Неудобните въпроси на философа Иван Драгоев за положението в Израел
Тук думата идиот (idiotes) трябва да се разбира не чисто етимологично: в Елада идиот е наричан човек, който не се интересува от общите дела на полиса (ta política) и се занимава само със своето семейство и частния си бизнес. Иначе казано, Фернандо Саватер заключава, че идиотизацията в съвременното общество се произвежда както на образователно, така и на информативно, но най-вече на политическо ниво.
Темите, които предизвикват най-силен и бурен отзвук, са тези, свързани с държавата нация и национализма. В момента присъстваме на сблъсък на два типа идентичности – транснационалната (или мудиалистката – отнемане на власт от национални структури и прехвърлянето им в организми като Световна банка, Европейски съюз, НАТО) и тези, свързани с така наречената държава нация, възникнала като политическо образувание след Вестфалския мирен договор 1648 г. (поставил край на 30-годишната война между католици и протестанти, в която загива почти 30% от населението на Европа).
Държавата нация и националните идентичности, свързани с нея, се оказват доста стабилни и устойчиви политически структури.
Ако разгледаме съвременната държава Израел обаче, възникват въпроси относно основанията и причините за създаването й, които се откриват на историческо, демографско, идеологическо и политическо ниво. Те подчертават особено красноречиво противоречията в обосноваването на легитимността на държавата нация поначало и разногласията, които нейното съществуване предизвиква.
Вземайки конкретен пример с Израел, ще си позволя да формулирам тези въпроси, предлагайки факти, които да послужат като рационални елементи за размисъл.
Груби исторически данни:
► 1024/1006 г. пр.Хр. – създаване на Еврейско царство от цар Саул.
► 1000 г. пр.Хр. – завоюване на Йерусалим от цар Давид (град, който не е основан от евреите).
► От VIII в. пр.Хр. тези земи са под властта на Асирия, Вавилон, Ахеменидската империя и Македония.
► През III и II в. пр.Хр. тя е част от елинистичните държави на Птолемеите и Селевкидите.
► От 63 г. пр.Хр. Юдея става римска провинция.
► Към 640 г. сл.Хр. Византийска Палестина е покорена от арабите.
► През 1517 г. територията е завладяна от османските турци под управлението на султан Селим I. Тя остава част от Османската империя до края на Първата световна война.
„Свещена“ война
Важно е да се подчертае, че завладяването на тази територия от евреите през XI – X в. пр.Хр. носи особен характер. То става в рамките на „Свещена война“ (harem).
В своето изследване „Традиции на Свещената война в ранна Византия“ Веселина Вачкова анализира подробно подбудите и чертите и религиозния фон на този тип война. Искаме да се спрем на три основни мотива:
► Тя е преместване на войната между доброто и злото от космичен в човешки план.
► Свързана е с изпълнение на божествена воля.
► Води се не срещу чужденци по принцип, а срещу близки съседи, с които има определена родствена връзка (мадиамци, моавци, амоняни).
Извън конкретния исторически контекст подобни „ксенофобски“ настроения, въплътени и изразени (в Стария завет) от типа: …всички израелтяни прекараха там шест месеца, докле не изтребиха всичко мъжко в Идумея (главен едомски град) (3 Цар. 11:6); считайте за врагове мадиамците и ги поразявайте (Числа 25:17); избийте всички деца от мъжки пол и всички жени, които са били на мъжко легло (Числа 31:7)… са потресаващи. Не по-малко шокиращи са изпълненията на тези Божи заповеди… Не трябва да се забравя, че четем един достатъчно архаичен текст… необременен от хуманистични скрупули.
Оттук произтичат някои неудобни въпроси
1. Можем ли да разглеждаме последните събития в Палестина като своеобразна „Свещена война“ (harem), където единственото разрешение е пълното (не за б месеца) унищожаване на една от двете нации?
2. Явява ли се историята достатъчен довод, за да се обоснове право за легитимно съществуване на една държава? Да предположим, че вестготите и вандалите се върнат в Испания – те ще имат ли легитимно право на собствена държава? А ако се бяха съхранили, траките биха ли имали легитимно право да създадат собствена държава на Балканския полуостров?
Демография
В антична и средновековна Европа се наблюдават периодични изблици на антисемитизъм, насочен срещу евреите, еврейската култура и идентичност. Тук не е място да анализирам подробно причините и идеологическите обоснования. Само ще отбележа факта, че след всеки погром над евреите от XIX век наблюдаваме преселвания на евреи (алиаха) (Алия– б.р.) в Палестина.
Първата алиаха започва през 1881 г.
Втората – през 1904 г. след Кишиневския погром (40 хил. евреи се преселват в Палестина).
По време на третата алиаха през 1919 – 1923 г. в Палестина пристигат 40 хил. евреи, предимно от Източна Европа.
Нацистката идеология в Германия през 30-те години на ХХ век довежда до нова алиаха. 250 000 германски евреи се преместват в Палестина.
През 1947 г. мандатът на Великобритания да управлява Палестина, даден й от Обществото на народите, приключва. Британците не се осмеляват да го удължат, тъй като не знаят какво да правят с възникващия сблъсък в Палестина между пристигащите евреи и арабите, които по това време са около 70% от населението.
След това ООН решава да раздели земята на Палестина, обособявайки Израел и Палестина в отделни държави. Израелско-арабските войни не позволяват създаването на държавата
Палестина. Оттогава еврейското население се увеличава за сметка на арабското. Но тогава:
3. Може ли чисто демографският принцип да бъде основание за легитимността на една държава нация?
