Загубихме един от най-великите журналисти на нашата епоха.

Джон Пилджър винаги е бил на страната на потиснатите. Той заклейми империализма и всичките му насилствени хищнически действия – война, геноцид, експлоатация – както и неговите безкрайни лъжи и пропаганда. До смъртта си той се бори неуморно за свободата на Джулиан Асандж,  последната му статия е призив за солидарност.

Джон даде глас на невидимите и  безгласните: гладните , бедните , хората с увреждания , военнослужещите ,  санкционираните и бомбардираните , лишените от собственост , бежанците , жертвите на химически експерименти , структурно ощетяваните ,  жертвите на преврати ,  колонизираните , подложените на геноцид , премълчаваните , осветтявайки скритите, тъмни кътчета на ада на Империята и Капитала.

Той осъждаше и се бореше с расизма ,  войната , приватизацията , неоколониализма , неолиберализма,  глобализацията , пропагандата , рекламата , ядрената лудост и превратите на САЩ .

Филмографията и творчеството му са списък с нестихващите престъпления на Империята.

Британската телевизионна агенция го определя като „заплаха за западната цивилизация“, като му отдава най-добрата почит, която може да му окаже.

Джон беше и пророк: през 1970 г. той описва въстанието на войниците срещу войната във Виетнам в „ Тихият бунт“ . През 1974 г. и отново през 2002 г. той изказва мнението, че „ Палестина все още е проблемът “, като настоява „окупацията на Палестина да бъде прекратена сега“. Той предупреждава за японския милитаризъм и ревизионизъм. През 2014 г. той предупреди, че в Украйна, която е „тематичен парк на ЦРУ“, се подготвя „партизанска война, ръководена от НАТО, която вероятно ще се разпространи в самата Русия“. Преди седем години, когато само малцина бяха наясно, а още по-малко говореха на глас – с кратки думи и статии – той пусна пълнометражен, пълнозвучен документален филм, в който предупреждаваше света, че САЩ ескалират катастрофално до война с  Китай.

Джон беше не само влиятелен критичен журналист и режисьор, който промени света – „Камбоджа – нулева година“ се смята за един от най-влиятелните документални филми на XX век. Той беше и поет, художник – разбираше силата на езика, но също така разбираше, че в една медия, ограничена от броя на думите, какво означава всяка дума да има значение.

Но винаги ме е поразявал богатият, звучен изказ на Джон – като на Шекспиров актьор. В него се съдържаше непогрешимата, безупречна смелост на моралната почтеност: глас, който знае, че говори истината.

През следващите дни ще чуете много неща за него – докато говорим, MSM изтеглят от дълбокото замразяване предварително написаните си некролози, но думите на самия Джон са най-проницателни.

За формата на журналистиката:

„Във всички тези форми целта трябва да бъде да се открият възможно най-много факти и колкото се може повече от истината. Няма мистерия. Да, всички ние внасяме лична гледна точка в работата; това е наше човешко право. Моето е да бъда скептичен към тези, които се стремят да ни контролират, всъщност към всяка власт, която не е отговорна, и да не приемам „официалните истини“, които често са лъжи. Журналистиката е или трябва да бъде агент на хората, а не на властта: поглед от земята.„

За правенето на разлика:

„… целта на добрата журналистика е или трябва да бъде да даде на хората силата на информацията – без която те не могат да претендират за определени свободи. Толкова е просто. От време на време виждате ефекта от определен документален филм или поредица от репортажи. В Камбоджа повече от 50 милиона долара бяха дадени от публиката, напълно непоискани, след първия ми филм; и моите колеги и аз успяхме да използваме това, за да закупим медицински консумативи, храна и дрехи. В резултат на това няколко правителства промениха своите политики. Нещо подобно се случи след прожектирането на моя документален филм за Източен Тимор – заснет, по-голямата част, тайно… Това повлия ли на ситуацията в Източен Тимор? Не, но допринесе за дългите години неуморна работа на хора по целия свят.“

В социалните медии:

„По ирония на съдбата те могат да ни отделят още повече едни от други: да ни затворят в свят на балончета, смартфони и фрагментирана информация, както и на коментари от соросоиди. Мисленето е по-забавно, мисля.“

За външната политика на САЩ:

„Рядко използвам почти респектиращия термин „външна политика на САЩ“, а „проектите на САЩ за света“ е правилният термин. Тези проекти се движат по права линия от 1944 г. насам, когато конференцията в Бретън Уудс обяви САЩ за имперска сила номер едно. Линията е прекъсвана от време на време, като например отстъплението от Сайгон и триумфа на сандинистите, но проектите никога не са се променяли. Те са да се доминира над човечеството. Това, което се е променило, е, че те често се прикриват от модерната сила на връзките с обществеността – термин, който Едуард Бернайс измисли по време на Първата световна война, защото „германците дадоха на пропагандата лошо име“.

За икономиката:

„С всяко управление, изглежда, целите се „завъртат“ все по-навътре в сферата на фантазията, като същевременно стават все по-крайни. Бил Клинтън, все още познат на неизлечимо наивните като „прогресивен“, всъщност вдигна летвата на администрацията на Рейгън, с беззаконията на НАФТА и разни убийства по света. Особено опасно днес е, че умишлено и престъпно сринатата икономика на САЩ (срината за обикновените хора) и неоспоримото превъзходство на паразитните „отбранителни“ индустрии следват познатата логика, която води до още по-голям милитаризъм, кръвопролития и икономически трудности.„

За мирния активизъм:

„Сегашната подготовка за борба с Китай е симптом за това, както и нахлуването в Африка. Намирам за забележително, че съм изживял живота си, без да бъда разкъсан на парчета в ядрен холокост, разпален от Вашингтон. Това ми подсказва, че народната съпротива в останалата част на света е силна и от нея се страхуват насилниците – вижте истеричното преследване на Уикилийкс. Или, ако не се страхува, тя е дезориентираща за господаря. Ето защо онези от нас, които смятат мира за нормално състояние на човешките дела, ги очаква дълъг път и колебанието по пътя наистина не е опция.“

За бъдещето:

„Сигурен съм, че ако мълчим, докато американската война, която сега е в разгара си, продължава по своя кървав път, ще завещаем на децата и внуците си свят с апокалиптичен климат, разбити мечти за по-добър живот за всички и, както се изрази опечаленият генерал Петреъс, състояние на „вечна война“. Приемаме ли това, или се съпротивляваме?“

Джон Пилджър, Presente!

Прочетете и гледайте още от творчеството на Джон Пилджър на неговия уебсайт:
https://johnpilger.com/
https://johnpilger.com/videos
https://johnpilger.com/filmography


К.Д. Нох е учен и активист за мир, който се занимава с геополитиката на азиатския континент. Той пише за Counterpunch и Dissident voice, репортер е за местни и международни медии.

В социалните медии:

Източник - Monthly Review