Американските оръжия падат върху Газа, Ливан, Ирак, Сирия и Йемен, така че някои големи арабски държави, в които се намират американските военни бази, сега казват на Вашингтон: „Не можете да изстрелвате оттук“.
В Западна Азия основата на проекцията на властта на САЩ се крие в стратегически разположените военни бази в Персийския залив. Бъдещето на тези жизненоважни съоръжения обаче изглежда все по-несигурно, тъй като геополитическите съюзи се насочват към многополюсност, ускорена от разгръщащата се в региона война на няколко фронта.
Последиците от бруталната военна атака на Израел в Газа и безусловната подкрепа на САЩ за нея ускоряват тези промени. Традиционни съюзници като Саудитска Арабия и ОАЕ, които някога бяха твърди в партньорството си с Вашингтон, сега избират по-независим курс, като предпазливо избягват заплитания, които биха могли да доведат до по-широки конфликти, особено с Иран и неговите съюзници от „Оста на съпротивата“.
Всъщност това пренастройване, съчетано с целенасочените усилия на държавите от Персийския залив за икономическа диверсификация отвъд петрола, постепенно подкопава здравите основи на дългогодишните партньорства.
Въпросът сега е как тези промени ще се отразят на военното присъствие на САЩ в региона и на способността на американците да действат от установените си бази.
Стратегически обхват на САЩ
В основата на позицията на американските военни в Персийския залив стои мрежа от стратегически споразумения за сътрудничество в областта на отбраната (DCA), сключени с всяка приемаща държава. Тези споразумения очертават условията на военното сътрудничество, като категоризират държавите в две отделни групи: тези, които са определени като основни съюзници извън НАТО (MNNA), и тези, които не са такива.
Тази класификация определя дълбочината и обхвата на военното сътрудничество, включително стратегическите ползи и задължения. По данни на Държавния департамент на САЩ 18 държави в света са признати за MNNA: Австралия, Аржентина, Бахрейн, Бразилия, Египет, Израел, Йордания, Катар, Колумбия, Кувейт, Мароко, Нова Зеландия, Пакистан, Тайланд, Тунис, Филипините, Южна Корея и Япония.
Постигането на статут на MNNA съгласно законодателството на САЩ представлява значително признание за стратегическото партньорство на дадена държава с Вашингтон, което предлага редица предимства в областта на търговията с отбранителни продукти и сътрудничеството в областта на сигурността.
Това престижно обозначение не е просто знак за засилено военно и икономическо взаимодействие; то символизира дълбокото уважение и признание на дълбоко вкоренените отношения, които САЩ поддържат с тези държави. Но въпреки привилегиите, предоставени от статута на MNNA, е изключително важно да се отбележи, че тази класификация не предполага никакви автоматични ангажименти за сигурност от страна на Вашингтон.
Отпор в Персийския залив
Сред държавите от Персийския залив Кувейт, Бахрейн и Катар са отличени със статут на MNNA, докато Саудитска Арабия, ОАЕ и Оман не са. Стратегическото присъствие на американската армия в региона е в съответствие с тези категоризации.
Атентатите на 7 октомври, ръководени от Хамас, потопът Ал-Акса и последвалите събития в Западна Азия накараха Саудитска Арабия и ОАЕ да заемат позиции, различни от тези на другите държави от Персийския залив, по отношение на подкрепата за военните операции на САЩ в региона.
Възможността САЩ да преместят част от военните си сили в Азиатско-тихоокеанския регион, за да се противопоставят на нарастващата глобална мощ на Китай, принуди Саудитска Арабия и ОАЕ – държави, които са силно зависими от САЩ по отношение на своята сигурност – да проучат алтернативни споразумения за сигурност.
Преходът от еднополюсна към многополюсна глобална система, както и засиленият интерес от страна на Русия и Китай към Персийския залив, са в унисон с търсенето на нови решения за сигурност от страна на тези сили, което значително променя политическата и икономическата динамика в региона.
Най-важното обаче, и в контекста на войната в Газа и нейните регионални последици, е, че Рияд и Абу Даби изглеждат най-загрижени за възможността военните операции на САЩ в Западна Азия да прераснат в мащабен военен конфликт с участието на Иран.
