След като последователно пренебрегваше и очерняше привържениците на сдържаността в Украйна, външнополитическият естаблишмънт се застъпва за… сдържаността. През последните няколко месеца американски и европейски дипломати призовават украинското правителство да поиска мир. „Разговорите включваха много широки очертания на това, от което Украйна би трябвало да се откаже, за да постигне споразумение“, съобщи през уикенда NBC News, като се позова на неназовани официални лица от двете страни на Атлантическия океан. „Дискусиите са признание за динамиката във военно отношение на терен в Украйна и в политическо отношение в САЩ и Европа.“

Говорим за ефекта на Касандра.

През по-голямата част от двете години противниците на ескалацията призоваваха за точно такъв курс на действие, само за да получат отговор, че той е неморален, нереалистичен или и двете. Гласовете, подкрепящи дипломацията, последователно твърдяха, че мирните преговори и някакъв вид договорено уреждане биха били в най-добрия интерес на обикновените украинци и тяхната разкъсана от войната страна и че правителството на САЩ трябва да използва влиянието си, за да се случи това. Те представиха множество доказателства в подкрепа на твърдението, че, по думите на канадско-украинския професор от Университета в Отава Иван Качановски, „дори „лошият“ мир е по-добър от „добрата“ война“.

Въздържателите посочиха, че макар Киев със сигурност да има право да се защитава и да се опитва да си върне заграбените от Русия територии, потенциалните разходи за Украйна от една продължителна война биха били много по-големи от разходите за загуба на територия. Те изтъкнаха зашеметяващия и неустойчив брой на жертвите в конфликта за страна с население, което преди войната е било по-малко от една трета от това на Русия. Те изчислиха и дълбоките икономически разходи от продължаването на войната, при които БВП на Украйна се сви с 30 % само през първата година; страната оцеляваше благодарение на международни безвъзмездни помощи и заеми, които я оставиха да задлъжнее допълнително и все повече да се подчинява на милостта на неолибералните си кредитори.

Ограничителите изтъкнаха рисковете за крехката украинска демокрация, която войната още повече влоши, като същевременно ускори тенденцията към авторитаризъм, която се прояви още преди нахлуването на Кремъл. Те се позоваха на опасността от ескалация, предупреждавайки, че Путин – както под натиска на собствените си хардлайнери, така и в условията на препъващи се военни усилия – може да увеличи бруталността на една вече жестока война.

През цялото време привържениците на мира и сдържаността, както и много военни експерти, подчертаваха, че категорична украинска победа е малко вероятна, предвид дисбаланса на военната мощ между двете държави и сериозните предимства на Русия в една война на изтощение. Те предупреждаваха, че страната и нейният народ може да се окажат принудени да понесат всички тези огромни разходи, само за да бъдат принудени да сключат някакъв вид примирие или мирно споразумение, и то при по-неизгодни условия, отколкото биха получили по-рано. Опасността винаги е била, че при положение, че американската общественост и политици са уморени от ескалация на финансирането, Киев ще бъде принуден да преговаря без лоста на военната подкрепа на САЩ.

Заради усилията си гласовете, подкрепящи мира и сдържането, бяха жестоко атакувани. Те бяха обвинени в зависимости към Кремъл, в пропаганда и предателство, в тайна подкрепа на войната на Путин и в „награждаване“ на агресор, подобен на Хитлер, като умиротворители, които не са по-добри от Невил Чембърлейн.

Спомнете си само градушката от обиди, която се изсипа върху групата прогресивни членове на Камарата на представителите, които през октомври миналата година издадоха това, което един от сътрудниците на Конгреса точно нарече „най-мекия балон за дипломация в света„. „Украйна ще победи“ – беше непрестанно повтаряният вик, оправдаващ това позорно поведение, докато привържениците на ескалацията очакваха контранастъпление, за което бяха сигурни, че ще оправдае това страдание в промишлен мащаб.

Вече минаха пет месеца, откакто украинците започнаха контраофанзивата си, и какъв е резултатът? Накратко, пълен провал: От 1 януари до края на септември украинските сили са завзели само 143 кв. км с цената на около 50 000 жертви, според оценки на САЩ, като Киев прибягва до призоваване на по-възрастни мъже в условията на намаляващ брой здрави новобранци. Генерал Валерий Залужний, командващ въоръжените сили на Украйна, наскоро призна, че войната е в „патова ситуация“. Съветниците около украинския президент Володимир Зеленски анонимно го наричат заблуден и убеден в победа, която е просто невъзможна.

