Огромната част от американците смятат, че американската политическа система е корумпирана, обслужва богатите капиталисти и реално не е демократическа. Орен Швайцер, член на партията на Демократичните социалисти в Ню Йорк има илюзията, че ако тяхната мажоритарна избирателна система се смени с пропорционална нещата ще се променят. Като гледаме обаче резултатите от корупцията и грабежа при пропорционалната избирателна система у нас, то изводът е, че там, където има капитализъм навсякъде така нар. демокрация ражда корупция и обслужва богатите.
През сепември 2023 г. социологическата агенция Pew Research Center публикува резултатите от ново национално проучване , озаглавено „Мрачните възгледи на американците за политиката на нацията“. Може също така да се нарече „Мрачната политика на Съединените щати отчуждава повечето американци“.
Според това проучване само 4 процента от американците казват, че политическата им система работи добре, докато 63 процента имат съвсем ниско или нямат никакво доверие в нея. Голямото мнозинство описва политиката като „изтощителна“, докато само 26 процента от американците имат положителни възгледи за качеството на кандидатите да управляват държавата.
Тези открития не са чак толкова изненадващи. В страна, която е дом на повече милиардери от всяка друга в света, докато мнозинството от американците не могат да си позволят за спешни нужди 400 долара, не е нужно да си политолог, за да забележиш, че нещо фундаментално не е наред с тази картина – и повечето американци разбират това.
Но колкото и мрачни да са тези статистики, те предполагат важни възможности за левицата в САЩ. Докладът показва нарастващо пренебрежение както към доминиращите политически партии, така и широко разпространен интерес към промяна на нашата политическа система. Една лява програма за премахване на парите от политиката, реформиране на избирателния закон и разбиване на нашата двупартийна система може да спечели масова подкрепа.
„Демокрация“ за богатите
Когато анкетираните са помолени да опишат текущото състояние на политиката в Америка със собствените си думи, то думата, която се нарежда на второ място в отговорите им (след „разединение“) е „корумпирана“. Категорично незаконната корупция е широко разпространена в нашата политическа система – просто погледнете самообогатяването на Доналд Тръмп като президент и дългата история на членове на семейството на Байдън, получаващи съмнително придобити работни места и места в бордове на компании. Но много по-разпространената и пагубна форма на корупция в Съединените щати е напълно законна: парите в политиката.
След решението на Върховния съд на Citizens United – вероятно съдебен преврат за ултрабогатите – корпоративните разходи за политика се увеличиха. Президентските избори през 2016 г. струваха на водещите кандидати над 2 милиарда долара общо, включващи тяхното собствено набиране на средства и пари, идващи от външни източници. Тази цифра беше малко под 4 милиарда долара за президентската надпревара през 2020 г. В същото време, докато средните разходи за спечелването на изборите от отделен кандидат за Конгреса през 1990 г. са били малко над $400 000, през 2022 г. тази цифра е скочила почти на $3 милиона. За изборите за Сената спечелването им от отделен конгресмен е нарастнало за същия период от време от малко под $4 милиона до над $26 милиона.
Най-големите донори на тези кампании са множество милиардери, инвеститори и корпоративни ръководители като либерала Джордж Сорос, крайнодесния Ричард Улийн и „центриста“ Майкъл Блумбърг. Десетте най-големи дарители, финансиращи избора на изгодни за тях политици в изборния цикъл 2021–2022 г. колективно са дали за това над 638 милиона долара. Най-щедрите индустрии за дарения на политиците са от сферата на финансите, застраховането и недвижимите имоти, които са дали над 1,6 милиарда долара за избора на кандидати от двете партии; компаниите от сферата на здравеопазването са дали над $282 милиона; и компаниите за енергия и природни ресурси са дали още 191 милиона долара.
Не е чудно, че изследването на Pew Research Center показва широко разпространено недоволство сред американците от ролята на парите в политиката. 85 процента от анкетираните са съгласни, че многото пари, нужни за политическите кампании намаляват възможностите качествени хора да се кандидатират и печелят изборите, 84 процента смятат, че групите със специални интереси и лобистите имат твърде голямо влияние в политиката, а 72 процента казват, че трябва да има ограничения за сумата пари, която може да се изразходва за предизборна кампания.
В крайна сметка страна с демократични избори, в която печелят тези, които дават най-много пари едва ли е истинска демокрация. Това е по-скоро — да перифразираме Карл Маркс — комитет за управление на делата на управляващата класа.
