От самото си начало Международният ден на жената е повод за честване на работещите жени и борба с капитализма.

През 1894 г. Клара Цеткин се появява на страниците на социалдемократическото женско списание  Die Gleichheit  (Равенство), което е основала три години по-рано, за да полемизира срещу основното течение на германския феминизъм. „Буржоазният феминизъм и движението на пролетарските жени“, пише Цеткин, „са две коренно различни социални движения“.

Според Цеткин буржоазните феминистки настояват за реформи чрез борба между половете и срещу мъжете от собствената си класа, без да поставят под съмнение самото съществуване на капитализма. Обратно, работещите жени, чрез борба на класа срещу класа и в съвместна борба с мъжете от своята класа, се стремят да надскочат капитализма.

До 1900 г. жените в Германската социалдемократическа партия (SPD) провеждат конференции два пъти годишно, непосредствено преди партийните конгреси – конференции, на които се обсъждат всички горещи проблеми на пролетарското женско движение. Тази идеологическа и организационна сила превръща немското социалистическо движение на работещите жени в гръбнака на Международното социалистическо женско движение.

През 1907 г. в Щутгарт, Германия  се свиква за  първи път Международната конференция на жените социалистки, провъзгласяваща като свое основно искане за „всеобщо избирателно право на жените без изисквания за собственост, данъци, образование или какъвто и да е друг вид бариера, която може да попречи на членовете на работническата класа да се възползва от своите политически права“. Делегатите настояват, че борбата за избирателни права трябва да се води „не заедно с женското буржоазно движение, а в тясно сътрудничество със социалистическите партии“.

Поканата за следващата Международна конференция на жените социалистки — проведена три години по-късно в Копенхаген — демонстрира същата привързаност към пролетарската класова борба: „Ние настоятелно призоваваме всички социалистически  партии и организации на жените социалистки,  както и всички  работещи жени  организации, изградени на основата на класовата борба, да изпратят свои делегати на тази конференция.”

Те имат свои съмишленички отвъд Атлантика. Година по-рано работничките социалистки в САЩ са определили 28 февруари за „Ден на жената“ — „събитие“, съобщено на конференцията в Копенхаген през следващата година, „което събуди вниманието на враговете ни“.

Следвайки примера на своите американски другари, германската делегатка Луиз Цитц предлага провъзгласяването на „Международен ден на жената“, който да се отбелязва всяка година. Клара Цеткин подкрепя предложението, заедно със сто делегатки от седемнадесет страни.

Резолюцията за деня на жената гласи:

„В съгласие с класово съзнателните политически и профсъюзни организации на пролетариата в съответните им страни, жените социалистки от всички националности трябва да организират специален Ден на жената ( Frauentag ), който трябва преди всичко да насърчава исканията за избирателни права на жените. Това искане трябва да се обсъди във връзка с целия женски въпрос, според социалистическата концепция.“

За делегатите подкрепата на „социалистическата концепция“ означава насърчаване не само на избирателното право на жените, но и на трудовото законодателство за работещите жени, социалното подпомагане на майките и децата, равното третиране на самотните майки, осигуряването на детски ясли и градини, раздаването на безплатна храна и безплатно образование, съоръжения в училищата и международна солидарност.

Така Международният ден на жената е от самото начало ден на работещата  жена. Докато нейната непосредствена цел е да получи всеобщо избирателно право на жените, дългосрочните и стремежи са много по-големи: свалянето на капитализма и триумфа на социализма, премахване както на робството на работниците, така и на домашното робство на жените чрез социализиране на образованието и грижите за децата и семейството.

Първият Международен ден на жената е отбелязан не на 8 март, а на 19 март 1911 г. Датата е избрана в чест на революцията от 1848 г. в Берлин – денят преди това, 18 март и е посветен на „падналите герои“.

В Германия са отпечатани и разпространени два милиона и половина копия на листовка, призоваваща за участие в Деня на жената. Вестник Die Gleichheit (Равенство) отправя призива: „Другари! Работещи жени и момичета! 19 март е вашият ден. Това е ваше право. Зад вашето искане стои социалдемокрацията, организираният труд. Жените социалистки от всички страни са солидарни с вас. 19 март трябва да бъде вашият ден на слава!“

С бойния вик „Напред към избирателното право на жените“, повече от милион жени – и не само жени, организирани в ГСДП и профсъюзите – излизат по улиците в Германия с искане за социално и политическо равенство. Те организират „народни публични политически събрания“ – четиридесет и две само в Берлин – където обсъждат проблемите, засягащи живота им.

