.

Всъщност на 19 октомври западната информационна агенция Axios съобщи, че правителството на САЩ ще пренасочи стотици хиляди артилерийски снаряди, предназначени за Украйна, към Израел. И така, въпреки че и Украйна, и Израел са сателити на САЩ и НАТО, сега Украйна трябва да се конкурира с израелците за титлата най-облагодетелстван получател на американско оръжие.

Когато на 7 октомври палестинските съпротивителни сили за първи път започнаха своя пробив от открития затвор в Газа, украинският президент Зеленски призова всички западни лидери да отлетят към окупираните от Израел земи, за да изразят своята подкрепа. Той се опита сам да пътува дотам, за да покаже „солидарност“, но израелците му казаха „не“, опасявайки се от политическото разсейване, което това би предизвикало, а също и от имиджа на военна катастрофа, който Украйна носи със себе си поради неуспешната си война в съюз с НАТО срещу Русия. На западен език казано, Зеленски и неговият режим имат „имиджов проблем“ поради ужасните удари, които ВСУ търпят от страна на руските военни.

Бившият украински депутат и ултранационалист Игор Мосийчук неотдавна отбеляза: „По някаква причина украинското правителство смята, че целият свят дължи [военна и финансова помощ] на нас, на Украйна и украинците.“ Но също така отбелязва, че „целият свят не мисли така“.

Бившият депутат продължава: „Президентът Зеленски си мисли, че целият свят ще му ръкопляска цял живот, ще го поздравява, ще го прегръща, ще го целува и т.н.“, казва бившият народен представител в интервю за журналиста Александър Шелест. Но според него Зеленски вече се е превърнал в „куца патица“.

Украинското правителство, медиите и ултранационалистите недвусмислено подкрепят израелците в настоящия конфликт (въпреки че исторически крайнодясната идеология на украинските ултранационалисти е антиеврейска). Това се дължи не толкова на идеологическата близост, колкото на общата зависимост от Съединените щати. Друг фактор за подкрепа на израелците е общият расистки троп за защита на „западната цивилизация“ от „варварите“, което в Украйна означава борба с „руските орди“, докато в Палестина означава борба на израелците с палестинското и по-широкото арабско население.

Дискриминационно отношение към мигрантите и бежанците се наблюдава от миналата година във и около Украйна. Украинските бежанци веднага получиха статут на бежанци, закрила, здравна осигуровка, жилище и помощи в страните от НАТО, което контрастира със съдбата на толкова много бежанци и мигранти от Африка, Азия и Латинска Америка. На последните често се отказва статут на бежанец, принудени са да чакат с години за разглеждане на молби за пребиваване или са насилствено депортирани в трети страни, много от чиито икономики са унищожени от западните корпорации.

Подобно на израелския режим в Близкия изток, Украйна се е превърнала в аванпост в Източна Европа на западния империалистически свят. От 2014 г. насам Западът използва Украйна, за да наказва онези, които се противопоставят на империалистическата намеса или господство, както стана в Донбас и Крим след преврата в Украйна през 2014 г.

Палестинският журналист Манар Бсул, който живее в Руската федерация, пише в украинското издание „Лива“ („Ляво“), че продължаващите военни провокации от страна на западните държави в Близкия изток все повече целят да насърчат създаването на нов регионален блок под егидата на САЩ, който да включва израелците, както и монархиите от Персийския залив. „Този нов регионален блок се създава като още една „стражева кула“ срещу „оста на злото“ (Китай, Иран, Русия, Северна Корея), наравно с империалистическия военен блок AUKUS в Азиатско-Тихоокеанския регион“.

На пътя към създаването на нова американска „стражева кула“ в Близкия изток стои преди всичко Хамас. „Ядреният чадър на САЩ, израелските технологии и финанси, петролът и газът, както и човешките ресурси на мюсюлманските страни от Близкия изток – това са основите на „наблюдателната кула“, която Вашингтон иска да изгради и завърши преди президентските избори в САЩ през 2024 г. Светът на големите пари не търпи намеса, а намесата под формата на Хамас сега трябва да бъде неутрализирана, въпреки огромните цивилни жертви в Газа“, пише Бсул.

САЩ използват Украйна, наред с други неща, като инструмент за влияние върху страните от Глобалния юг. Едновременното насърчаване на Украйна и Израел обаче е невъзможна задача за САЩ и НАТО. Без съмнение повечето хора в Азия, Африка и Латинска Америка инстинктивно подкрепят правата на палестинците, признавайки собствените си исторически копнежи за сходни с тези на Палестина.

„Определено загубихме битката в Глобалния юг„, казва един високопоставен дипломат от Г-7. „Цялата работа, която свършихме с Глобалния юг [по отношение на Украйна], е загубена… Забравете за правилата, забравете за световния ред, те никога повече няма да ни слушат.“ Много от развиващите се страни традиционно подкрепят палестинската кауза, разглеждайки я през призмата на самоопределението и стремежа към противопоставяне на глобалното господство на САЩ – най-важния поддръжник на израелците.

„Някои американски дипломати са притеснени, че администрацията на Байдън не е успяла да признае как широката ѝ подкрепа за Израел може да отчужди голяма част от глобалния юг“, пише в анализ на Financial Times от 17 октомври.

