АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Как йеменската „асабия“ променя геополитиката

Пепе Ескобар - 27 януари 2024

Арабската дума „асабия“, или „социална солидарност“, на Запад е просто нарицателно, но се приема много сериозно от новите претенденти за световната титла – Китай, Русия и Иран. Йемен обаче е този, който популяризира идеята, като жертва всичко в името на колективния морал на света в опит да сложи край на геноцида в Газа.

Когато има обща промяна на условията,

Сякаш цялото творение се е променило

и целият свят е променен,

сякаш е ново и повтарящо се творение,

свят, създаден наново. 

– Ибн Халдун 

Йеменските съпротивителни сили „Ансарала“ още от самото начало ясно заявиха, че са установили блокада в Баб ел-Мандеб и южната част на Червено море само срещу плавателни съдове, собственост на Израел или предназначени за него. Тяхната единствена цел беше и си остава да спрат геноцида в Газа, извършван от израелската библейска психопатия.

В отговор на морално обоснования призив да се сложи край на човешкия геноцид Съединените щати, господари на глобалната война срещу терора, очаквано преквалифицираха йеменските хути в „терористична организация“, започнаха серийни бомбардировки на подземните военни съоръжения на Ансарала (ако приемем, че разузнаването на САЩ знае къде се намират те) и сглобиха миникоалиция на желаещите, която включва васалите им от Обединеното кралство, Канада, Австралия, Нидерландия и Бахрейн.

Без да пропусне нито минута, парламентът на Йемен обяви правителствата на САЩ и Обединеното кралство за „глобални терористични мрежи“.

А сега да поговорим за стратегия.

С един ход йеменската съпротива получи стратегическо предимство, като де факто контролираше ключово геоикономическо препятствие: Баб ел Мандеб. По този начин те могат да причинят сериозни проблеми на секторите на глобалните вериги за доставки, търговията и финансите.

А „Ансарала“ има потенциала да удвои усилията си – ако се наложи. Търговци от Персийския залив, извън протокола, потвърдиха настойчивите разговори, че Йемен може да обмисли налагането на т.нар. триъгълник „Ал-Акса“ – подходящо наречен на операцията на палестинската съпротива от 7 октомври, целяща да унищожи поделението на израелските военни в Газа и да вземе пленници като лост в мащабна сделка за размяна на затворници.

Подобен ход би означавал селективно блокиране не само на Баб ел-Мандеб и на пътя през Червено море към Суецкия канал, но и на Ормузкия проток, което би прекъснало доставките на нефт и газ за Израел от Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ – въпреки че основните доставчици на нефт за Израел всъщност са Азербайджан и Казахстан.

Тези йеменци не се страхуват от нищо. Ако успеят да наложат триъгълника – в този случай само с прякото участие на Иран – това би представлявало реализация на Големия проект на убития от САЩ генерал от силите Кудс Касем Солеймани. Този план има реалистичния потенциал да срине окончателно пирамидата от стотици трилиони долари в деривати – и съответно цялата западна финансова система.

И все пак, дори когато Йемен контролира Червено море, а Иран – Ормузкия проток, триъгълникът Ал-Акса остава само работна хипотеза.

Добре дошли в блокадата на хегемона

С проста и ясна стратегия хутите отлично разбраха, че колкото по-дълбоко въвлекат лишените от стратегия американци в западноазиатското геополитическо блато, в режим на „необявена война“, толкова повече ще могат да причинят сериозна болка на световната икономика, за което Глобалният юг ще обвини Хегемона.

Днес корабният трафик в Червено море е спаднал наполовина в сравнение с лятото на 2023 г.; веригите за доставки са разклатени; корабите, превозващи храни, са принудени да обикалят Африка (и рискуват да доставят товари след изтичане на срока им на годност); очаквано, инфлацията в огромната селскостопанска сфера на ЕС (на стойност 70 млрд. евро) расте бързо.

И все пак, никога не подценявайте една притисната в ъгъла империя.

Базираните на Запад застрахователни гиганти отлично разбират правилата на ограничената блокада на Ансарала: Руските и китайските кораби например могат свободно да преминават в Червено море. Световните застрахователи са отказали да покриват само кораби на САЩ, Обединеното кралство и Израел – точно както са възнамерявали йеменците.

