Индийският министър на външните работи (МВнР) д-р Субрахманям Джайшанкар информира онези членове на световния политически елит, които присъстваха на престижния диалог в Раисина миналата седмица, защо страната му е удвоила връзките си с Русия през последните две години. Казано по-просто, става въпрос за превантивно предотвратяване на потенциално непропорционалната зависимост на Русия от Китай, точно както оцених тук, в един от най-добрите руски мозъчни тръстове през лятото на 2022 г. Ето репортажа на RT за забележките му по време на това събитие:
„Субрахманям Джайшанкар направи коментарите в петък по време на Диалога в Раисина, основната геополитическа среща на Индия в Ню Делхи. Той заяви, че Москва и Пекин укрепват връзките си, откакто Западът е „затворил вратите“ за Русия.
От една страна, имате хора, които определят политики, които сближават двете страни – обясни Джайшанкар. „И тогава казвате: „Пазете се от тяхното сближаване“.
Обсъждайки застъпничеството на Москва за мултилатерализма, Джайшанкар заяви, че Русия е сила с „огромни традиции в държавното строителство“. Ето защо тя никога не би се впуснала в една-единствена връзка от „непреодолим характер“, добави той. И заяви, че Русия се насочва към незападните части на света и е „логично“ държавите да ѝ предоставят „множество възможности“.
„Ако ограничим Русия до един-единствен вариант, това ще я превърне в своеобразно самоизпълняващо се пророчество. Други държави, особено в Азия, трябва да ангажират Русия“, каза Джайшанкар, като добави, че това е „със сигурност в индийски национален интерес, но също така и в глобален интерес“.
Министърът отговаряше на въпроса дали Индия вижда отношенията между Китай и Русия като устойчиви и равноправни.“
Първият момент, който се откроява, е неговата мълчалива критика на западните санкции, които са отговорни за цялостното разширяване на руско-китайските отношения от 2022 г. насам до степен, в която тези две страни вече могат да бъдат описани като образували китайско-руска антанта. Това доведе до самосбъдващо се пророчество, макар и несъвършено, тъй като последвалото приоритизиране на отношенията на Индия с Русия позволи на Москва да запази своя китайско-индоевропейски баланс, за който читателите могат да научат повече тук.
Същността е, че Русия разчита на Индия, за да предотврати превантивно потенциално непропорционална зависимост от Китай, но този балансиращ акт би бил максимално ефективен, ако има допълнителни азиатски държави, които да допълват ролята на Делхи, ерго следващата точка, която Джайшанкар направи. Той призова колегите си от континента да последват примера на своята страна, което може да се тълкува като намигване към Япония, която е широко смятана за най-добрия партньор на Индия на Изток.
Преди специалната операция руско-японските отношения бяха впечатляващо стабилни, въпреки че преговорите по мирния договор за прекратяване на Втората световна война бяха в застой след напускането на поста на покойния Шиндзо Абе. След това те се влошиха паралелно с отношенията на Русия със Запада, след като Япония последва примера на съюзниците си и наложи санкции, въпреки че Токио все още поддържа определено ниво на енергийно сътрудничество с Москва. В случай че отношенията се подобрят, Япония би могла да допълни ролята на Индия и по-ефективно да помогне на Русия да балансира Китай.
Дори и да не го направят, както за съжаление очакват много експерти, то това не означава, че тогава Русия неизбежно ще се превърне в „младши партньор“ на Китай. Джаишанкар прочувствено напомни на всички, че „огромната традиция на държавничеството“ не би позволила на дипломатите ѝ да оставят този сценарий да се развие безотговорно. Отношенията с Индия вече са достатъчна предпазна мярка, но без допълнителни страни, допълващи ролята на Делхи, Пекин в крайна сметка ще закупи лъвския пай от ресурсите на Москва.
Това би ускорило траекторията на свръхмощта на Китай в момент, в който еднополюсната хегемония на САЩ отслабва, като по този начин рискува да се върне към китайско-американската двуполюсна система, характерна за епохата преди специалната операция, докато тези две страни договарят „ново нормално“ управление на отношенията си. Джаишанкар предупреди на отделно събитие миналата седмица за заплахата от „сътрудничество между великите сили“, което според него е много по-лошо от „конкуренцията между великите сили“, която той отстояваше миналия месец по отношение на Китай.
Той не можеше да излезе и да го каже директно поради статута си на висш дипломат на Индия, но това със сигурност е алюзия за сценария на Китай и САЩ, които разделят света на „сфери на влияние“, което може да бъде предотвратено чрез ускоряване на процесите на тройна многополюсност от вида, обяснен в предходната хипервръзка. Ролята на Индия е незаменима за тези процеси, тъй като именно бързият възход на тази глобално значима южноазиатска държава-цивилизация през последните две години разруши двуполюсната система.
Въпреки това тази тенденция теоретично все още би могла да бъде неутрализирана, ако Китай остане най-големият пазар на руски ресурси като цяло, тъй като това би могло да ускори траекторията на китайската свръхсила в ущърб на всички останали според неореалистичната парадигма на международните отношения. Индия реално не може да потребява същите ресурси като Китай, но Япония и други азиатски страни биха могли да компенсират разликата, ако увеличат вноса си от Русия, макар че това изисква Токио да отмени санкциите си.
По-рано през месеца, докато говореше на събитие с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, Джаишанкар обясни, че Индия предвижда да разполага с най-голям брой налични опции по всяко време по отношение на това защо купува руски петрол, като отбеляза, че тази политика заслужава похвала, а не присмех. По същия начин последните му забележки са насочени към възпроизвеждане на тази политика по отношение на Русия, което налага и други големи икономики да последват примера му с предполагаемата цел да се подобри балансирането на Москва.
Неуспехът да се направи това няма да доведе до превръщането на Русия в „младши партньор“ на Китай, но може да ускори траекторията на свръхмощта на Китай в ущърб на всички останали, особено на онези негови съседи, които са въвлечени в ожесточени морски спорове с Народната република. Самоизпълняващото се пророчество на китайско-руската антанта, предизвикано от стратегически контрапродуктивната политика на санкции на Запада, може да бъде овладяно само от големите икономики, които смело им се противопоставят в преследване на „по-голямото (геополитическо) благо“.
Индия с гордост води в това отношение и се надява, че другите ще се възползват от намека на индийския външен министър, като подражават на прагматичния ѝ подход. Колкото повече ресурси продава Русия на Китай поради липсата на заинтересовани партньори, предизвикана от натиска на САЩ, толкова по-бързо това ще подхрани възхода на китайската свръхсила, чийто резултат работи срещу геополитическите интереси на същите тези държави. Те все още не са го осъзнали, но Индия е далеч напред и знае как най-ефективно да забави тази тенденция.
Източник - Бюлетинът на Ендрю Корибко