Когато някой близък те огорчи. Не бързай да отговаряш с думи. Отговори с тишина. Позволи си я. Всяко говорене, каквото и да е то, ще разкрие незащитени твои места. Отново ще те превърне в мишена. Не бъди пантера. Не бъди орел. За всяко от тях има куршуми.
Бъди нещо кротко, незабележимо. Нещо, срещу което никой не търси оръжие. Тишината като отговор е като тъмнината. Другият не вижда нищо, не знае накъде да тръгне. Защото ако тръгне накъдето и да е, не знае на какво ще налети. Тишината като отговор притеснява така, както притеснява тъмнината. Всичко може да има в нея. И дяволи и ангели. И мъст и прошка. И сила и слабост. Другият не знае какво има.
Всяко говорене, особено когато си огорчен, е като здраво въже, което те връзва. Всяка позиция, особено когато си гневен, те свива, ограничава и лишава от изходи. Лишава те от отстъпления. Тишината като отговор е абсолютната свобода. След миг, след час, след ден, можеш да тръгнеш във всяка посока. Ако Другият те упреква за тишината, то той е показал своята слабост, своя страх.
Защото как можеш да упрекваш тишината? В какво да я упрекваш? Че не виждаш ли? Че не знаеш накъде да тръгнеш ли? Че не знаеш на какво ще стъпиш ли? Тишината не е виновна за това. Виновен е Другият, че не намира източник на светлина. Или просто, че очите му не могат да привикнат.Опитай!
* * *
От сърце благодаря на всички, които пожелаха да имат тази моя непретенциозна книжка, написана с много любов. И да им кажа: всеки човек има своя невидим дракон, който го учи на сила и щастие. Пожелавам на всички, които четат тези редове, в Коледната нощ техният дракон да дойде в сънищата им, за да им донесе хармония. Защото хармонията е блаженство, а блаженството е щастие.
