Добре дошли обратно в града на страха
„Да, може би новият хаос е неприятен, но това е просто животът в големия град.„
През април (2022 – б.р.) Франк Джеймс застреля 10 души в нюйоркското метро в час пик. Хаосът, който той предизвика, може да послужи като метафора за последните две години на нефункционално и безхаберно управление не само в Готъм, но и в големите градове в САЩ.
По време на нападението на Джеймс камерите за сигурност в поне две разрушени метростанции в Бруклин са били неизправни, включително и тази, която той е използвал, за да избяга. Бившият психиатричен пациент остава на свобода в продължение на 30 часа, преди най-накрая да се обади в Криминална полиция и да се предаде. В крайна сметка служителите на нюйоркската полиция го откриват да се скита из Ийст Вилидж.
Колкото и драматичен да е този епизод, градската криза далеч надхвърля Ню Йорк и случайното насилие, отприщвано от ненормални самотници като Джеймс или психично болния скитник, който блъсна и уби Мишел Го през януари на метростанция „Таймс Скуеър“, или бездомника, който намушка смъртоносно студентка от Калифорнийския университет, докато тя работеше сама в магазин за мебели в Лос Анджелис през същия месец. Кризата включва и добре познатата престъпна и бандитска дейност, като за жертви са избрани Ракеш Пател, лекар от Вашингтон, окръг Колумбия, отвлечен с кола и убит през март, докато доставял подарък на приятелката си, и Кихара Тей, 11-годишно момиче от Бронкс, убито през май, когато 15-годишен младеж я застреля посред бял ден, докато се опитваше да порази друга цел. Подобни истории се натрупват с потискаща честота от края на 2019 г. насам.
Накратко, кризата обхваща обществената безопасност, бездомността, злоупотребата с наркотици, жилищното настаняване, канализацията, транспорта, качеството на живот и много други въпроси – от Вашингтон до Сан Франциско. Жителите на големите градове са разтревожени и призовават своите лидери да действат. Въпреки това, с няколко възхитителни изключения, кметовете и окръжните прокурори, които са в състояние да предложат решения, са се отказали от правомощията си да защитават обикновените жители от работническата и средната класа, като вместо това предпочитат неубедителни прийоми и символични жестове, насочени към избрани заинтересовани групи.
Ерата на либералния мелиоризъм е приключила, изглежда ни казват те. Умишлената намеса на правителството за облекчаване на социалните проблеми е била провалена. Тя включваше твърде много компромиси и подлагаше градската политическа класа на неудобни нива на изборна отчетност, когато всичко, което богатите донори наистина искаха, беше връщане към политиките на строги икономии от ерата на Голямата рецесия и продължаваща финансиализация на местната икономика.
Посланието: Да, може би новият хаос е неприятен, но това е просто животът в големия град.
Най-забележителният знак за смъртта на либералния мелиоризъм, разбира се, е състоянието на обществената сигурност. Десетилетията на напредък са изгубени. През 2021 г. дванадесет общини счупиха рекордите за убийства от съвременната епоха след най-голямото едногодишно увеличение на убийствата, откакто ФБР започна да следи подобни данни. Миналата година Лос Анджелис регистрира най-много убийства от 2007 г. насам. Продължителните кражби от магазини продължават да се насочват към малкия бизнес в Сан Франциско и Сиатъл; и в двата града престъпниците могат да откраднат близо 1000 долара на кражба и да им бъде повдигнато само обвинение за нарушение. В Ню Йорк престъпността днес е по-силна във всеки район в сравнение с преди една година.
Наблюдателните жители на Ню Йорк, Вашингтон, Сан Франциско, Лос Анджелис и Чикаго осъзнават дълбоко регресивното измерение на това беззаконие. Последиците от него се отразяват най-тежко на най-неблагосъстоятелните части на града. В отговор на нарастващото възмущение новият кмет на Ню Йорк Ерик Адамс се кандидатира с платформа за обществена сигурност. През първите си 100 дни на поста той изтъкна неоспоримия факт, че „преобладаващият брой жертви са чернокожи и кафяви„, когато престъпността се покачва. Адамс също така предприе мерки срещу уличните лагери и обеща да обърне спада в наемането на полицаи, след като градът загуби 2500 полицаи между 2019 и 2020 г. по времето на неговия предшественик Бил де Блазио – член на градския елит, който в най-голяма степен олицетворяваше отстъплението от реформаторския импулс през последните години.
