Германските фермери в понеделник започнаха това, което ръководителят на националната им асоциация обеща да бъдат протести, каквито „страната не е виждала досега“. Въстанието беше предизвикано от обявените планове на правителството да прекрати субсидиите за дизелово гориво в селското стопанство и освобождаването от данъци върху превозните средства. Оттогава хиляди трактори блокираха магистрали и градски центрове в това, което индустрията нарече своята „седмица на смелостта“.
Размириците се случват на фона на нарастващата продоволствена несигурност и индустриална неспособност в Германия и цяла Европа, както и на опасенията от крайно десен изборен триумф, който се задава зад ъгъла; вицеканцлерът Роберт Хабек предупреди в неделя за възможността от преврат от страна на „десни екстремисти, решени да подкопаят демокрацията“. Въпреки това, воден от фанатичната си привързаност към към зеления дневен ред, германският елит продължава да упорства.
Недоволството на фермерите е свързано не само с данъчни облекчения и субсидии. То е най-новата проява на дългогодишно недоволство срещу програмата за опазване на околната среда, която според фермерите в цяла Европа застрашава техния поминък. Но на политиците не им пука. Те са твърдо решени да влошат и маргинализират цели начини на живот, считани за „неустойчиви“ за планетата, и ще направят всичко необходимо, за да спечелят.
Европейските заглавия продължават да задават въпроса: „Защо фермерите се бунтуват?“ По-добрият въпрос е: Защо управляващите не отстъпват? Това не е първият случай, в който фермерите се вдигат на бунт. В цяла Европа, от Франция до Финландия и Нидерландия, фермерите протестират решително срещу политиките, които застрашават техния поминък.
В случая с Германия съпротивата е имала известен ефект. Политиците вече отстъпиха от първоначалните си планове, като обещаха да премахнат субсидиите за горива по-постепенно и да преразгледат плановете си за намаляване на някои данъчни облекчения. Това обаче не успокои земеделските производители, които смятат, че очевидната капитулация на правителството е тактическа и временна маневра.
Траекторията на политиката, особено на общоевропейско ниво, е да се оказва все по-силен натиск. В Брюксел простата социална цел за производство на храна и компенсиране на тези, които полагат този изтощителен труд, е подчинена на широк кръг от скрити цели. Изменението на климата, хуманното отношение към животните, зоните за защита на природата и забраните за използване на пестициди се превърнаха в приоритети пред производството на храни. Неотдавнашен доклад на базирания в Будапеща Mathias Corvinus Collegium (където работя като гостуващ сътрудник) предупреждава, че политиките на ЕС в областта на околната среда представляват „необявена война“ срещу земеделието, в която елитите изоставят дългогодишните принципи на селскостопанската политика и превръщат отрасъла от средство за производство на храна в инструмент за постигане на множество противоречиви и често нереалистични цели.
Противно на общоприетото схващане, фермерите не са получили значителна държавна помощ, тъй като бюджетът на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз се сви значително от 1990 г. Междувременно регулаторната тежест достигна исторически върхове, което доведе до рязък спад в броя на фермерите през миналото няколко десетилетия. В резултат на това селскостопанската продукция се консолидира все повече сред по-малко и по-големи промишлени ферми, докато останалите дребни стопани се борят да посрещнат непрекъснато затягащите се и постоянно променящи се регулаторни изисквания.
Неумолимото преследване на екологичната програма наложи рязко намаляване на средствата за производство в селското стопанство. Технологичният напредък вече ограничаваше вложените ресурси, които замърсяват климата, но очевидно не достатъчно бързо за Брюксел. Това доведе до абсурдна ситуация, в която високоефективното европейско селско стопанство е пожертвано, за да се изпълнят целите за нулево нетно потребление, като се създава рискова зависимост от вноса от чужбина – където стопанствата са по-малко ефективни и замърсяват повече.
Войната срещу фермерите отразява почти пълното „улавяне на политиката“ на Европа от НПО-индустриалния комплекс. В Германия Зелените, отговарящи за министерствата на земеделието и околната среда, полагат големи усилия да обслужват своята престижна екологична база и свързаните с тях неправителствени организации. В Европа в по-широк план екологичното лоби постепенно получава все повече и повече влияние върху селскостопанските разпоредби и повече правомощия да наблюдава тяхното прилагане.
Това залавяне доведе до това, че селскостопанската политика се оплете в морални и идеологически битки. В един зашеметяващ пристъп на историческа амнезия екологизмът започна да се свързва с лявото, докато всичко, което му се противопоставя, е „крайно дясно“. Управляващата класа възприема „крайнодясното“ страшилище като полезно фолио, удобно зло, срещу което могат да се представят като добротворци. Така че, когато истинската крайна десница опортюнистично поема тежкото положение на фермерите, това е като манна небесна за политиците, които се представят като защитници на демокрацията вместо и срещу онези, които биха я подкопали със своите „фантазии за революция“, както каза Хабек то.
Изглежда странно, че политиците са склонни да рискуват продоволствената сигурност и политическата и социална стабилност на такава крехка идеологическа предпоставка. И все пак недостигът, рязко нарастващите цени и социалните вълнения са нищо в сравнение с това, от което политиците, обхванати от екологичния дневен ред, се опасяват, че е истинската алтернатива: огромно намаляване на храните, което така или иначе ще дойде в резултат на предстоящата климатична катастрофа. Следователно зад очевидната им липса на загриженост се крие убеждението, че бъдещето не е бъдеще на изобилие за обикновените хора.
Германските и европейските лидери не вярват, че технологичните и ефективни печалби, водени от европейските фермери, могат да облекчат изменението на климата и да доведат до радикално по-добро бъдеще за всички. Всички ние просто трябва да се справяме с по-малко. Германските фермери сега се противопоставят на тази идея. Ако елитите не седнат и не слушат, останалите от нас трябва да бъдат чути.
Ашли Фроули е колумнист на Compact , гостуващ изследовател в Центъра за изследване на културата на възпитанието в университета в Кент и автор на книгата „Значими емоции„.
Източник - Compact