Затова САЩ, очаквано, промениха сюжета в една голяма, дебела лъжа: „Ансарала атакува цялата световна икономика“.

Вашингтон ускори санкциите (което не е голям проблем, тъй като йеменската съпротива използва ислямско финансиране); увеличи бомбардировките и в името на свещената „свобода на корабоплаването“ – която винаги се прилага избирателно – заложи на „международната общност“, включително на лидерите от глобалния Юг, които молеха за милост, като например: моля, оставете отворени морските пътища. Целта на новата, променена американска измама е да накара страните от глобалния Юг да се откажат от подкрепата си за стратегията на Ансарала.

Обърнете внимание на този важен трик на САЩ: Защото оттук нататък, в един нов перверзен обрат на операцията „Защита от геноцид“, Вашингтон е този, който ще блокира Червено море за целия свят. Самият Вашингтон, забележете, ще бъде пощаден: Американското корабоплаване зависи от тихоокеанските, а не от западноазиатските търговски пътища. Това ще увеличи болката на азиатските клиенти и особено на европейската икономика, която вече понесе тежкия удар от руските енергийни санкции, свързани с Украйна.

Както го тълкува Майкъл Хъдсън, съществува голяма вероятност неоконите, отговарящи за външната политика на САЩ, всъщност да искат Йемен и Иран да осъществят триъгълника Ал-Акса: „Ще пострадат основните купувачи на енергия в Азия, Китай и други страни. И това (…) ще даде на САЩ още по-голяма власт да контролират доставките на петрол в света като разменна монета в опитите за предоговаряне на този нов международен ред.“

Всъщност това е класическият модус на Империята на хаоса (Empire of Chaos modus operandi).

Обръщане на внимание на „нашия народ в Газа“

Няма никакви солидни доказателства, че Пентагонът има и най-малка представа за това какво поразяват неговите „Томахоук“ в Йемен. Дори няколкостотин ракети няма да променят нищо. Ансарала, която вече осем години търпи непрекъснатата огнева мощ на САЩ, Великобритания, Саудитска Арабия и Емирати – и на практика победи – няма да се успокои днес заради няколко ракетни удара.

Дори прословутите „неназовани официални лица“ съобщиха на „Ню Йорк Таймс“, че „локализирането на целите на хутите се е оказало по-трудно от очакваното“, основно поради лошата информация на САЩ за йеменската „противовъздушна отбрана, командни центрове, складове за боеприпаси и съоръжения за съхранение и производство на дронове и ракети“.

Доста поучително е да се чуе как йеменският министър-председател Абдулазиз бин Салех Хабтур оформя решението на Ансарала за инициативата за блокиране на Израел като „основано на хуманитарни, религиозни и морални аспекти“. Той се позовава на „нашия народ в Газа“. А цялостната визия, напомня той, „произтича от визията на Оста на съпротивата“.

Това е препратка, която интелигентните наблюдатели ще разпознаят като вечното наследство на генерал Сюлеймани.

С остър исторически усет – от създаването на Израел до Суецката криза и войната във Виетнам – йеменският премиер припомня как „Александър Велики достигнал бреговете на Аден и остров Сокотра, но бил победен (…) Нашественици се опитали да окупират столицата на историческата държава Шеба и не успели (…) Колко държави в историята са се опитали да окупират западното крайбрежие на Йемен и не са успели? Включително Великобритания.“

Абсолютно невъзможно е Западът и дори глобалното мнозинство да разберат йеменския начин на мислене, без да научат няколко факта от Ангела на историята.

Затова нека се върнем към универсалния майстор на историята от XIV век Ибн Халдун – автор на „Мукадима“.

Ибн Халдун разбива кода на Ансарала

Семейството на Ибн Халдун е съвременник на възхода на Арабската империя и се движи заедно с първите армии на исляма през VII в. от суровата красота на долините Хадрамаути в днешен Южен Йемен чак до Ефрат.

Ибн Халдун, което е изключително важно, е предшественик на Кант, който предлага блестящото прозрение, че „географията е в основата на историята“. И той е чел андалуския майстор на философията от XII в. Авероес – както и други писатели, повлияни от трудовете на Платон, и е разбрал как последният споменава моралната сила на „първите хора“ в „Тимей“ през 360 г. пр.