4. Може ли един транснационален организъм като ООН да реши и да легитимира създаването на една държава? Защо в този случай кюрдите не могат да имат собствена държава и са разглеждани като терористични организации от страна на Турция, Ирак и Иран?
5. Достатъчно ли е единствено съгласието на евреите с плана на ООН, при положение че палестинците и арабските страни напълно го отхвърлят като пределно несправедлив?
Обетованата земя
Религия
Връзката между еврейския народ и тази земя е свързана с библейските писания. Земята на Израел е завещана на евреите от Бога, за да бъде „Обетованата земя“. Тук се намират свещените места на еврейския народ. Най-малко още две световни вероизповедания имат поне толкова сериозни религиозни основания и претенции над „Обетованата земя“ и в частност над „Свещения град Йерусалим“ – мюсюлманската и християнската. И от двете религии е имало държавни образувания на тази територия в не по-малък исторически период.
6. С какво еврейската религия има по-голяма легитимност за създаване на своя държавна структура с юдейска доминираща религия от двете останали? Достатъчно основание ли е религиозната принадлежност за създаване на една собствена държава?
Идеология
Не бива да се смесва еврейската идентичност с ционизма. Грубо казано, това е идеологическото обосноваване за създаването на нова еврейска държава. Ще си позволя да отбележа няколко важни дати:
През 1896 г. Теодор Херцел публикува памфлета „Еврейската държава“. (Херцел е създател и водач на ционисткото движение, от него се ражда идеята за създаване на Израел в Палестина, което и се случва 50 години по- късно.)
1897 г. – Първи ционистки конгрес в Базел.
1903 г. – английски план за заселване на евреите в Уганда, последван от нацистки план за изселването им на остров Мадагаскар, американски план за заселването им в Аляска (1940), по- късно в Южна Америка.
1917 г. – Декларация на Балфур към лорд Ротшилд, признаваща легитимността на ционистките претенции. В замяна се очаква подкрепа на еврейската общност за встъпване на САЩ във войната. Междувременно тайният агент Лорънс Арабски организира Арабско въстание срещу Турция и обещава от името на Англия (никога неизпълнено обещание) създаване на независима Арабска държава.
1948 г. – обявяване на независимост и създаване на Държавата Израел.
От 1948 до 2023 г. Израел участва в повече от 15 въоръжени сблъсъка.
7. Може ли само силата на оръжието да послужи за легитимност на една държава нация?
8. Кой може да бъде наречен терорист: политически движения, които използват терора и въоръжената борба за политически цели? Държави, които използват терора и насилието в името на своята безопасност? Въпроси, разглеждани блестящо от Ноам Чомски в „Пирати и императори, стари и нови“.
Актуалността на Холокоста
Шоа и Холокост
Каква е разликата между обикновените ксенофобия и геноцид и Холокоста?
Зигмунт Бауман в книгата си „Модерност и Холокост“ определя концентрационния лагер, ГУЛАГ и атомната бомба като „най-висшите проявления на модерната цивилизация“, в които се съчетават рационалност, бюрокрация, наука, юриспруденция, индустрия в една конкретна цел – превръщането на една определена категория граждани в парии, животни и в крайна степен в предмети, които трябва да станат по най-рационален начин от живи същества в пепел и дим с възможно най-малко разходи. Въпросът, на който този социолог търси отговор, не е как общество като германското е могло да допусне това?, а може ли друго модерно общество в подобни обстоятелства да постъпи по различен начин?
Холокостът не е просто исторически факт, а събитие, за чиято актуалност предпочитаме да не мислим, поставяйки го на „пиедестал“ просто за да го отделим от нашето всекидневие.
Случилото се с евреите ни показва, че всъщност самото общество е това, което отглежда, подклажда и довежда до пароксизъм (внезапен пристъп – бел. ред.) жестокостта и насилието посредством социалното отдалечаване, безразличието и атомизирането на опита.
Казано по друг начин: разделяйки отговорността, прилагайки бюрократична и административна логика и отдалечавайки се от погледа на другия, самата посредственост и баналност, която струи от съвременното общество, е вектор на насилие. (Според Еманюел Левинас близостта с другия е началото на моралното и етичното.)
Де факто най- трудното за нацистите е било да се замени образът на конкретния мой съсед евреин с образа на евреина поначало.
Днес благодарение на мощната медийна машина присъстваме на постепенното превръщане на конкретния палестинец в палестинец по принцип – в терорист.
Липсата ни на време, за да се осведомим и да си създадем собствено мнение, ни поставя в същото положение както немците през 1930-а – в идиоти (разбирано в етимологичния смисъл на думата), неспособни да си съставят, да отстоят и да защитят мнение, различно от това на „демократичните и обективни средства за осведомяване“.
9. Не превръща ли Холокостът еврейския народ отново в нещо особено (ако преди бе богоизбран по воля Божия и заради това облагодетелстван, но мразен и преследван от другите, то Холокостът го превръща отново в нещо особено: жертва, предизвикваща у Запада гузна съвест, даваща като че ли нов „божествен“ картбланш)?
10. Не са ли всъщност виновността на Запада по отношение на Холокоста и нежеланието ни да осмислим неговата актуалност, които ни карат да прощаваме всичко на ционизма?
11. Ако една жертва стане палач, миналото на жертва оправдава ли насилието, което прилага?
12. Има ли принципна разлика между това, което сега става в Газа, и Варшавското гето и фашистката обсада на Ленинград – прилагане на висока технология, рационализъм и обезчовечавене на жертвите с цел да се легитимира тяхното рационално и индустриално унищожение?
Източник - Списание 8, Бр. 11/2023, с. 90- 95