Забележителният успех на ChatGPT и други генеративни изкуствени интелекти разпали и без това бурния дебат за това как възходът на машините ще се отрази на работниците и в крайна сметка ще формира нашите общества. Злодеите предричат, че роботите ще заменят хората и може би дори ще унищожат човешката цивилизация. Оптимистите твърдят, че след неизбежния период на растеж новите интелигентни машини ще направят живота ни по-добър. В края на краищата човечеството успешно е усвоило предишните технологични революции без особено тежки последици.
Но да се поучим от историята не е проста работа. Революцията на изкуствените интелекти ще доведе до нови и неочаквани натоварвания за нашето общество. Ключово измерение, което липсва в настоящия дебат, е ролята на социалната власт, която определя не само победителите и губещите от подобни технологични промени, но и колко социални и политически сътресения ще настъпят след технологичната промяна.
Екстремна илюстрация на този принцип е съдбата на една специална класа работници – конете. Както посочва преди четиридесет години носителят на Нобелова награда за икономика Василий Леонтиев, между 1900 и 1960 г. популацията на конете в САЩ се е сринала от 21 милиона на едва 3 милиона[i]. Виновник за това е двигателят с вътрешно горене, който позволява на автомобилите и тракторите да заменят конете в транспорта и селското стопанство.
Конят е физически мощно животно, но социалната му сила е нулева. Животът и смъртта на конете са изцяло под контрола на хората. В резултат на това технологичната промяна, предизвикана от двигателя с вътрешно горене, по същество доведе до геноцид над конете. Но на обществено ниво смъртта на работния кон не предизвика почти никаква вълна – нито един кон не се разбунтува по пътя към фабриката за лепило.
А какво става с хората? Помислете за „работния кон“ на индустриалната епоха – мъжете без висше образование. Те се справят по-добре от конете, но по-зле от другите слоеве на населението. Делът на американските мъже на възраст 25-54 години в работната сила е намалял с близо 10 % от пика си в края на 60-те години на ХХ век[ii].
Разбира се, технологичните промени са само част от причините за това тревожно развитие. Искам да кажа нещо повече – за ключовата роля на социалната власт. Неотдавнашни изследвания на икономисти предоставят убедителни доказателства, че намаляването на властта на работниците е по-важен фактор за потискане на заплатите им, отколкото взаимодействието между търсенето и предлагането на труд[iv]. Ерозията на правата за колективно договаряне, по-слабите трудови стандарти и новите условия на договорите, налагани от работодателите, заедно обясняват по-голямата част от разминаването между производителността и ръста на медианното почасово възнаграждение[v].
Важно измерение в намаляването на социалната власт на американските работници е еволюцията на Демократическата партия, която по време на Новия курс е партия на работническата класа, но до 2000 г. се превръща в партия на авторитетните „десет процента“[vii]. Конкурентната партия, републиканците, обслужва предимно богатия 1%.
Деветдесетте процента бяха оставени на студено. Амори Гетин, Клара Мартинес-Толедано и Томас Пикети изследват стотици избори и установяват, че политическите партии в други западни демокрации също все повече обслужват само добре образованите и богатите[viii].
Работниците не приеха безропотно своето онеправдаване. Има много признаци за нарастващо народно недоволство. Но историята ни учи, че революциите не се правят от „масите“. Народното немилосърдие и произтичащото от него недоволство трябва да бъдат насочени срещу управляващия режим, а това изисква организация от отцепници от елита, така наречените „контраелити“[ix]. Без такива лидери и организация, работниците, които не са от елита, са сведени до това да гласуват за популистки, антисистемни политици, като Доналд Тръмп.
Толкова за историята. А какво да кажем за бъдещето? Възходът на интелигентните машини ще подкопае социалната стабилност по много по-сериозен начин, отколкото предишните технологични промени, защото сега изкуственият интелект заплашва елитните работници – тези с висше образование. Но високообразованите хора са склонни да придобиват умения и социални връзки, които им позволяват да се организират ефективно и да оспорват съществуващите властови структури. Свръхпроизводството на млади хора с висши образования е основната сила, която движи революциите от Пролетта на нациите през 1848 г. до Арабската пролет от 2011 г.[x].
Революцията на изкуствените интелекти ще засегне много професии, изискващи висше образование или по-висока степен. Но най-опасната заплаха за социалната стабилност в САЩ са току-що завършилите висше образование с диплома по право. Всъщност непропорционално голяма част от революционните лидери по света са били юристи – Робеспиер, Ленин, Кастро, както и Линкълн и Ганди. В Америка, ако не сте един от свръхбогатите, най-сигурният път към политическия пост е юридическата диплома. Въпреки това Америка вече има свръхпроизводство на юристи. През 1970 г. на 1000 души население се падат 1,5 адвокати, а през 2010 г. броят им нараства до 4[xi].
