АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Краят на американското възпиране

Малком Кийюн - 03 ноември 2023

Продължават да нарастват опасенията, че САЩ може да бъдат въвлечени в регионален конфликт в Близкия изток. Но тази страховита война вече е избухнала: През последните седмици американските военни бази бяха многократно атакувани от ирански проксита в региона и няма признаци, че нападенията скоро ще намалеят. Първоначално Централното командване на САЩ публикуваше редовно актуална информация и твърдеше, че нападенията не са довели до жертви, с изключение на един контрактор, който е починал от сърдечен удар, докато е търсил убежище, както и на 19 военнослужещи, които са получили травматични увреждания от ударите на иранските проксита срещу бази в Сирия и Ирак. Всички безпилотни самолети и ракети са били свалени, настоява CENTCOM. Сега CENTCOM е спрял да предоставя актуална информация. Колко американци са били ранени и убити досега? Колко други са изложени на риск от смърт и сериозни наранявания? Засега не знаем.

Всичко това сочи към едно зловещо развитие: залезът на възпирането. През последните няколко седмици американски официални лица молеха подкрепяните от Иран бойци и проксита да спрат да изстрелват безпилотни самолети и ракети и заплашваха с тежки последствия, ако не се подчинят. Вашингтон изпълни тези заплахи, като предприе ответни въздушни удари, като същевременно подчертаваше отбранителния характер на тези удари и обещаваше да се оттегли в момента, в който атаките срещу американските бази спрат. Но след всеки въздушен удар въоръжените групировки в региона засилват антиамериканските си действия. В момента се разпространяват съобщения за няколко големи въоръжени групи в Ирак, които де факто обявяват война срещу Америка.

Същността на проблема се състои в това, че американските сили са разположени в повече от дузина бази в региона. Нито една от тези бази не е достатъчно силна, за да се защити от съгласувана атака. Вместо това те разчитат на схващането, че ако атакуваш дори слаб американски пост, си просиш неприятности: Въпрос на време е цялата военна машина на САЩ да се спусне към вас, за да неутрализира заплахата.

„На враговете на Америка им стана ясно, че обещаното отмъщение вероятно няма да дойде“.
Презумпцията беше, че никой никога няма да отговори на американския блъф. Напоследък на враговете на Америка им стана ясно, че обещаното опустошително отмъщение вероятно няма да дойде: Вашингтон е претоварен и твърде уморен от войната, за да използва сериозна сила за заплахите. Може би е технически възможно Съединените щати да започнат война в целия Близък изток – да изпратят повече сили в Сирия, да окупират отново Ирак, да започнат въздушна война срещу хутите в Йемен и „Хизбула“ в Ливан. Въпреки това, предвид трудностите, с които се сблъска в Ирак, е съмнително дали американските военни ще имат успех в една война на три или четири фронта; усилията лесно могат да се превърнат в поредното блато. А и политическите сили нямат голям апетит да се опитват да го направят. Обществеността е уморена от войната, а разногласията в Конгреса по отношение на федералния бюджет не дават признаци на затихване.

Отначало възпирането беше полезен страничен ефект от реалната американска икономическа и военна мощ. Но с течение на времето то се превърна в патерица, а след това и в Потьомкинско село: фасада, поставена като мярка за спестяване на разходи, за да се прикрие фактът, че армията се свива, политическата дисфункция нараства, а фискалната стабилност ерозира. Сега, когато безпилотни самолети и ракети се изсипват върху американски военнослужещи в Сирия и Ирак, когато хутите нападат еврейската държава въпреки многократните предупреждения на Вашингтон да не се намесват, и когато Хизбула засилва посегателствата си срещу Северен Израел, става ясно, че Близкият изток е решил, че американските заплахи вече не са толкова надеждни.

Веднъж установено, възпирането е евтино за поддържане. Но когато то се провали, възстановяването му е изключително скъпо. Могат ли Съединените щати да си позволят огромните разходи, които ще бъдат необходими за възстановяването му? Следващите дни и седмици ще ни дадат отговор на този въпрос, но признаците далеч не са оптимистични.

Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.

Източник - Compact