АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Правителство, поддържано чрез изнудване

Искра Баева - 24 ноември 2023

Така, управление чрез изнудване, най-кратко бих характеризирала управлението на ротационното правителство на акад. Николай Денков.

Понеже през последните години сме станали уникално късопаметни, ще припомня как се стигна до него.

Настоящото правителство е резултат от поредните предсрочни парламентарни избори, проведени на 2 април 2023 г., пети поред (след редовните избори от 4 април 2021 г. и предсрочните от 11 юли, 14 ноември 2021 г., 2 октомври 2022 г. и 2 април 2023 г.), в които партиите с най-голям брой гласове се редуваха (съответно ГЕРБ-СДС, ИТН, ПП, ГЕРБ-СДС), докато изборната активност плавно намаляваше от 50, 5 % през април 2021 до 40, 7 % през април 2023 г. След всеки от тези избори се правеха по три опита за сформиране на правителство, като само този от ноември 2021 г. завърши с успех – правителството на Кирил Петков в коалиция от четири партии (ПП, БСП, ИТН и ДБ). Но то просъществува много кратко – само 7 месеца и 20 дни.

Странният ротационен характер на правителство се дължи на патовата ситуация, която породиха последните предсрочни избори от 2 април 2023 г. (първите две партии с почти равни резултати ГЕРБ-СДС с 69, ПП-ДБ с 64 деп., но яростно отричащи възможността да управляват заедно, докато останалите нямаха шанс за мнозинство). А до компромис се стигна, тъй като българите бяха уморени и гневни, не искаха да ходят още веднъж на избори и бяха готови да накажат вкупом всички политици.

Така – след атаки, декларации и обвинения на 6 юни 2023 г. парламентът гласува предложеното от втората политическа сила ПП-ДБ правителство на акад. Николай Денков с вицепремиер предходната кандидатка за премиер от ГЕРБ Мария Габриел. Сиреч, правителство на коалицията ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Тъй като и двете съставки на правителството отричаха да са в коалиция, това накара журналистите подигравателно да ги наричат не-коалиция, докато една от важните фигури в правителството на Кирил Петков – Лена Бориславова, не нарече правителството „сглобка“ и това си остана най-удачното описание за ситуацията.

Как изглежда „сглобката“ днес и как тя осъществява управлението на страната? Според мен, най-краткият отговор е: чрез изнудване. Защото в правителствената коалиция всеки изнудва всекиго, а в играта на изнудване са включват не само формалните правителствени партньори, а и ДПС, което благодарение на председателя на парламентарната си група и най-вероятния бъдещ лидер на движението Делян Пеевски се превърна в силово налагащ волята си партньор. Първата заплаха за оставка на правителството отправиха ПП-ДБ още на 23 юни, когато не влязоха в парламента заради несъгласие с правилата за избор на гуверньор на БНБ. Постигнаха целта си, затова тази практика продължи.

Политикът, който най-често заплашва с оставка и така изнудва пъртньорите си за отстъпки, е акад. Николай Денков. На 28 октомври той заплаши с оставка, за да върне гласуването с машини, тези дни отново ни заплаши със същото, ако не получи оставката на вътрешния министър Калин Стоянов, макар че после смекчи тона и се отказа от оставката. В неговия случай заслужава да се припомни старата българска поговорка за стомната за вода.

С не по-малко заплашителен тон говори за правителството и Бойко Борисов, който често припомня на ПП-ДБ, че нямат мнозинство. Демонстрира силата си при гласуването на втория вот на недоверие. Отново изнудване беше решението на проблема с дерогацията на Лукойл, както и исканията на различни оставки, които си размениха коалиционните партньори (ГЕРБ – оставки на спортния министър и кмета, а ПП-ДБ на вътрешния министър), да не говорим за назидателния тон на изказващия се по всички въпроси Делян Пеевски.

И какъв е изводът? Не е, че „сглобката“ ще се разпадне, а че изнудването ще продължи, но тъй като това става пред очите на обществото, то по никакъв начин не допринася за повишаване на доверието и уважението към политиците. А гневно и разбунено общество може да бъде подмамено от всякакви странни идеи с тежки последици, както показа историята на ХХ, но вече и на ХХI в.

Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна…