Белият дом се нуждае от прикритие, за да прикрие своето съучастие. В отчаянието си той отново възкресява отдавна мъртвото решение за две държави.

Белият дом е изправен пред дилема. Той разполага с правомощията да спре смъртта и разрушенията в Газа по всяко време по свой избор. Но не го прави.

САЩ са твърдо решени да подкрепят докрай своята клиентска държава, давайки на Израел разрешение да разруши малкия крайбрежен анклав, независимо от цената на палестинските жертви.

Но оптиката – а това е единственото, което интересува Вашингтон – е катастрофална.

Телевизионни кадри показват стотици хиляди палестинци, които бягат от разрушените си домове, в мащаби, невиждани от предишните масови операции на Израел за етническо прочистване през 1948 и 1967 г.

Дори западните медии се опитват да замажат истинската планина от смачкани и кървящи тела в Газа. Известният брой на загиналите вече надхвърля 11 000 души, а хиляди други са погребани под развалините. Тези, които оцеляват, са изправени пред геноцид, който ги лишава от храна, вода и енергия.

През уикенда обявената от Израел война срещу Хамас се превърна в открита война срещу болниците в Газа. От „Лекари без граници“ съобщиха, че болница „Ал Шифа“ в град Газа е била бомбардирана многократно и че е било прекъснато електрозахранването ѝ. Налице са ужасяващи сцени на умиране на недоносени бебета, след като инкубаторите им са спрели да функционират. Персоналът, който се е опитал да се евакуира, както Израел му е наредил, е бил обстрелван. Подобни сцени се разиграват и в болница Ал-Рантиси.

Западната общественост става все по-разгневена. Протестните шествия привличат невиждан брой хора от масовите демонстрации срещу войната в Ирак преди 20 години.

За западните съюзници е все по-трудно да прикриват и оправдават съучастието си в безспорните израелски престъпления срещу човечеството. През уикенда френският президент Еманюел Макрон наруши правилата. Посланието му беше обобщено от BBC: „Макрон призовава Израел да спре да убива жените и бебетата в Газа“.

В частен разговор съюзниците на САЩ в Близкия изток молят САЩ да използват влиянието си, за да ограничат Израел.

Междувременно Вашингтон е твърде наясно колко бързо могат да бъдат въвлечени регионалните противници на Израел, което би довело до опасно разширяване и ескалиране на конфликта.

Непосредственият отговор беше отчаян и нелеп, за да се облекчи критиката, включително от 500 служители на администрацията, които във вторник изпратиха писмо до Байдън, в което протестираха срещу пълната подкрепа на Белия дом за Израел.

Тези мерки включват призива на президента за „по-малко натрапчиви действия“ от страна на Израел спрямо болниците, малко преди да бъде съобщено, че израелски сили щурмуват „Ал Шифа“, и слуховете, че Тони Блеър, бившият британски министър-председател, който се присъедини към нападението на САЩ срещу Ирак през 2003 г. в нарушение на международното право, може да служи като „хуманитарен координатор“ на Запада в Газа.   

Безкрайна професия

Но това, от което администрацията на Байдън наистина се нуждае, е история за прикритие, за да оправдае факта, че продължава да доставя оръжията и финансирането, необходими на Израел, за да извършва престъпленията си посред бял ден.

Миналата седмица на срещата на върха на Г-7 държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен изложи своите виждания. Целта е да се измести фокусът от геноцидната политика на Израел в Газа и подкрепата на Вашингтон за нея към чисто теоретична дискусия за това какво може да се случи след края на сраженията.

Излагайки своята следвоенна „визия“ за Газа, Блинкен заяви: „Също така е ясно, че Израел не може да окупира Газа. Сега реалността е такава, че може да има нужда от някакъв преходен период в края на конфликта… Ние не виждаме повторна окупация и това, което чух от израелските лидери, е, че те нямат намерение да окупират отново Газа.“

Джеймс Клевърли, бивш външен министър на Великобритания, повтори думите на американския си колега, като настоя, че властта в Газа ще бъде предадена на „миролюбиво палестинско ръководство“.