Най-добрата илюстрация на този конкретен пример е фактическото неучастие на Саудитска Арабия и ОАЕ в операцията Prosperity Guardian (OPG), ръководената от САЩ военноморска коалиция, сформирана през декември 2023 г. в отговор на йеменските нападения срещу свързаното с Израел корабоплаване в Червено море, както и отказът на Рияд и Абу Даби да разрешат използването на американски бази на тяхна територия за операцията Poseidon Archer, съвместно военно усилие на САЩ и Великобритания, насочено срещу йеменски територии под управлението на правителството на Ансарала.
„Не от нашите бази“
Politico съобщава, че ОАЕ са наложили ограничения върху възможността Пентагонът да извършва ответни въздушни удари срещу регионалните съюзници на Иран. САЩ се въздържат да използват изтребители от тези бази за нападателни мисии, за да избегнат ескалиране на напрежението между арабските държави от Персийския залив и Иран.
Във военновъздушната база „Принц Султан“ в Саудитска Арабия и във военновъздушната база „Ал Дафра“ в ОАЕ са разположени съответно над 2700 американски военнослужещи и 3500 американски военнослужещи. Последната служи и като Център за въздушна война в Персийския залив и в нея се намира значителен контингент от американски самолети, които участват в регионални операции. Това включва различни изтребители и разузнавателни безпилотни самолети, по-специално MQ-9 Reapers.
През последните седмици президентът на САЩ Джо Байдън разреши няколко въздушни и ракетни удара, насочени срещу подкрепяни от Иран съпротивителни структури в Западна Азия. От октомври миналата година фракции, близки до Иран, са извършили 170 нападения срещу американските сили, разположени предимно в Ирак и Сирия, като са използвали безпилотни самолети, ракети и снаряди в опит да изтласкат американското военно присъствие от региона.
До момента тези нападения са довели до смъртта на трима американски военнослужещи и са ранили множество други. Едновременно с това се твърди, че подкрепяната от Ансарала йеменска армия е провела 51 операции срещу морски съдове, плаващи в Червено море и Аденския залив, което бележи ръст на нападенията от началото на операцията на 19 ноември.
Неустойчиви стратегии
Този военен подход на САЩ обаче не е устойчив за Вашингтон в дългосрочен план. Саудитска Арабия и ОАЕ се стремят да разрешат проблемите си с Йемен след осемгодишна война, която силно изтощи финансите им и предизвика ракетен обстрел на големите им градове и на цели от енергийната инфраструктура.
Саудитският външен министър заяви в интервю за France 24 на 19 февруари, че „мирното споразумение между правителството на Йемен и хутите е близо и че Рияд ще го подкрепи„.
При тези условия е малко вероятно САЩ да се ангажират с действия, които биха могли отново да разпалят напрежението между Рияд, Абу Даби и Сана. Въпреки това поддържането на постоянна група самолетоносачи край бреговете на Йемен за операция „Посейдон Арчър“ и въздушни удари срещу иранските интереси ще бъде скъпо и рисково начинание за американците.
Докато базите в Кувейт, Бахрейн и Катар, които имат статут на MNNA, остават от решаващо значение за САЩ, едностранното вето на Вашингтон върху резолюциите на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на огъня в Газа – и безусловната му военна и политическа подкрепа за Израел, въпреки десетките хиляди смъртни случаи на жени и деца в Газа – разпалиха антиамериканските настроения на арабската улица, която днес с огромно мнозинство отхвърля сделките за нормализиране на отношенията с Тел Авив.
Засега Китай тихо наблюдава отслабващия авторитет на САЩ в Западна Азия и евентуално изчаква удобен момент, за да започне – с подкрепата на Москва – дипломатическа инициатива за решаване на израелско-палестинския въпрос, далеч от американската намеса.
Това няма да е първият път, когато новите многополюсни сили открадват вниманието на Вашингтон в Персийския залив: постигнатото с посредничеството на Пекин иранско-саудитско сближаване през март 2023 г. не само изненада САЩ, но и показа на регионалните държави, че сключването на сделки е възможно и без САЩ.
Промените, които се случват в Персийския залив, със сигурност ще окажат влияние върху военната и дипломатическата стратегия на САЩ. Но деактивирането на американските бази по време на активен регионален конфликт с участието на американски сили е нещо съвсем ново.
Когато прахът се уталожи, какъв ще бъде смисълът от тези военни съоръжения за много милиарди долари, когато от тях не могат да бъдат изстрелвани американски изтребители или ракети?
Източник - The Cradle