Власт, узурпирана от фанатизирани безродни санкюлоти-иконокласти, заличават с хъс самосъзнанието и националната памет на едно многовековно общество, неговата история, самобитност и литература.
Паметникът на Съветската армия, който с такава злъч го режат новите неоДАЕШ-ци е едно уникално произведение на българското изкуството и е дело изцяло на БЪЛГАРСКИТЕ ТВОРЦИ!
Този паметник е издигнат не само за загиналите милиони съветски граждани и войници убити през 1941-1945 г. Той е издигнат и за загиналите български войници и цивилни в борбата им против нацизма и фашизма. Този паметник е и за останалите загинали във Втората световна война срещу кафявата чума, за да имаме възможност да живееем над седем десетилетия в относителен мир и развитие.
Паметникът е създаден от наши гениални личности с ръководител скулптора Иван Фунев. Автори-архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори-скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов.
Художник-график е Борис Ангелушев.
Самият паметник представлява висока 37 метра пресечена пирамида, над която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция – съветски воин, български работник и българска майка с дете, изработени от Васка Емануилова и Мара Георгиева.
Но, какво да кажеш, да обясниш и да искаш, от една мърша (по думите на дядо Славейков „Не сме народ! Не сме народ, а мърша”) която е готова незабавно да избухне с първична ярост в защита на кефа на един табун милионери от футболния отбор или съюз и да срине и подпали цял град (размириците около мача с Унгария)?!
Но… когато се стигне до най-ценното за един дълговечен Народ-Нация, а именно – да му бъде заличено българското самосъзнание, история и култура, при това съзнателно, то той тогава стои мирно, кротко и покорно, като овчица преживя сочната люцерна и поема лакомо изкривената нова историческа памет с красивата „дигитална реалност“ на Невърленда евро-атлантически.
С премахването на Паметника на Съветската армия, България се нарежда до държавите, които реабилитираха нацизма.
Остава скоро да станем свидетели на неговата възхвала чрез преименуване на улици, булеварди, квартали и т.н. на имената на доказани военни престъпници, осъдени и екзекутирани от Народните съдилища и процесите в Нюрнберг, договорени между „Тримата големи“ – Сталин, Рузвелт и Чърчил – да се проведат във Франция, Италия, Германия, Австрия и др., както и преследване на военнопрестъпниците без право на давност след Втората Световна война.
Отричането на историята и историческите истини неизбежно водят до повтаряне на стари грешки и повторение на суровите исторически уроци.