Третата световна война е тук, разиграва се асиметрично на военните, финансовите и институционалните бойни полета, а борбата е екзистенциална. Всъщност западният хегемон воюва срещу международното право и само „кинетични военни действия“ могат да го спрат.

Оста на асиметрията е в разгара си. Това са държавните и недържавните участници, които използват асиметрични ходове на световната шахматна дъска, за да изтикат настрана западния ред, основан на правилата, ръководен от САЩ. Нейният авангард е йеменското съпротивително движение „Ансарала“.

Ансарала е са абсолютно безмилостни. Те са свалили дрон MQ-9 Reaper на стойност 30 млн. долара само с местна ракета за 10 хил. долара.

Те са първите в глобалния Юг, които някога са използвали противокорабни балистични ракети срещу търговски кораби, пътуващи към Израел и/или защитаващи го, и кораби на военноморските сили на САЩ.

На практика Ансарала воюва с не по-малко от военноморските сили на САЩ.

Ансарала са завладяли един от най-сложните автономни подводни апарати (AUV) на ВМС на САЩ – Remus 600 на стойност 1,3 милиона долара, подводен дрон с форма на торпедо, който може да носи огромен товар от сензори.

Следващата спирка: обратен инженеринг в Иран? Глобалният Юг очаква с нетърпение, готов да плаща във валути, заобикалящи американския долар.

Всичко гореизложено – морски ремикс на пътеката на Хо Ши Мин през Виетнамската война – показва, че Хегемонът може да се окаже дори не „хартиен тигър“, а по-скоро „хартиена пиявица“.

Лула го казва така, както го вижда Глобалният юг

В голямата картина – свързана с безмилостния геноцид, извършван от Израел в Газа – влиза един истински лидер на Глобалния юг, президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва.

Лула говори от името на Бразилия, Латинска Америка, Африка, БРИКС 10 и преобладаващата част от глобалния Юг, когато премина към същината и определи трагедията в Газа като това, което е: геноцид. Нищо чудно, че ционистките пипала в целия глобален Север – плюс неговите васали в глобалния Юг – се побъркаха.

Геноцидите в Тел Авив обявиха Лула за персона нон грата в Израел. И все пак Лула не е убил над 29 000 палестинци – преобладаващото мнозинство от които са били жени и деца.

Историята ще бъде безпощадна: именно геноцидите в крайна сметка ще бъдат осъдени като персона нон грата за цялото човечество.

Казаното от Лула представлява БРИКС 10 в действие: това очевидно е било изяснено преди това с Москва, Пекин, Техеран и, разбира се, с Африканския съюз. Лула говори в Адис Абеба, а Етиопия вече е член на БРИКС 10.

Бразилският президент постъпи изключително умно, като определи времето за проверката на фактите в Газа, за да бъде на масата по време на срещата на външните министри на Г-20 в Рио. Далеч отвъд БРИКС 10, това, което се случва в Газа, е консенсус сред незападните партньори на Г-20 – които всъщност са мнозинство. Никой обаче не бива да очаква сериозни последващи действия в рамките на разделената Г-20. Същността на въпроса остава във фактите на място.

Борбата на Йемен за „нашия народ“ в Газа е въпрос на хуманистична, морална и религиозна солидарност – това са основополагащи постулати на надигащите се източни „цивилизационни“ сили, както във вътрешен, така и в международен план. Това съвпадение на принципите сега създава пряка връзка – екстраполирана в моралната и духовната сфера – между Оста на съпротивата в Западна Азия и Славянската ос на съпротивата в Донбас.

Трябва да се обърне изключително внимание на сроковете. Силите на Донецката народна република (ДНР) и Русия прекараха две години в тежки битки в Новорусия, за да стигнат до етапа, в който става ясно – въз основа на бойните действия и натрупаните факти на място – че „преговори“ означават само условията за капитулация на Киев.

За разлика от това работата на Оста на съпротивата в Западна Азия дори не е започнала. Справедливо е да се твърди, че нейната сила и пълно суверенно участие все още не са разгърнати (помислете за Хизбула и Иран).

