При рекордно високите цени на природния газ в Европа Норвегия се възползва от тях. Страната е вторият по големина доставчик на газ в Европа след Русия и току-що се съгласи да увеличи износа на природен газ с 2 милиарда кубични метра, за да облекчи острия недостиг на енергия на континента. Нейните съседи, като Великобритания, са благодарни за всяка порция газ с наближаването на зимата.
И все пак, дори когато богатите норвежци броят кроните си благодарение на растящите цени и процъфтяващия износ, тяхното правителство работи усилено, за да попречи на някои от най-бедните страни в света да добиват собствен природен газ. Заедно със седем други скандинавски и балтийски държави Норвегия лобира пред Световната банка да спре финансирането на проекти за добив на природен газ в Африка и на други места още през 2025 г. – а дотогава само при „изключителни обстоятелства“, както се посочва в непубликувано изявление на групата, видяно от Foreign Policy.
На COP26 20 държави отидоха още по-далеч, като обещаха да спрат всякакво финансиране на проекти за изкопаеми горива в чужбина от следващата година. Вместо това, предлагат скандинавските и балтийските страни, Световната банка да финансира решения за чиста енергия в развиващите се страни, „като например зелен водород и интелигентни микромрежови мрежи“.
Идеята, че някои от най-бедните хора на Земята ще използват зелен водород – вероятно най-сложната и скъпа съществуваща енергийна технология – и ще изграждат „интелигентни микромрежи“ само за няколко години в мащаби, близки до необходимите, е абсурдна. Дори слънчевата или вятърната енергия – ако можеше да бъде изградена достатъчно бързо – не би могла да подхрани развитието на глобалния юг без резервно захранване с изкопаеми горива, от които газът е най-чистият. В Африка на юг от Сахара, която разполага с големи газови находища в морето и включва много от най-бедните страни в света, забраната за финансиране на газови проекти на практика би прекратила подкрепата за критичната енергийна инфраструктура, необходима за подпомагане на икономическото развитие и повишаване на жизнения стандарт – включително електричество за домовете, училищата и фабриките; промишлена топлина за производство на цимент и стомана; въглероден диоксид, който е основен компонент на синтетичните торове; и втечнен газ за транспорт и гориво за готвене.
Последният пример ясно показва какво означава борбата на Норвегия срещу природния газ за бедните по света. По данни на Световната здравна организация всяка година около 3,8 милиона души умират преждевременно от последиците от замърсяването на въздуха в затворени помещения. По-голямата част от тези смъртни случаи са сред 2,6 милиарда души в бедните страни, които все още горят дърва, въглища или животинска тор на закрито, за да готвят. Жените и децата, които вършат домакинска работа, са особено изложени на този токсичен дим, който прониква дълбоко в белите дробове. Преминаването към бутилиран газ за готвене, насърчавано в широк мащаб от Индия, Китай и ООН, спасява безброй животи в развиващите се страни. Това е една от причините, поради които ООН – където развиващите се страни имат по-силен глас, отколкото в Осло, Вашингтон или Берлин – включва природния газ в списъка на чистите енергийни източници и насърчава преминаването към газ за готвене в контекста на Целите за устойчиво развитие, които призовават за глобален достъп до достъпна чиста енергия.
Нищо от това не е изгубено за страните, които лобират пред Световната банка: Те признават, че е необходимо енергията, произвеждана от изкопаеми горива, да се използва като резервен източник на вятърна и слънчева енергия, зависеща от метеорологичните условия. Те също така признават ползите от чистите печки. А когато става въпрос за собствения ѝ нефт и газ, Норвегия отхвърля ограниченията. Преди COP26 норвежкият министър-председател Йонас Гахр Стор заяви, че бъдещите сондажи за нефт и газ ще бъдат от решаващо значение за прехода към възобновяема енергия. С други думи: Норвегия знае, че има нужда от газ, но не иска бедните страни да произвеждат този газ.
Нека наречем нещата с истинските им имена: Норвегия насърчава зелената версия на колониализма. И проблемът не е само в Норвегия. Това е богатият свят, който казва на глобалния юг да остане беден и да спре да се развива, което в никакъв случай не е възможно без значително увеличаване на потреблението на енергия. Вместо това помощите за развитие ще бъдат преформулирани като трансфери, свързани с климата, което ще запази зависимостта на глобалния юг. Ускореният преход към възобновяема енергия, който развитите страни и техните агенции за помощ налагат на Африка, пише президентът на Уганда Йовери Мусевени, „може да попречи на опитите на Африка да се измъкне от бедността“.