И в другите страни по света работещите жени обявяват специален ден, посветен на тях. През 1911 г. работничките в САЩ, Швейцария, Дания и Австрия избират 8 март за Ден на жената. Техни съмишленички във Франция, Холандия, Швеция, Бохемия и (най-важното) Русия скоро се включват към списъка на празнуващите.

Честването на Международния ден на жената на 8 март се налага като световна практика през 1914 г. Става популярен с плакат с думите „Ден на жената / 8 март 1914 г. – Напред с избирателното право на жените“, на който жена, облечена в черно, развява червеното знаме, отбелязвайки празника. В Германия, обзета от протести в навечерието на Първата световна война, полицията забранява плакатът да бъде окачен или разпространяван публично. Четвъртият Международен ден на жената се превръща в масова акция срещу империалистическата война, която ще избухне три месеца по-късно.

Три години след това 8 март ще придобие ново значение, когато Февруарската революция разтърсва Русия (23 февруари по юлианския календар е 8 март по григорианския календар). Руските работнички изиграват водеща роля в този катаклизъм. Въпреки съпротивата на всички партии, включително болшевиките, те превръщат демонстрацията за Международния ден на жената в масова стачка, която увлича цялата работническа класа на Петроград и дава началото на Руската революция.

Първата световна  война избухва през август 1914 г., поставяйки началото на нова ера в развитието на Международното социалистическо движение на жените.

Целият Втори интернационал — а следователно и Международното социалистическо женско движение — се разцепва по национален признак, поддавайки се на шовинизма. В Германия ГСДП (и нейният филиал, Генералната комисия на профсъюзите) приемат политика за „социален мир“, което води до забрана на нейните  демонстрации. Тези, които пренебрегват забраната и празнуват публично Международния ден на жената са подложени на репресии от страна на правителството и полицията.

В началото на ноември 1914 г. Клара Цеткин публикува призива „Към жените социалистки от всички страни“, в който се обявява категорично против войната и в полза на масови действия за мир. Като част от това противопоставяне на империализма, Цеткин свиква третата и последна конференция на жените социалистки през април 1915 г. ( Ленин придружава болшевишката делегация, която включва съпругата му Крупская и Лиляна Зиновиева.)

Докато империалистическата война се води около тях, конференцията обявява своя манифест „Война срещу войната“. Но принципната опозиция срещу милитаризма е недостатъчна за спиране на войната. След завръщането си в Германия Клара Цеткин е арестувана за разпространение на манифеста като нелегална листовка.

След разпадането на втората Германска империя и формирането на съвети  (Räte)  от работници и войници в цяла Германия през ноември 1918 г. буржоазията извърши своеобразна демократична контрареволюция: тя даде на жените правото да гласуват.

Лидерът на социалдемократите Фридрих Еберт , първият президент на Ваймарската република (и „Сталин на социалдемокрацията“, по думите на историка Карл Шорске) следва обаче исканията на бужоазията. В неговите ръце — и тези на профсъюзната бюрокрация — искането за всеобщо избирателно право на жените, възприето от революционното работническо движение като преходно искане  е превърнато в бариера пред социалистическата революция.

Тъй като Международният ден на жената произхожда от лявото крило на пролетарското женско движение, ръководството на Германското социалдемократическо движение спира да празнува 8 март. То твърди, че след разширяването на избирателните права на жените целите на празника са постигнати.

За разлика от него, комунистическата партия продължава да празнува Международния ден на жената под мотото „Цялата власт на съветите! Цялата власт на социализма!“ И през юни 1921 г. Клара Цеткин успява да го наложи като официален празник. Втората международна конференция на жените комунистки, председателствана от Цеткин и проведена в Москва, обявява, че в бъдеще Международният ден на жената ще се празнува по целия свят на 8 март.

Оттогава тържествата за Международния ден на жената се провеждат на 8 март в страни по целия свят, като служат като ежегодно напомняне за революционния потенциал на работещите жени.

Източник - Jacobin