Министър-председателят Бенямин Нетаняху заложи, че силен Хамас (но не прекалено силен) ще запази мира и ще намали натиска за създаване на палестинска държава.
Само няколко седмици преди Хамас да извърши смъртоносните атаки срещу Израел на 7 октомври, ръководителят на Мосад пристига в Доха, Катар, за среща с катарски официални лица.
В продължение на години катарското правителство изпраща милиони долари месечно в ивицата Газа – пари, които помагаха за поддържането на правителството на Хамас там. Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху не само е толерирал тези плащания, но и ги е насърчавал.
Според запознати с тайните дискусии, по време на срещите си с катарските официални лица през септември на шефа на Мосад Давид Барнеа е бил зададен въпрос, който не е бил включен в дневния ред: Иска ли Израел да продължи плащанията?
Правителството на г-н Нетаняху наскоро бе решило да продължи политиката, така че г-н Барнеа отговаря положително. Израелското правителство все още приветства парите от Доха.
Разрешаването на плащанията – милиарди долари за почти десетилетие – беше авантюра на г-н Нетаняху, разчитащ че постоянният поток от пари ще поддържа мира в Газа и ще накара Хамас да се съсредоточи върху управлението, а не върху нападенията.
Катарските плащания, макар и привидно да са тайна, са широко известни и обсъждани в израелските медии от години. Критиците на г-н Нетаняху ги омаловажават като част от стратегията за „купуване на тишина“, а след атаките политиката е в процес на безмилостна преоценка. Г-н Нетаняху отвърна на тези критики, като нарече „нелепо“ предположението, че се е опитал да даде възможност на Хамас.
В интервюта с повече от две дузини настоящи и бивши израелски, американски и катарски служители, както и с представители на други правителства от Близкия изток, „The New York Times“ разкри нови подробности за произхода на политиката, за противоречията, които се разразиха в израелското правителство, и за това докъде е стигнал г-н Нетаняху, за да предпази катарците от критики и да запази финансовите потоци.
Плащанията са част от поредица решения на израелски политически лидери, военни и служители на разузнаването – всички те се основават на фундаментално погрешната оценка, че Хамас не се интересува и не е способна на мащабна атака. The Times и преди е съобщавал за пропуски в разузнаването и други погрешни предположения, предшестващи атаките.
Дори когато израелските военни получиха бойни планове за инвазия на Хамас и анализаторите наблюдаваха значителни терористични учения точно зад границата в Газа, плащанията продължиха. В продължение на години израелски разузнавачи дори придружаваха катарски служител в Газа, където той раздаваше пари от куфари, пълни с милиони долари.
Парите от Катар имаха хуманитарни цели като изплащане на заплати на правителството в Газа и закупуване на гориво за поддържане на работата на електроцентрала. Но сега служители на израелското разузнаване смятат, че парите са изиграли роля за успеха на атаките на 7 октомври, най-малкото защото даренията са позволили на Хамас да пренасочи част от собствения си бюджет към военни операции. Отделно от това израелското разузнаване отдавна е преценило, че Катар използва други канали за тайно финансиране на военното крило на Хамас – обвинение, което правителството на Катар отрича.
„Всеки опит да се хвърли сянка на несигурност върху гражданския и хуманитарен характер на вноските на Катар и тяхното положително въздействие е неоснователен“, заяви катарски служител.
Многобройни израелски правителства са позволили парите да отидат в Газа по хуманитарни причини, а не за укрепване на Хамас, според служител в кабинета на г-н Нетаняху. „Министър-председателят Нетаняху действаше, за да отслаби значително Хамас. Той ръководи три мощни военни операции срещу Хамас, при които бяха убити хиляди терористи и висши командири на Хамас“.
Хамас винаги е заявявал публично своя ангажимент за ликвидиране на държавата Израел. Но всяко изплащане е свидетелство, че за израелското правителство, Хамас е просто неудобство и дори политически актив.
Още през декември 2012 г. г-н Нетаняху казва пред известния израелски журналист Дан Маргалит, че е важно да се запази Хамас силен, като противовес на Палестинската власт на Западния бряг. В интервю г-н Маргалит споделя, че г-н Нетаняху му е казал, че наличието на два силни съперника, включително Хамас, ще намали натиска върху него да преговаря за създаването на палестинска държава.
Служител в кабинета на министър-председателя заяви, че г-н Нетаняху никога не е правил това изявление. Но през годините министър-председателят е изразявал тази идея пред други хора.
Докато израелските военни и разузнавателни лидери признаха пропуски, довели до атаката на Хамас, г-н Нетаняху отказа да отговори на подобни въпроси. И с войната, която се води в Газа, политическите сметки за човека, който е бил министър-председател в продължение на 13 от последните 15 години, за момента са отложени.