И двамата изглежда са за това Махмуд Абас от Палестинската автономия да поеме управлението на Газа – или на това, което е останало от нея.

Тази недобросъвестна маневра е извън рамките на обичайните стандарти на двойката. И САЩ, и Великобритания искат да ни накарат да повярваме, поне докато палестинците биват избивани ден след ден, че имат сериозни намерения да съживят отдавна изстиналия труп на решението за две държави.

Пластовете на измамата са толкова много, че трябва да се отлепят един по един.

Първата ярка измама е настояването на Вашингтон Израел да избягва „повторната окупация“ на Газа. Блинкен иска да ни накара да вярваме, че окупацията на ивицата е приключила отдавна, когато през 2005 г. Израел демонтира еврейските си колонии и изтегли войниците, които защитаваха заселниците. 

Но ако Газа всъщност не е била окупирана преди сегашната сухопътна инвазия на Израел, как Вашингтон обяснява израелската блокада на малкия анклав през последните 16 години? Как Израел успя да запечата сухопътните граници на Газа, да блокира достъпа до териториалните води на Газа и да патрулира в небето на Газа 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата?

Реалността е, че от 1967 г. насам Газа не е имала нито ден без израелска окупация. Единственото, което Израел направи преди 18 години, когато изтегли еврейските си заселници, беше да управлява окупацията по-отдалечено, използвайки новите постижения в областта на оръжията и технологиите за наблюдение.

Израел разработи и усъвършенства много сложна окупация на една ръка разстояние, като използва израелски тийнейджъри с джойстици на отдалечени места, за да си играе на Бог с живота на 2,3 милиона затворени палестинци.

Израел не е застрашен от „повторна окупация“ на Газа. Той никога не е спирал да я окупира.

Измислена конфронтация

Друга измама е впечатлението, което Блинкен умишлено създава, че САЩ се готвят за конфронтация с Израел относно бъдещето на Газа.

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху даде ясно да се разбере, че не е в настроение да седне на масата с палестинските лидери, дори и с „миролюбивите“. През уикенда той за пореден път заяви, че Израел ще поеме „контрола върху сигурността“ на анклава веднага щом Хамас си отиде.

„Няма да има Хамас“, заяви той пред израелците в събота вечерта. „Няма да има гражданска власт, която да възпитава децата си да мразят Израел, да убиват израелци, да унищожават държавата Израел.“

Той добави, че израелските войски ще могат „да влизат [в Газа], когато пожелаят, за да убиват терористи“.

Изглежда, че израелските военни командири са взели това послание присърце, обещавайки, че се връщат в Газа за постоянно.

Но внушението, че Израел и Вашингтон не са на едно и също мнение, е чиста проба хитрост. „Разправията“ е изцяло измислена, за да изглежда, че администрацията на Байдън, настоявайки за преговори, застава на страната на палестинците срещу Израел. Нищо не може да бъде по-далеч от истината.

Преструвката е от полза и за двете страни. САЩ искат да изглеждат така, сякаш един ден – след като всички домове в Газа бъдат разрушени, а населението – етнически прочистено – ще завлекат Нетаняху на масата за преговори, ритайки и крещейки.

В същото време изпадналият в затруднение Нетаняху може да спечели точки за популярност сред израелската десница, като се противопоставя предизвикателно на администрацията на Байдън.

Това е чист театър. Конфронтацията никога няма да се осъществи. „Визията“ на САЩ не е нищо повече от измислица.

Решението без държава

Истината е, че Вашингтон официално се отказа от т.нар. решение за две държави преди години, съзнавайки, че Израел никога няма да допусне дори най-ограничената палестинска държава.