Да, това се свежда до „морална сила“ – за Запада просто звучна фраза; за Изтока – съществена философия. Ибн Халдун схваща как цивилизацията е започнала и постоянно се е обновявала от хора с естествена доброта и енергия; хора, които са разбирали и уважавали природния свят, които са живели светло, обединени от кръвта или събрани от обща революционна идея или религиозен стремеж.

Ибн Халдун определя асабията като тази сила, която свързва хората.

Подобно на много други думи в арабския език, asabiyya има редица разнообразни, слабо свързани значения. Вероятно най-същественото от тях е esprit de corps, колективен дух и племенна солидарност – точно каквито проявява Ansarallah.

Както показва Ибн Халдун, когато силата на асабия е напълно овладяна, достигайки далеч отвъд племето, тя става по-могъща от сбора на отделните ѝ части и може да се превърне в катализатор, който да промени историята, да създаде или разруши империи, да окуражи цивилизациите или да ги принуди да рухнат.

Определено живеем в момент на асабия, предизвикан от моралната сила на йеменската съпротива.

Твърди като скала

Ансарала разбираше заплахата от есхатологичния ционизъм, който се явява огледален образ на християнските кръстоносни походи преди хилядолетие. И на практика те са единствените, които на практика се опитват да го спрат.

Сега, като допълнителен бонус, те за пореден път изобличават плутократичния хегемон като бомбардировачи на Йемен, най-бедната арабска национална държава, където поне половината от населението продължава да е „продоволствено несигурно“.

Но „Ансарала“ не разполага с тежки оръжия като пущунските муджахидини, които унижиха НАТО в Афганистан.

Техните противокорабни крилати ракети включват Sayyad и Quds Z-O (с обсег до 800 км) и Al Mandab 2 (с обсег до 300 км).

Техните противокорабни балистични ракети включват Tankil (с обсег до 500 km); Asef (с обсег до 450 km); и Al-Bahr Al-Ahmar (с обсег до 200 km). Това покрива южната част на Червено море и Аденския залив, но не и островите от архипелага Сокотра напр..

Представлявайки около една трета от населението на страната, йеменските хути, които са гръбнакът на съпротивата на Ансарала, имат свой вътрешен дневен ред: постигане на справедливо представителство в управлението (те поставиха началото на Арабската пролет в Йемен); защита на тяхната заидска (нито шиитска, нито сунитска) вяра; борба за автономия на провинция Саада; и работа за възраждане на Заидския имамат, който е съществувал преди революцията от 1962 г.

Сега те оставят своя отпечатък в „Голямата картина“. Не е чудно, че Ансарала се бори ожесточено с васалните на хегемона араби – особено с тези, които подписаха споразумение за нормализиране на отношенията с Израел при администрацията на Тръмп.

Саудитско-емиратската война в Йемен, в която хегемонът „водеше отзад“, беше тресавище, което струваше на Рияд поне 6 милиарда долара месечно в продължение на седем години. Тя приключи с колебливо примирие от 2022 г. при фактическа победа на Ансарала. Трябва да се отбележи, че подписаното мирно споразумение беше забранено от САЩ, въпреки усилията на Саудитска Арабия да сключи сделка.

Сега Ансарала преобръща геополитиката и геоикономиката с главата надолу не само с няколко ракети и безпилотни самолети, но и с океани от хитрост и стратегическа проницателност. Позовавайки се на китайската мъдрост, представете си един камък, който променя течението на потока, който след това променя течението на могъща река.

Епигоните на Диоген винаги могат да отбележат, наполовина на шега, че стратегическото партньорство между Русия, Китай и Иран може би е допринесло със собствените си добре разположени камъни по пътя към един по-справедлив ред. В това е красотата: може би не сме в състояние да видим тези камъни, а само последиците, които те предизвикват. Това, което виждаме обаче, е йеменската съпротива, твърда като скала.

Записът показва, че хегемонът отново се връща към режим на автопилот: Бомба, бомба, бомба. И в този конкретен случай бомбардирането означава да се пренасочи разказът от геноцида, извършван в реално време от Израел, самолетоносача на империята в Западна Азия.

Въпреки това Ансарала винаги може да увеличи натиска, като се придържа твърдо към своя наратив и, водена от силата на асабията, да достави на Хегемона втори Афганистан, в сравнение с който Ирак и Сирия ще изглеждат като уикенд в Дисниленд.

Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.

Източник - The Cradle