Но критиците на г-н Нетаняху казват, че подходът му към Хамас има в основата си цинична политическа програма: да запази Газа тиха като средство за оставане на власт, без да се обръща внимание на заплахата от Хамас или тлеещото палестинско недоволство.
„Концепцията на Нетаняху в продължение на десетилетие и половина беше, че ако си купим тишина и се преструваме, че проблемът не съществува, можем да го изчакаме и той ще изчезне„, каза Еял Хулата, съветник по националната сигурност на Израел от юли 2021 г. до началото на тази година.
Г-н Нетаняху и неговите помощници по сигурността бавно започнаха да преразглеждат стратегията си спрямо ивицата Газа след няколко кървави и безрезултатни военни конфликта срещу Хамас. „На всички им беше омръзнало от Газа“, казва Зохар Палти, бивш директор на разузнаването на Мосад. „Всички казахме: „Да забравим за Газа“, защото знаехме, че тя е в задънена улица“.
След един от конфликтите, през 2014 г., г-н Нетаняху начерта нов курс – наблегна на стратегия за опит за „сдържане“ на Хамас, докато Израел се фокусира върху ядрената програма на Иран и неговите проксита като Хизбула.
Тази стратегия беше подкрепена от многократните оценки на разузнаването, според които Хамас нито се интересува, нито е в състояние да извърши значителна атака на територията на Израел.
През този период Катар се превърна в ключов спонсор на реконструкцията и правителствените операции в Газа. Една от най-богатите държави в света, Катар отдавна защитава палестинската кауза и от всички свои съседи поддържа най-тесни връзки с Хамас. Тези отношения се оказаха ценни през последните седмици, когато катарските служители помогнаха за преговорите за освобождаването на израелските заложници в Газа.
Работата на Катар в Газа през този период беше благословена от израелското правителство. А г-н Нетаняху дори лобираше пред Вашингтон от името на Катар. През 2017 г., когато През 2017 г., когато републиканците настояваха да наложат финансови санкции на Катар заради подкрепата му за Хамас, той изпрати висши служители в областта на отбраната във Вашингтон. Според трима души, запознати с пътуването, израелците са казали на американските законодатели, че Катар е изиграл положителна роля в ивицата Газа.
Йоси Купервасер, бивш ръководител на изследователския отдел на израелското военно разузнаване, заяви, че някои служители са видели ползите от поддържането на „равновесие“ в ивицата Газа. „Логиката на Израел беше, че Хамас трябва да бъде достатъчно силен, за да управлява Газа“, каза той, „но достатъчно слаб, за да бъде възпиран от Израел“.
Администрациите на трима американски президенти – Барак Обама, Доналд Джей Тръмп и Джоузеф Р. Байдън-младши – като цяло подкрепиха катарците да играят пряка роля във финансирането на операциите в Газа.
Но не всички бяха на борда.
Авигдор Либерман, месеци след като стана министър на отбраната през 2016 г., написа таен меморандум до г-н Нетаняху и началник-щаба на израелската армия. Той заяви, че Хамас бавно изгражда военните си способности да атакува Израел, и изтъкна, че Израел трябва да нанесе първия удар.
Целта на Израел е „да гарантира, че следващата конфронтация между Израел и Хамас ще бъде окончателният сблъсък“, пише той в бележката с дата 21 декември 2016 г., чието копие беше прегледано от „Таймс“. Според него един превантивен удар може да отстрани по-голямата част от „ръководството на военното крило на Хамас“. Г-н Нетаняху отхвърли плана, като предпочете сдържането пред конфронтацията.
Хамас като „актив“
Сред екипа от агенти на Мосад, който следеше финансирането на тероризма, някои започнаха да вярват, че г-н Нетаняху не е много загрижен за спирането на парите, които отиват в Хамас.
Узи Шая например направи няколко пътувания до Китай, за да се опита да прекрати това, което израелското разузнаване беше оценило като операция за пране на пари за Хамас, провеждана чрез Bank of China.
След като се пенсионира, той е призован да свидетелства срещу Китайската банка в американско съдебно дело, заведено от семейството на жертва на терористична атака на Хамас. Първоначално ръководителят на Мосад го насърчил да свидетелства, като казал, че това би могло да увеличи финансовия натиск върху Хамас, спомня си г-н Шая в едно скорошно интервю.
След това китайците предложили на г-н Нетаняху държавно посещение. Изведнъж, спомня си г-н Шая, че е получавал различни нареждания от бившите си шефове: Той не е трябвало да дава показания.
Г-н Нетаняху посети Пекин през май 2013 г., като част от усилията за укрепване на икономическите и дипломатическите връзки между Израел и Китай. Г-н Шая каза, че би искал да даде показания. Но „за съжаление“, имаше други съображения“.
Шломо Бром, пенсиониран генерал и бивш заместник на израелския съветник по национална сигурност, заяви, че един силен Хамас помага на г-н Нетаняху да избегне преговорите за палестинска държава.