Повече от 400 милиона души в Африка живеят с по-малко от 2 долара на ден. Нуждите им са твърде големи, за да бъдат задоволени единствено с настоящите технологии за зелена енергия, които са и твърде скъпи за финансите на тези правителства. Скъпите субсидии могат да бъдат поети от по-богатите страни, които са отговорни за по-голямата част от миналите и настоящите въглеродни емисии в света. Мрежи с нулеви емисии на въглероден диоксид не съществуват почти никъде по света, като основното изключение е Исландия. Навсякъде другаде все още е необходимо производство на електроенергия от изкопаеми горива, за да се балансират зависимите от времето вятърни и слънчеви електроцентрали. Все още няма евтини и нисковъглеродни алтернативи при производството на торове, цимент и стомана.
Освен електроенергията, изкопаемите горива са още по-важни за развитието на Африка. Модерното земеделие – от което континентът се нуждае, за да изхранва населението си и да предлага на младите хора в селските райони по-добро бъдеще от натуралното стопанство – е силно зависимо от петрола и газа. Синтетичните торове за подобряване на добивите се произвеждат най-ефективно с природен газ. Строителството на пътища и сгради е енергоемко, както и хладилното съхранение на храни и фармацевтични продукти. Транспортният сектор остава почти изцяло зависим от петрола и природния газ. Да не бъдем честни по отношение на енергийните нужди на развиващите се страни е нехуманно, безкомпромисно и неморално.
Норвегия е най-зависимата от изкопаеми горива богата държава в света. Суровият петрол и природният газ представляват 41% от износа, 14% от БВП, 14% от държавните приходи и между 6 и 7% от заетостта. Норвегия разполага с най-големите запаси от въглеводороди в Европа и е третият по големина износител на природен газ в света. Тя на практика казва на Африка: Ние ще останем богати, ще ви предпазим от развитие и ще ви изпратим малко благотворителност, стига да намалите емисиите си.
Лицемерието, разбира се, се разпростира и върху други държави. Президентът на САЩ Джо Байдън постави високи цели, но призова основните доставчици на енергия да увеличат производството, за да задоволят търсенето на петрол в САЩ. Германският канцлер Ангела Меркел очерта амбициозни климатични цели, като същевременно даде на германците достатъчно време – почти 20 години – да се откажат от въглищата.
Мнозина, които подкрепят ограниченията за бедните страни, го правят по ирония на съдбата в името на климатичната справедливост, като правилно отбелязват, че бедните по света са най-застрашени от въздействието на климата. Но как бедните по света ще станат по-устойчиви на екстремни метеорологични явления и други последици от изменението на климата, ако не чрез развитие? Бедните по света са най-застрашени, защото не могат да си позволят мерки за адаптация като климатизация и напояване.
В същото време над 1 милиард души в 48 държави от Субсахарска Африка са отговорни за по-малко от 1 % от кумулативните глобални въглеродни емисии. Дори ако тези страни утроят производството на електроенергия само с природен газ – малко вероятен резултат, като се имат предвид възобновяемите ресурси на Африка, като например водноелектрическите централи – глобалните емисии ще се увеличат само с около 1 процент. От друга страна, ако на тези 1 милиард души се откаже достъп до повече електроенергия, вероятността те да останат бедни и следователно по-уязвими към затоплянето, за което са отговорни предимно богатите страни, е много по-голяма.
Богатите страни като Норвегия твърдят, че са ангажирани със справедливо и устойчиво развитие. Вместо да го блокират, те трябва да направят големи инвестиции в чисти технологии и инфраструктура в подкрепа на бедните страни. Те трябва да спрат с лесните лозунги и да преценят как и кога да прекратят подкрепата за изкопаемите горива, като вземат предвид социалните и икономическите последици. Те трябва да дадат възможност за финансиране на проекти за природен газ поне през следващите две десетилетия, за да могат бедните страни да се измъкнат от бедността. Каквото и да правят, те не трябва да преследват амбициите в областта на климата, като същевременно губят от поглед социалната справедливост, която ще остане празна фраза, ако глобалният юг не разполага с енергийните ресурси, за да повиши доходите, устойчивостта и качеството на живот.
Скандинавските страни и други богати държави залагат на постигането на амбициите си в областта на климата, без да се налагат по-твърди политики у дома. За лидерите на богатите страни – включително тези, които произвеждат много нефт и газ – е просто твърде изкушаващо да налагат ограничения на другите. Преследването на амбициите в областта на климата на гърба на най-бедните хора в света е не просто лицемерно – то е неморално, несправедливо и е най-лошият зелен колониализъм.
Виджая Рамачандран, директор по енергетиката и развитието в Breakthrough Institute.
Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.
Източник - Foreign Policy