През последните три десетилетия Израел измина пътя от преструвката – поддържана по време на процеса от Осло – че един ден може да признае една фиктивна, демилитаризирана палестинска държава, откъсната от останалата част на Близкия изток, до категоричното отхвърляне на палестинската държавност при каквито и да било условия.

През юли, преди нападението на Хамас на 7 октомври, Нетаняху, според широко разпространената информация, е заявил на закрито заседание на израелския парламент, че палестинските надежди за суверенна държава „трябва да бъдат унищожени„.

Дали същият Израел, който отказа да приеме държава под ръководството на Абас, палестинският лидер, който нарече координацията на сигурността с Израел „свещена„, наистина ще бъде готов да предаде ключовете на кралството след последното му буйство?

Не забравяйте, че именно Нетаняху обясни на управляващата си партия „Ликуд“ през 2019 г., че „подпомагането на Хамас и прехвърлянето на пари на Хамас“ са най-добрият начин Израел да „осуети създаването на палестинска държава“.

Това не беше някаква нелегална позиция. Тя се споделяше от всички военни и служби за сигурност.

Стратегията беше постигната чрез израелски политики, насочени към трайно разделяне – физически и политически – на двата основни териториални компонента на бъдещата палестинска държава: Западния бряг и Газа.

Придвижването между двете територии е почти невъзможно, а Израел създава различни, антагонистични местни ръководства за всяка от тях, така че нито едно от тях не може да претендира, че представлява палестинския народ.

По време на парламентарната среща през юли Нетаняху също така настоя, че е от жизненоважен израелски интерес ПА (Палестинска автономия – б.р.) да бъде подкрепена на Западния бряг.

В същото време необходимата столица на палестинската държава, Йерусалим, е физически отцепена от двете територии и лишена от всякакво палестинско политическо представителство.

Както администрацията на Байдън знае твърде добре, Израел никога няма да допусне установяването на „умерено“ палестинско ръководство в Газа, което да я обедини със Западния бряг и да засили аргументите в полза на суверенна палестинска държава.

Но разговорите за възобновено решение за две държави служат за полезно отклоняване на вниманието от действителното решение, което Израел прилага пред очите на всички.

Действията на Израел говорят за това. Бомбардирането в руини не само на домовете в Газа, но и на гражданската инфраструктура – болници, училища, комплекси на ООН, пекарни, джамии и църкви – необходима за поддържането на едно от най-пренаселените места на земята.

Населението в северната част на Газа е насилствено преместено, за да се създаде още по-малък и още по-пренаселен затвор в южната част на Газа, което гарантира, че анклавът е „място, където не може да съществува човешко същество„, както се изразява бившият израелски съветник по националната сигурност Джора Ейланд.

Целта е прозрачна: населението на Газа да бъде прогонено в съседната египетска територия Синай. И като се има предвид предишната форма на Израел, единственият разумен извод, който може да се направи, е, че на семействата на бежанците от Газа – някои от които ще бъдат прогонени от Израел за втори или трети път – никога няма да бъде позволено да се върнат в руините.

Администрацията на Байдън може да се преструва, че възкресява несъществуващото решение за две държави. Но в действителност Израел от десетилетия има точно такъв план за експулсиране, наречен „Голяма Газа“.

Според докладите Вашингтон се е присъединил към създаването на палестински анклав в Синай поне от 2007 г.

Безсилният Абас

Ако приемем, че нещо в Газа оцелее след сегашното нападение, следващата измама на Блинкен е предположението, че Абас и Палестинската автономия са способни или желаят да заемат мястото на Хамас.

Разбира се, остава и малкият въпрос как Абас би могъл да управлява население, пред което се е дискредитирал в миналото с безкрайното си съгласие с престъпленията на Израел. В края на краищата, неговата партия Фатах беше изгонена от Газа през 2006 г., след като беше победена на палестинските парламентарни избори.

Но Абас губи още повече доверието на палестинците, тъй като гледа пасивно на ужасите, които се случват в Газа. Както отбеляза бившият британски посланик Крейг Мъри, ако Палестина е член на ООН, Абас би могъл да се позове на Конвенцията за геноцид.