Междувременно републиканците в Камарата на представителите блокират по-нататъшната военна помощ за страната, а администрацията на Байдън, която не е доволна от териториалните успехи на украинските сили и е разсеяна от войната в Газа, според съобщенията е решила да приключи конфликта при условия, които със сигурност ще бъдат по-лоши от тези, които Киев би получил, ако беше започнал преговори по-рано. Влизането на Украйна в Европейския съюз е несигурно и няма реални изгледи да бъде приета в НАТО. Населението е намаляло и в резултат на това Украйна е изправена пред демографска криза, като в същото време по данни на Центъра „Уилсън“ сметката за възстановяването ѝ възлиза на 411 млрд. долара.

С други думи, точно както предупреждаваха гласовете, подкрепящи мира, Украйна сега е изправена пред най-лошото от двата свята: да приеме далеч по-лошо мирно споразумение, като същевременно понесе огромните човешки и икономически разходи, свързани с един продължителен конфликт.

Най-извратеното е, че Киев беше поставен в това положение от онези, които се представяха за негови най-пламенни поддръжници – ястребите, които смятаха, че войната е начин за евтино унижение на Русия.

Факт е, че тази война можеше да приключи много по-рано и при същите или по-благоприятни условия за Украйна. Вече има множество потвърждаващи доказателства от участниците, че мирните преговори в първите седмици на войната са дали резултат и че е имало предварително споразумение Русия да се изтегли до границите си отпреди февруари 2022 г. в замяна на това Украйна да остане извън НАТО.

Вашингтон и Лондон провалиха подобни споразумения в полза на по-дълъг конфликт, който би бил по-вреден за Русия. По-късно гласовете в подкрепа на войната изтъкнаха клането в Буча, за да обяснят защо тези преговори се провалиха, но и двете Зеленски и украинското обществено мнение продължиха да подкрепят преговорите след разкриването на това зверство.

Самият Зеленски беше пренебрегван през средата на миналата година, когато многократно и публично призоваваше за преговори и когато имаше много признаци, че Москва е отворена за тях. След това, след успешната украинска контраофанзива през септември 2022 г. – при която се стигна до унизително руско отстъпление и украински реконкиста на повече от 1000 квадратни мили територия за шест дни – тази позиция се промени. Сега Киев отхвърли руските предложения за преговори и вместо това разшири амбициите си.

Същата администрация на Байдън, която беше прекарала една година в подкопаване на опитите на Зеленски за преговори, сега пое мантията „Нищо за Украйна без Украйна“ и напълно подкрепи ястребовия подход на Зеленски.

Но едва след това септемврийско решение Москва започна да атакува и разрушава украинската инфраструктура, Украйна започна да губи всеки ден трицифрен брой войници в катастрофата в Бахмут, а разрушаването на язовира Каховка нанесе опустошителни щети на околните райони и на селскостопанското бъдеще на Украйна. Тук дори не говорим за десетките хиляди украински жертви, нито за факта, че до октомври Русия всъщност беше постигнала нетна печалба от близо 200 квадратни мили от началото на годината. Тези бедствия можеха да бъдат напълно избегнати, ако миналата година бяха подкрепени преговорите – или поне да бъдат смекчени, ако администрацията на Байдън беше последвала призива на председателя на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Марк Мили от ноември към Украйна да „използва момента“ и да продължи преговорите.

Вместо това както администрацията на Байдън, така и голяма част от американските медии шумно отхвърлиха призива на Мили в полза на максималистични цели на бойното поле. Не може да се отрече, че този заслепен манталитет вече е довел точно до катастрофалното състояние на нещата, за което предупредихме. Едва месеци по-късно, когато украинската офанзива не е стигнала до никъде, американски служител анонимно (и много тихо) признава пред „Политико“, че „Мили е имал право“.

За съжаление вече е твърде късно да се отменят ужасните последици, които този курс на действие доведе до Украйна. Но дипломацията и задкулисният натиск от страна на САЩ все още са предпочитани решения за множество глобални бедствия – от войната между Израел и Хамас до назряващата американска конфронтация с Китай и кой знае какво в бъдеще.

След това, което видяхме в Източна Европа, дали гласовете, които подкрепят такъв подход, най-накрая ще бъдат чути?

Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.

Източник - Сompact