Увод
След като се дипломирах в специалност философия със специализация по психология в СУ през 70-те години на XX в. отбих задължителната войнска повинност в Школата за запасни офицери в гр. Враца, след което бях изпратен като преподавател по военна психология и педагогика в гр. Шумен във ВНВАУ „Г. Димитров“. За подготовката на съответните лекции и упражнения пред курсантите трябваше да се проучва съответната литература. Интересът ми към тази проблематика се запази, а днес войната в Украйна ми даде повод даактуализирам и осъвременя събрания материал и да го подчиня на едно общо изследване, свързано с българската философия на войната.
Българският философ Димитър Михалчев публикува през 1939 г. в сп. „Философски преглед“ (бр. 1) статия „Из философията на войната. Привидното и действителното в историята на нашите дни“ (Михалчев 1939: 1), в която не само се анализират причините за напреженията между отделните европейски държави, които предизвикват военни конфликти, но и предрича скорошното избухване на Втората световна война. Въвеждането от Д. Михачев на понятието „философия на войната“ в българската философска история се налага, защото проблемната област, която той анализира, включва комплекс от теми, които в голяма степен излизат извън тесния интерес на военните специалисти и обхващат комплекс от въпроси, пресечна точка на собствено философски, етически, психологически, социологически, геополитически и др. аспекти. В този разширен смисъл понятието „философия на войната“ се използва и в настоящата разработка.
Българската военна история включва всички онези събития, които се отнасят до отстояването от българите с оръжие в ръка правото си на съществуване – от древността до съвременните участия на българската армия. След Освобождението до 40-те годни на XX в. българската армия участва в няколко войни – Сръбско-българската война (1885); Балкан[1]ската война (1912-1913); Междусъюзническата война (1913); Първата световна война (1914-1918); Втората световна война (1939-1945). И макар, че българската армия като цяло води успешни битки, в края на краищата България претърпява две национални катастрофи, в резултат на което тя граничи със собствените си земи и население.
Основната цел в случая е повече от скромна, защото се представят само някои от идеите на българските философи, социолози, психолози, военни специалисти, народопсихолози от първата половина на XX в., свързани с осмисляне на войната изобщо и българският боен опит. В това отношение съвременната българска хуманитаристика и обществена мисъл има широко поле за изследователска работа, защото съществуват огромно количество публикации, особено през първата по[1]ловина на XX в., свързани с различни аспекти на войната, на военните действие на българската армия и множеството теми, подготовката, провеждането, резултатите от една или друга война.
При представянето на различните позиции, тези, характеристики съзнателно съм отбягвал имплицитните или експлицитни идеологически и политически ангажираности на авторите. Във всяка армия е валиден принципът за единоначалието и в зависимост от конретната социално-политическа организация на държавата това може да бъде различно институционално назована личност, на която армията задъжително трябва да бъде подчинена.
Димитър Цацов
Димитър Цацов е роден на 03.03.1950 г., проф., дфн. До 2010 г. работи в Института по философия – БАН (сега – Институт по философия и социология). От 2010 до 2017 е преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на редица изследвания, посветени на история на философията, онтологията, отношението „философия-литература“ и др. Някои от тях са: „Възхищение от битието. Въведение в екзистенциалната културология на Георги Гачев“ (2018); „Българо-германски философски отношения. Баденското неокантианство в българската философска история“ (2017); „Класическият немски идеализъм (Въведение)“ (2016); „Българо-германски философски отношения. Леонард Нелсон-Цеко Торбов“ (2016); „Българо-германски философски отношения. Йоханес Ремке-Димитър Михалчев“ (2016); „Забравеният“ философ. Традициите на презентационизма и приносът на Николай Хартман“ (2014); „Principium individuations (Атанас Далчев – проетичният вариант на презентацонизма“ (2014; 2021) и др.