Това от своя страна изисква решение на Международния съд. Това би поставило Израел, САЩ и Обединеното кралство в невъзможност да се справят. Но Абас за пореден път пожертва народа си, за да не разгневи САЩ.

Още по-нелепа е идеята, че Израел някога ще позволи на Палестинската автономия да управлява Газа, след като на същата тази автономия не е позволено да управлява Западния бряг.

Абас няма никакъв контрол върху 62% от Западния бряг, които със споразуменията от Осло бяха поставени – временно – под пълно израелско управление, налагано от израелската армия и милициите на еврейските заселници. Това, което в Осло беше замислено като временно, отдавна е превърнато в постоянно от Израел.

В друга четвърт на Западния бряг Палестинската автономия не е нищо повече от прославена местна власт, която управлява училищата и изхвърля боклука.

В останалата една пета от територията, предимно в застроените райони, Абас има изключително ограничени правомощия. Палестинската автономия няма контрол върху границите, вътрешното движение, въздушното пространство, електронните честоти, валутата или регистъра на населението.

В тези градове Абас разполага само с полицейски сили, които изпълняват ролята на местен изпълнител по сигурността на израелските военни. Когато израелската армия реши да свърши работата сама и нахлуе в град на Западния бряг без предупреждение, силите на Абас се свиват в сянка.

Идеята, че Абас може да поеме управлението на Газа, когато е безсилен в своята „крепост“ на Западния бряг, е приказка.

Няма изкореняване на Хамас

Но може би най-измамната от измамите на Белия дом е предположението, че Хамас – а оттам и цялата палестинска съпротива – може да бъде изкоренена от Газа.

Палестинските бойци не са някаква чужда сила, която е нахлула в анклава. Те не са окупатори, въпреки че така ги представят всички западни правителства и медии.

Те възникват органично сред население, което е понасяло десетилетия наред военно насилие и потисничество от страна на Израел. Хамас е наследник на това страдание.

Геноцидната политика на Израел – освен ако не възнамерява да унищожи всеки палестинец в Газа – няма да смекчи този импулс за съпротива. Израел просто ще разпали още повече гняв и негодувание и ще засили мотива за отмъщение.

Дори „Хамас“ да бъде унищожена, на нейно място ще се появи друга, вероятно още по-отчаяна и жестока съпротивителна група.

Повечето от палестинските деца, които сега са подложени на бомбардировки и терор, останали са без дом заедно със семействата си и са свидетели на убийството на близките си, няма да пораснат през следващите няколко години, за да станат млади посланици на мира.

Тяхното право по рождение ще бъде оръжието и ракетата. Тяхната амбиция ще бъде да отмъстят за семействата си и да възстановят честта си.

Израел и САЩ също знаят всичко това. Историята е пълна с подобни уроци, преподавани на алчни, арогантни колонизатори и окупатори.

Но целта им, каквото и да твърдят, не е решение или разрешаване на проблема. Тя е постоянна война. Тя е увековечаване на „цикъла на насилието“. Това е смазване на резервоарите на доходоносната военна машина на Запада, като се създават същите врагове, от които западната общественост е убеждавана, че трябва да бъде защитена.

Независимо дали палестинците ще бъдат върнати в каменната ера в Газа, както отдавна желаят израелските военни командири, или ще бъдат изселени да живеят в бежански лагери в Синай, те няма да приемат съдба, в която са третирани като „човешки животни“.

Борбата им ще продължи. А Израел и Вашингтон ще трябва да продължат да измислят нови, все по-измислени истории, за да ни убедят, че ръцете на Запада са чисти.

Джонатан Кук е автор на три книги, посветени на израелско-палестинския конфликт, и носител на специалната награда за журналистика „Марта Гелхорн“. Уебсайтът и блогът му се намират на адрес www.jonathan-cook.net.

Източник - Middle East Eye