Удивителните три четвърти от регистрираните гласоподаватели в града си останаха у дома през 2017 г., когато де Блазио беше преизбран. През втория си мандат той направи твърде малко, след като районната прокуратура в Манхатън обяви, че повече няма да преследва хора за прескачане на турникети (съоръженията за контрол на достъпа – б.р.). В отговор на протестите на Джордж Флойд той намали бюджета на нюйоркската полиция и разпусна цивилното звено за борба с разпространението на оръжия.
Следва столицата на страната. Възстановяването на Вашингтон отнема десетилетия след смъртоносните бунтове през 1968 г. и бягството на средната класа. След възстановяването си Вашингтон беше град на разцвета, заобиколен от 5 от 10-те най-богати окръга в страната. Сега обаче насилието с огнестрелно оръжие отново тормози града. Кметът Мюриел Баузър обвинява за „тази епидемия от насилие с огнестрелно оръжие“ „лесния достъп до огнестрелни оръжия – който трябва да спре“.
Въпреки това във Вашингтон има едни от най-строгите закони за оръжията в страната, както Баузър добре знае. Вместо да се заеме с проактивна полицейска работа в общността, която съживи много американски градове от 90-те години на миналия век, нейният кабинет въведе „Карти на престъпността“ – софтуерно приложение, което услужливо информира потребителите кои квартали на федералния град да избягват.
Градските елити като де Блазио и Боузър са ту скръбни, ту трагично примирени, ту възмутени. Най-вече обаче изглежда, че те не желаят да си представят, че предприемат решителни политически действия, които биха могли да се разминат с прогресивните идеи: След като през март 2020 г. Вашингтон идентифицира първия си случай на Ковида, здравният отдел на кмета Баузър незабавно отпечата хиляди плакати, предупреждаващи жителите за заразата от антикитайски предразсъдъци („Вирусите не дискриминират, а и ние не трябва да дискриминираме“).
Няколко кмета, като Лонд Брийд от Сан Франциско, изглежда признават необходимостта да се премине отвъд тази парализа. „Време е доминацията на престъпниците, които разрушават нашия град… да приключи“, заяви Брид през декември 2021 г. Други, като Майкъл Нътър от Филаделфия, дори предприеха агресивни действия срещу окръжните прокурори на собствения си град, след като беззаконието през последните две години оправда местната опозиция на движението за премахване на полицейщината. „Ние сме много, много съсредоточени върху това да сме сигурни, че изпращаме ясно послание, че всякакъв вид престъпления, свързани с насилие в [автобусите и влаковете], просто няма да бъдат толерирани“, заяви през март оспорваната кметица на Чикаго Лори Лайтфут, признавайки със закъснение опасността, която изпитват много пътници извън пиковите часове, като например служителите със сини якички, работещи нощна смяна. И все пак предстои да видим колко далеч са готови да стигнат тези няколко изключения от градската норма, особено ако реформаторските действия означават да се противопоставят на прогресивните сили, утвърдени в местните законодателни органи и прокуратури.
Всичко това повдига един въпрос: Какво ще стане, ако критиците не са разбрали правилно градския елит на 21 век? Може би те не са тези, които си представяме като настойници на държавата. Може би те наистина представляват изчерпана класа от самозабравили се господари, които вдигат подвижния мост и обявяват либералния проект за мъртъв. Тази класа не разбира себе си и няма план за обръщане на негативните тенденции, които се стоварват върху техните по-нещастни съседи – от непредвидените последици от реформата на системата за обезпечения до безпорядъка на ненадеждния обществен транспорт. Това има решаващи последици за живота на 8 % от населението на страната, живеещо в 10-те най-големи града на САЩ. Най-много могат да загубят най-беззащитните.
Източник - Сompact