Русия обяви, че военноморските ѝ сили провеждат учения с Индия в Бенгалския залив, след като посети Бангладеш за първи път от половин век и преди това проведе първите си учения с Мианмар. Никоя друга държава няма тези отлични военни отношения и с трите страни, каквито има Русия.
Американските и китайските военни интереси съвпадат в Бангладеш, но САЩ не поддържат такива отношения с Мианмар, давайки приоритет на връзките с Индия, а отношенията на Китай са точно обратните.
Предстоящите избори в Бангладеш през януари може да доведат до свалянето на действащия министър-председател Шейх Хасина, която по-рано обвини САЩ, че са организирали смяна на режима срещу нея. В същото време антидържавните сили в Мианмар превзеха столицата за първи път в продължаващата от десетилетия гражданска война в страната, което накара военното ръководство да предупреди за „балканизация“. Читателите не бива да забравят също така, че връзките между тези две съседки остават напрегнати поради спорния въпрос за рохингите.
На фона на новопоявилата се геополитическа несигурност в Южна Азия е наложително да има отговорна извънрегионална заинтересована страна, с която всички да могат прагматично да си сътрудничат, без това да е за сметка на легитимните интереси на някоя от тях. В последното се състои ролята, която Русия играе чрез военната си дипломация през целия този месец с тези три държави. Нито Америка, нито Китай могат да направят същото, както беше обяснено, поради което тази отговорност пада върху Русия.
Сигналът, който Мианмар, Бангладеш и Индия изпращат чрез приемането на руските военноморски сили, е, че всички те са съгласни, че тази страна е отговорен извънрегионален участник без никакви скрити интереси в Бенгалския залив, за разлика от подозренията, които някои от тях имат към политиката на Китай и САЩ там.
Това спомага за укрепване на доверието между тях въпреки различните им военни отношения с тези други две държави, чиито военни интереси се разминават в Мианмар и Индия, но се сближават в Бангладеш.
Бангладеш все още поддържа тесни военни връзки с Америка и Китай, въпреки че по-рано тази година нейният действащ лидер предупреди за плановете на САЩ за смяна на режима. Не е ясно дали и как може да се промени външната политика на страната ѝ, ако тя бъде свалена от власт през следващата година, независимо дали по демократичен път на изборите или по недемократичен път чрез цветна революция, но въпросът е, че въоръжените сили на Бангладеш понастоящем се опитват да балансират между тези две възможности.
За разлика от тях, както беше обяснено, ситуацията е съвсем различна по отношение на Мианмар и Индия, първата от които има военни връзки с Китай, но не и със САЩ, докато връзките на втората с Китай са затруднени от териториалния им спор, а със САЩ те никога не са били по-добри. Съответно Мианмар може разбираемо да разглежда военните връзки между Индия и САЩ като заплаха, по същия начин както Индия може разбираемо да разглежда тези между Мианмар и Китай, влошавайки по този начин дилемата за регионалната сигурност.
Въпреки това отношенията между Индия и Мианмар остават приятелски, независимо от полярно противоположните им военни връзки съответно със САЩ и Китай, което се дължи отчасти на увереността на всеки от тях в прагматизма на другата, както е доказано от военните връзки, които те споделят с Русия. Ако не беше военната дипломация на тази страна, подозренията им един към друг можеха да бъдат още по–големи, отколкото са в момента, тъй като помежду им нямаше да има общ военностратегически знаменател.
Съперничеството от Новата студена война между Китай и САЩ можеше да раздели региона в ущърб на обективните национални интереси и на трите държави, но този сценарий беше предотвратен благодарение на техния прагматизъм в култивирането на военностратегически връзки с Русия, което спомага за управлението на дилемата за регионалната сигурност. Случайните наблюдатели може да не са забелязали неразделната роля, която Русия играе в Бенгалския залив чрез военната си дипломация, но тези три държави са напълно наясно с това и са приели военноморския ѝ флот именно с тази цел.
Източник - Andrew Korybko's Newsletter