Въпреки широката подкрепа от американските граждани на идеята за ограничаване на ролята на парите в политиката, повечето политици не са съгласни с това. В двете политически партии политиците не само са купувани от свръхбогатите, но често самите те са екстравагантно богати. Републиканският сенатор от Флорида Рик Скот има нетно състояние от четвърт милиард долара, натрупано от основаването на компания за платено здравеопазване. Бившият председател на Камарата на представителите на Демократическата партия Нанси Пелоси притежава 120 милиона долара (тази сума почти се удвоява, ако включите състоянието на нейния съпруг). Сенаторът демократ Джо Манчин притежава компания, която продава отпадъчни въглища на електроцентрали в родния му щат Западна Вирджиния, а дъщеря му е изпълнителен директор на фармацевтична компания.
Богатите притежават и двете партии
Докладът на Pew Research Center документира също така нарастващото неодобрение и към двете политически партии в САЩ. През 1994 г. делът на американците, които са имали отрицателно отношение и към двете основни политически партии е бил едва 6 процента. Този дял днес се е увеличил до 28 процента днес. Още по-голям е той, ако видим отношението на младото поколение и на тези в средна възраст – 34 процента сред хората на възраст от тридесет до четиридесет и девет години гледат негативно и на двете партии в САЩ, както и 37 процента сред хората на възраст от осемнадесет до двадесет и девет години.
Проучванията показват, че 37 процента от американците смятат, че трябва да има повече политически партии, между които да се избират хора, които съответстват най-добре на техните политически възгледи. Други 31 процента казват, че донякъде също смятат така. Следователно голямото мнозинство от американците не са доволни от нашия двупартиен модел на либерална демокрация.
За съжаление създаването на успешна трета партия е много по-лесно да се каже на дум, отколкото да се направи. Отвъд ограничителното законодателство, което изисква голям брой подписи и гласове дори за получаване на право за гласуване, структурата на американската избирателна система създава предпоставки срещу гласуването за кандидати от трети партии. По-голямата част от състезанията в Съединените щати са в едномандатни райони, където печели само един човек – този, който получи най-много гласове. Гласоподавателите, които биха предпочели да изберат представител на трета партия, рискуват да си хвърлят гласа за по-малко предпочитан кандидат, което обикновено ги кара да гласуват за по-жизнеспособния кандидат от основната партия, който според тях е „по-малката от двете злини“.
Много други държави имат многомандатни, пропорционални избори . При тази система се избират множество представители от всеки район, пропорционално на процента на гласовете, получен от тяхната партия в района. Многомандатните райони от този вид премахват ефекта на единствения печеливш, позволявайки и на други партии да се конкурират с доминиращите две от тях. Реформите за придвижване на Съединените щати към многомандатни райони, като Закона за справедливо представителство , който беше въведен през 2017 г. и 2021 г., биха помогнали да се прекъсне заграбването на политиката на САЩ от подчинените на корпоративни интереси републиканци и демократи.
Движенията на работническата класа по света отдавна се борят за пропорционално представителство, за да дадат на обикновените хора по-голяма дума в техните политически системи. Всъщност пропорционалното представителство е първото искане на известната Ерфуртска програма на Германската социалдемократическа партия от 1891 г.
Ясно е, че повечето хора са недоволни от сегашната ни двупартийна система. Пътят към нова система и към партия, която представлява интересите на хората от работническата класа, вероятно минава през тези видове реформи. Левицата би била добре да ги защити.
Справедлив гняв, справедливи решения
Американците са гневни и са прави. Мнозинството от американците искат да защитят правата на аборт , да се справят с изменението на климата , да създадат универсална здравна система за всеки гражданин , да намалят насилието с оръжие и да преразпределят огромното богатство, трупано от много богатите . Тези възгледи не се споделят смислено от икономическите елити или повечето политици от Демократическата или Републиканската партия.
На все повече и повече американци им е писнало и от двете партии. Демократическата партия, която се превърна в политическа сила, за която гласуваха представители на работническата класа в продължение на десетилетия след Новия курс на Франклин Делано Рузвелт, сега е заменила базата си от работническата класа с по-богати, по-образовани жители на предградията , докато по-голям дял от избирателите с по-ниски доходи и по-малко образовани се преориентират към Републиканската партия. Неотдавнашно проучване на Ню Йорк Таймс дорипоказа голям спад в подкрепата за Джо Байдън от цветнокожи хора, особено цветнокожи млади хора, хора без висше образование и такива, които печелят по-малко от 100 000 долара годишно. Тези избиратели, все по-недоволни от Демократическата партия, която твърди, че ги представлява и ще бъдат от решаващо значение за всяка лява алтернатива на демократите.
Пътят към истинска демокрация вероятно ще бъде дълъг и труден. Но все пак има път. Това ще изисква прекратяване на огромното влияние на парите в политиката и преразглеждане на нашата избирателна система. На милиони хора в Съединените щати им е писнало от статуквото и искат нещо различно. От левицата зависи да артикулира алтернатива и да им помогне да се организират в движение, способно да я предостави.
Източник - Jacobin