Ново проучване на Центъра за европейска политика във Фрайбург показа, че Германия е спечелила „много повече от другите“ от въвеждането на еврото. Италия и Франция са отбелязали спад в просперитета през последните 20 години.
Германия е спечелила почти 1,9 трилиона евро (2,1 трилиона долара) между 1999 г. и 2017 г. в резултат на въвеждането на еврото, според доклад на Центъра за европейска политика (CEP).
Базираният във Фрайбург мозъчен тръст е част от Stiftung Ordnungspolitik и разглежда и оценява политиката на ЕС.
Изследователите Алесандро Гаспароти и Матиас Кулас публикуваха в понеделник проучването си „20 години евро: победители и губещи“, което използва „метод на синтетичен контрол“, за да анализира кои страни са спечелили от еврото и кои са загубили.
Те установиха, че Германия и Холандия са единствените страни, които са спечелили значителни ползи от еврото. В Германия през този период от две десетилетия новата валута е дала допълнителни 23 000 евро на жител.
Първоначално Гърция спечели много от еврото, но след 2011 г. претърпя огромни загуби.
В сравнение с печалбата на Германия от трилион евро, Гърция успя да спечели само 2 млрд. евро, което доведе до печалба на глава от населението от 190 евро на жител за 20-годишния период на действие на еврото.
Извън Германия и Нидерландия тенденцията в блока е към намаляване на благосъстоянието.
Във Франция този спад възлиза на 3,6 трилиона евро, а в Италия – на 4,3 трилиона евро. Тези намаления се равняват съответно на 56 000 евро и 74 000 евро на глава от населението.
Борба за конкурентоспособност
Според доклада една от основните причини за спада в благосъстоянието е международната конкурентоспособност.
Преди въвеждането на еврото държавите можеха да девалвират валутите си, за да направят износа си по-евтин на световния пазар.
Това ги правеше по-конкурентоспособни в световен мащаб и беше инструмент, използван за извеждане на държавите от икономически затруднения.
„Проблемът с различната конкурентоспособност на страните от еврозоната остава нерешен“, пишат изследователите Алесандро Гаспароти и Матиас Кулас.
„Особено Гърция и Италия в момента изпитват големи трудности поради факта, че не могат да девалвират валутата си.“
Отделяне на ефектите
Проучването има за цел да определи количествено ефекта от еврото, като го отдели от други фактори като политиката и реформите.
Всяка от осемте изследвани държави е включена в контролна група, съставена от осем други държави със сходни икономически тенденции – инфлация, промишлено производство, нива на внос и износ и др.
След това изследователите екстраполираха тези данни, за да прогнозират какво би било положението на всяка страна, ако не се беше присъединила към еврото.
При тези данни не са взети предвид политиката, реформите и други външни фактори. Въпреки че според изследователите този метод е „много по-добър от други методи“, те също така заявиха, че „липсата на надеждни емпирични данни“ затруднява анализа.
Източник - Deutsche Welle