Твърде многото адвокати, които се конкурират за твърде малко работни места, не понижават еднакво заплатите на всички адвокати. Вместо това конкуренцията създаде две отделни класи: победители и губещи. Разпределението на стартовите заплати, получавани от завършилите юридически факултет, има два върха: десният около 190 хил. долара с около една четвърт от отчетените заплати и левият около 60 хил. долара с около половината заплати, а между тях почти няма заплати[xii]. Това „бимодално“ разпределение еволюира от обичайното („унимодално“) само за едно десетилетие – между 1990 и 2000 г. Ето как изглежда то към 2010 г:
Това развитие означава, че тези, които са на правилния връх, са успели да влязат в потока за елитен статут. Повечето от тези в левия връх, от друга страна, ще се превърнат в неуспешни претенденти за елит, особено като се има предвид, че много от тях са смазани от 160 хил. долара или повече дълг, който са направили, за да платят за юридическия факултет[xiii].
Ако днес перспективите за повечето хора, притежаващи нови юридически дипломи, изглеждат ужасни, то развитието на новия изкуствен интелект ще ги направи много по-лоши. Според неотдавнашен доклад на Goldman Sachs[xiv] 44% от юридическата работа може да бъде автоматизирана – адвокатите ще бъдат втората най-засегната професия след тази на офис и административната поддръжка. Ако позволим на пазарните сили да действат, ще създадем перфектна среда за размножаване на радикални и революционни групи, които ще се хранят с огромната армия от интелигентни, амбициозни и квалифицирани млади хора без перспективи за работа, които няма какво да губят, освен смазващите си студентски заеми. Много общества в миналото са изпадали в това затруднение. Обикновено резултатът е революция или гражданска война, или и двете[xv].
Освен ако не се сбъднат най-лошите страхове на обречените, в дългосрочен план несъмнено ще се научим да се състезаваме с интелигентните машини, а не срещу тях[xvi]. но в краткосрочен и средносрочен план (да речем, до десетилетие) генеративният изкуствен интелект ще нанесе огромен дестабилизиращ шок на нашите социални системи. Тъй като можем да предвидим ефекта на ChatGPT и подобните му върху потенциалното създаване на голям брой контраелити, по принцип можем да измислим как да го управляваме. Проблемът е, че нямам увереност, че сегашната ни поляризирана, блокирана политическа система е способна да приеме политическите мерки, необходими за разсейване на напрежението, породено от свръхпроизводството на елитите и народното обезверяване. Надявам се, че греша, но ако не е така, подгответе се за тежко пътуване.
[i] Brynjolfsson, E. and A. McAfee (2015). Will Humans Go the Way of Horses? Foreign Affairs. New York, Council on Foreign Relations NY. 94: 8-14.
[ii] https://fred.stlouisfed.org/series/LREM25MAUSA156S
[iii] Case, A. and A. Deaton (2020). Deaths of Despair and the Future of Capitalism, Princeton University Press.
[iv] Stansbury, Anna and Lawrence Summers. “Declining Worker Power and American Economic Performance,” Brookings Papers on Economic Activity, March 19, 2020, https://www.brookings.edu/wp-content/uploads/2020/03/stansbury-summers-conference-draft.pdf.
[v] Mishel, Lawrence and Josh Bivens, “Identifying the policy levers generating wage suppression and wage inequality,” Economic Policy Institute, May 13, 2021, https://www.epi.org/unequalpower/publications/wage-suppression-inequality/.
[vi] Noam Scheiber, “Middle-Class Pay Lost Pace. Is Washington to Blame?” New York Times, May 13, 2021, https://www.nytimes.com/2021/05/13/business/economy/middle-class-pay.html.
[vii] Frank, T. (2016). Listen, Liberal: Or, What Ever Happened to the Party of the People? New York, Picador.
[viii] Amory Gethin, Clara Martínez-Toledano and Thomas Piketty, “How politics became a contest dominated by two kinds of elite,” The Guardian, August 5, 2021, https://www.theguardian.com/commentisfree/2021/aug/05/around-the-world-the-disadvantaged-have-been-left-behind-by-politicians-of-all-hues.
[ix] Turchin, P. (2016). Ages of Discord: A Structural-Demographic Analysis of American History. Chaplin, CT, Beresta Books.
[x] Goldstone, J. A. (1991). Revolution and Rebellion in the Early Modern World. Berkeley, CA, University of California Press.
[xi] Ages of Discord, Figure 4.5.
[xii] Data for 2020 from National Association for Law Placement, NALP.
[xiii] https://www.americanbar.org/content/dam/aba/administrative/young_lawyers/2020-student-loan-survey.pdf
[xiv] https://www.ansa.it/documents/1680080409454_ert.pdf
[xv] https://seshatdatabank.info/
[xvi] Brynjolfsson, E. and A. McAfee (2016). The Second Machine Age: Work, Progress, and Prosperity in a Time of Brilliant Technologies. New York, WW Norton.
Проф. Питър Турчин е руско-американски учен с принос в различни области, като икономическа история и историческа динамика . Той е един от основателите на клиодинамиката , научната дисциплина в пресечната точка на историческата макросоциология , клиометрията и математическото моделиране на социалните процеси.
Източник - Cliodynamics. A Blog about the Evolution of Civilizations