Генералният секретар на „Хизбула“ Хасан Насрала с пословичната си изтънченост намекна, че всъщност няма какво да се преговаря за Палестина. И ако ще има връщане към някакви граници, то това ще бъдат границите от 1948 г. Оста на съпротивата разбира, че целият ционистки проект е незаконен и неморален. Но остава въпросът как на практика да го изхвърлим на бунището на Историята?

Възможните – привидно оптимистични – сценарии занапред биха включвали завладяването на Галилея от Хизбула като стъпка към евентуалното връщане на окупираните от Израел Голански възвишения. И все пак остава фактът, че дори обединена Палестина не разполага с военния потенциал да завладее отново откраднатите палестински земи.

Така че въпросите, които си задава преобладаващото мнозинство от Глобалния юг, което подкрепя Лула, могат да бъдат следните: Кой друг, освен Ансарала, Хизбула, Хашд аш Шааби, ще се присъедини към Оста на асиметрията в борбата за Палестина? Кой би желал да дойде в Светите земи и да умре? (В крайна сметка в Донбас за исторически руските земи умират само руснаци и русофони).

И така стигаме до пътя към финалната игра: само една западноазиатска специална военна операция (СВО) докрай ще разреши палестинската трагедия. Превод на това, което се случва по цялата Славянска ос на съпротивата: „Тези, които отказват да преговарят с Лавров, ще разговарят с Шойгу“.

Менюто, масата и гостите

Този изпаднал в немилост неокон, държавният секретар Тони Блинкен, изпусна котката от торбата, когато всъщност определи така лелеяния от него „международен ред, основан на правила“: „Ако не сте на масата, сте в менюто.“

Следвайки собствената му хегемонна логика, е ясно, че Русия и САЩ/НАТО са на масата, докато Украйна е в менюто. А какво да кажем за Червено море? Хутите, които защитават Палестина срещу САЩ, Великобритания и Израел, явно са на масата, докато западните васали, подкрепящи Израел по морски път, явно са в менюто.

И това е проблемът: хегемонът – или, според китайската научна терминология, „кръстоносците“ – е загубил властта да поставя картите с имената на масата. Основната причина за този срив на авторитета е натрупването на сериозни международни срещи, спонсорирани от руско-китайското стратегическо партньорство през последните две години от началото на СВО. Става въпрос за последователно планиране с ясно очертани дългосрочни цели.

Това могат да направят само цивилизационните държави – не плутократичните неолиберални казина.

Преговорите с Хегемона са невъзможни, защото самият Хегемон пречи на преговорите (вж. серийното блокиране на резолюциите за прекратяване на огъня в ООН). Освен това Хегемонът се справя отлично с инструментализирането на своите клиентски елити в целия Глобален юг чрез заплахи или компромати: вижте истеричната реакция на бразилските мейнстрийм медии на присъдата на Лула за Газа.

Това, което Русия показва на Глобалния юг, две години след началото на СВО, е, че единственият начин да се даде урок на Хегемона трябва да бъде кинетичен или „военно-технически“.

Проблемът е, че никоя национална държава не може да се сравнява с ядрената/хиперсоналната/военната суперсила Русия, в която 7,5 % от държавния бюджет е предназначен за военно производство. Русия е и ще остане в състояние на постоянна война, докато елитите на хегемона не се вразумят – а това може би никога няма да се случи.

Междувременно Оста на съпротивата в Западна Азия наблюдава и се учи ден след ден. Винаги е изключително важно да се има предвид, че при всички съпротивителни движения в Глобалния юг – а това включва например и западноафриканците срещу френския неоколониализъм – геополитическите разломи не биха могли да бъдат по-остри.

Става въпрос за колективния Запад срещу исляма; колективния Запад срещу Русия; и по-скоро рано, отколкото късно, значителна част от Запада, дори и неохотно, срещу Китай.

Факт е, че вече сме потопени в Световна война, която е едновременно екзистенциална и цивилизационна. Тъй като стоим на кръстопът, има раздвоение: или ескалация към открити „кинетични военни действия“, или умножаване на хибридните войни по няколко географски ширини.

Така че от Оста на асиметрията зависи хладнокръвно, спокойно и събрано да изкове подземните коридори, проходи и пътеки, способни да подкопаят и сринат ръководения от САЩ еднополюсен международен ред, основан на правила.

Източник - The Cradle