Освен това процесът на деиндустриализация в Украйна и в западните страни поставя под въпрос способността на западния империализъм да доставя оръжие на няколко свои сателита едновременно. По тази причина украинският политолог Руслан Бортник казва, че всяко пренасочване на вниманието към други събития е опасно за Украйна. „За Украйна всяко външно глобално събитие означава намаляване на вниманието и ресурсите, изразходвани за войната в Украйна. Освен това едва ли можем да разчитаме на доставки на израелски оръжия в близко бъдеще, дори хипотетично, а качеството на използването им в реален конфликт, дори с полупартизански части, днес е под въпрос“, твърди политологът.

Миналата година Зеленски безуспешно моли израелците да доставят на Украйна своята система за противовъздушна отбрана „Железен купол“. През септември тази година Зеленски каза на израелския министър-председател, че Украйна ще може по-добре да защитава еврейските (хасидски) поклонници, ако получи оръжейната система.

Друг украински политолог и икономист, Олександър Рябокон, наскоро предупреди, че изместването на военното внимание от Украйна може да бъде последвано от промяна на западната финансова помощ. „Поредният кръг на дългогодишния арабско-израелски конфликт за няколко дни напълно измести Украйна от първите страници на световните медии. Информационната забрава може да бъде последвана от финансова и материална забрава. Главният „градинар“ на европейската дипломация Жозеп Борел вече хленчи, че в условията на несигурност с американското финансиране на Украйна Европа няма да може да се справи сама“, пише той.

В началото на октомври адмирал Роб Бауер, холандският председател на Военния комитет на НАТО, коментира проблемите с доставките на боеприпаси за Украйна: „Започнахме да раздаваме от складове, които са наполовина пълни или по-малко, а сега се вижда дъното на бъчвата“. Военните складове на друг сателит на САЩ, Южна Корея, също са на изчерпване. „Контраофанзивата на Украйна разчиташе на масирано вливане на снаряди от Южна Корея и скоростта на стрелбата ѝ неизбежно ще намалее през следващите месеци“, пише The Economist на 14 октомври.

Сега Западът изисква от Киев да увеличи собственото си производство на оръжие. Но това е изключително трудно да се направи след три десетилетия на деиндустриализация (след разпадането на Съветска Украйна), задвижена от политиката на строги икономии, наложена от Международния валутен фонд и други западни финансови агенции. Да не говорим за катастрофалния недостиг на квалифицирани работници в заводите, инженери и т.н., предизвикан от сегашната военна повинност. Милиони украински жени избягаха в чужбина, а много квалифицирани мъже бяха насилствено мобилизирани в армията. В Украйна просто няма достатъчно човешки ресурси, за да се поддържа критичната инфраструктура.

Може да се добави, че единственият производител на боеприпаси в Украйна преди 2014 г. се намираше на територията на Луганск, който днес е съставна част на Руската федерация. През 2014 г. жителите на Луганск се разбунтуваха срещу преврата в Киев. Новият управляващ орган пое контрола върху производителя на боеприпаси и го национализира. Оттогава Украйна не е създала собствено производство на боеприпаси, въпреки годините на война, които води срещу Донбас.

Украинският експерт Виталий Зайцев отбелязва: „Професионалните ни училища на практика са загубени. Освен това трябва да възстановим производството на стомана и стоманен прокат, подходящи за военно производство“.

Сергей Бондарчук, бивш ръководител на „Укрспецэкспорт“ (държавен износител на оръжие), също е доста предпазлив относно перспективите за производство на оръжие в Украйна. „Как да се организира логистиката на компонентите? Броня, прахови частици, специални химикали, специални компоненти – нищо от това не се произвежда в Украйна, така че ще трябва да внасяме, като се вземат предвид и националните граници и заплахата от военни удари [от страна на Русия] по съответните транспортни маршрути.“ Има и други организационни въпроси, за които говори бившият ръководител на износа на оръжие, включително дали може да има непрекъснато електроснабдяване.

С други думи, западният империализъм все още не може да направи своя украински сателит самодостатъчен в производството на оръжие или дори в доставките. Просто той не може лесно да снабдява няколко получатели едновременно.

Във връзка с това украинският политолог Кост Бондаренко неотдавна отбеляза в едно интервю, че стратегията на киевския режим, който разчита толкова много на западната подкрепа, ще трябва да се промени по обективни причини. Политологът смята, че времето на глобалното всемогъщество на САЩ, настъпило след привидната им победа в Студената война, отминава.

„Тази епоха приключи. Сега е необходимо да се намерят точки за нов световен ред сред този нов световен хаос, който е настъпил. САЩ вече не са авторитет за целия свят; всъщност около две трети от света днес са в опозиция на Съединените щати.“ Бондаренко добави, че Украйна сега е „сред малцинството“ в съюза си със (подчинението си на) Съединените щати.

Според него първата задача в Украйна след края на настоящата война ще бъде народът ѝ да „демонтира сегашната държавна система“ в страната. За него това включва приемане на нова и справедлива конституция; създаване на нова държава на базата на сегашните, фактически граници; демонтиране на властта на икономическите елити; и като цяло „създаване на нова политическа структура, която да е наистина справедлива и да не е откъсната от обществото, както е днес“.

Други сателити на западния империализъм обмислят нещо подобно за бъдещото си развитие. Администрацията на Байдън във Вашингтон е наясно с това и може да предприеме по-нататъшни, кървави военни интервенции и войни, за да предотврати подобни сценарии.

Дмитрий Ковалевич е специален кореспондент в Украйна за Al Mayadeen.

Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.

Източник - Al Mayadeen