„Един от ефективните начини за предотвратяване на решението за две държави е разделянето на ивицата Газа и Западния бряг“, каза той в интервю. Разделението дава на г-н Нетаняху извинение да се оттегли от мирните преговори, каза г-н Бром и добави, че така той може да каже: „Нямам партньор“.
Г-н Нетаняху не формулира тази стратегия публично, но някои представители на израелската политическа десница не изпитват подобни колебания.
Безалел Смотрич, крайно десен политик, който сега е министър на финансите на г-н Нетаняху, го заяви в прав текст през 2015 г., годината, в която беше избран за депутат.
„Палестинската власт е бреме“, каза той. „Хамас е актив.“
Куфари, пълни с пари
По време на заседание на кабинета през 2018 г. помощниците на г-н Нетаняху представиха нов план: Всеки месец правителството на Катар ще извършва плащания в брой в размер на милиони долари директно на хората в Газа като част от споразумението за прекратяване на огъня с Хамас.
Шин Бет, службата за вътрешна сигурност на страната, ще следи списъка на получателите, за да се опита да гарантира, че членовете на военното крило на Хамас няма да се възползват пряко.
Въпреки тези уверения, несъгласието избухна. Г-н Либерман възприе плана като капитулация и през ноември 2018 г. подаде оставка. Той публично обвини г-н Нетаняху, че е „купил краткосрочен мир на цената на сериозни щети за дългосрочната национална сигурност“. През следващите години г-н Либерман ще се превърне в един от най-яростните критици на г-н Нетаняху.
По време на интервю миналия месец в кабинета си г-н Либерман заяви, че решенията през 2018 г. пряко са довели до атаките от 7 октомври.
„За Нетаняху има само едно нещо, което е наистина важно: да бъде на власт на всяка цена„, каза той. „За да остане на власт, той предпочете да плати за спокойствието“.
Скоро куфарите, пълни с пари в брой, започнаха да пресичат границата с Газа.
Всеки месец израелските служители по сигурността се срещаха с Мохамед ал-Емади, катарски дипломат, на границата между Израел и Йордания. Оттам те го отвеждали до граничния пункт Керем Шалом и в Газа.
Първоначално г-н Емади носел със себе си 15 млн. долара за разпределение, като на определени места се раздавали по 100 долара на всяко семейство, одобрено от израелското правителство, според бивши израелски и американски служители.
Средствата са били предназначени за изплащане на заплати и други разходи, но един от високопоставените западни дипломати, който до миналата година е бил базиран в Израел, заяви, че западните правителства отдавна са преценили, че Хамас е присвоявал средства от изплащаните пари.
„Парите са заменими“, казва Чип Ашър, старши анализатор за Близкия изток в ЦРУ до пенсионирането си тази година. „Всичко, което Хамас не трябваше да използва от собствения си бюджет, освобождаваше пари за други неща.“
Нафтали Бенет, който беше министър на образованието на Израел през 2018 г., когато започнаха плащанията, а по-късно стана министър на отбраната, беше сред членовете на правителството на Нетаняху, които критикуваха плащанията. Той ги нарече „пари за защита“.
И все пак, когато г-н Бенет започна едногодишния си мандат като министър-председател през юни 2021 г., той продължи тази политика. Дотогава Катар харчеше приблизително 30 млн. долара месечно в Газа.
Г-н Бенет и неговите помощници обаче решиха, че паричните тренсфери са срам за неговото правителство. По време на срещи с представители на службите за сигурност г-н Барнеа, началникът на Мосад, изрази несъгласие с продължаването на плащанията – сигурен, че част от парите се пренасочват към военните дейности на Хамас.
От своя страна катарските служители искаха по-стабилен и надежден начин за получаване на пари за Газа в дългосрочен план.
Всички страни постигнаха компромис: агенциите на ООН ще разпределят катарските пари, а не г-н Емади. Част от парите отидоха директно за закупуване на гориво за електроцентралата в Газа.
Г-н Хулата, съветник по националната сигурност на г-н Бенет, си спомня за напрежението: Израел благославяше тези катарски плащания, въпреки че разузнавателните оценки на Мосад стигаха до заключението, че Катар използва други канали за тайно финансиране на военната част на Хамас.
Според него е било трудно да се спрат тези военни плащания, когато Израел е станал толкова зависим от Катар.
Йоси Коен, който в продължение на много години като шеф на Мосад управляваше катарските досиета, започна да поставя под въпрос политиката на Израел по отношение на парите за Газа. През последната година от управлението си на шпионската служба той смята, че е имало слаб контрол върху това къде отиват парите.
През юни 2021 г. г-н Коен изнесе първата си публична реч след оттеглянето си от шпионската служба. Той заяви, че катарските пари за ивицата Газа са излезли „извън контрол“.
Източник - New York Times