Западните лидери преживяват две зашеметяващи събития: поражение в Украйна и геноцид в Палестина. Първото е унизително, а второто – срамно. Въпреки това те не изпитват нито унижение, нито срам. Действията им показват нагледно, че тези чувства са им чужди – не са в състояние да проникнат през вкоренените бариери на догмата, арогантността и дълбоко вкоренената несигурност. Последните са както лични, така и политически. В това се състои загадката. Защото в резултат на това Западът е поел по пътя на колективното самоубийство. Морално самоубийство в Газа; дипломатическо самоубийство – основите, положени в Европа, Близкия изток и цяла Евразия; икономическо самоубийство – застрашена е световната финансова система, основана на долара, Европа се деиндустриализира. Това не е хубава картина. Удивително е, че това самоунищожение се случва при липсата на каквато и да е сериозна травма – външна или вътрешна. В това се крие друга, свързана загадка.

Някои улики за тези аномалии се съдържат в последните им реакции, когато влошаващите се условия затягат примката – на емоциите, на преобладаващите политики, на вътрешнополитическите тревоги, на джинджифиловите егота. Тези реакции попадат в категорията на паническото поведение. Дълбоко в себе си те са уплашени, разтревожени и развълнувани. Байдън и други във Вашингтон, Макрон, Шулц, Сунак, Столтенберг, фон дер Лайен. На тях им липсва смелостта на заявените от тях убеждения или смелостта да се изправят пред реалността. Пряката истина е, че те са измислили да вкарат себе си и страните си в ситуация, от която няма измъкване, съобразявайки се с настоящите си самоопределени интереси и емоционална ангажираност. Ето защо наблюдаваме редица реакции, които са безпомощни, гротескни и опасни.

Безсмислени реакции

Признак 1 е предложеният от френския президент Еманюел Макон план за разполагане на военен персонал от членове на НАТО в Украйна, който да служи като предпазна мрежа. Разположени като кордон около Харков, Одеса и Киев, те трябва да възпрат настъпващите руски сили да се придвижат към тези градове от страх да не убият западни войници – като по този начин рискуват пряка конфронтация с Алианса. Това е изключително съмнителна идея, която противоречи на логиката и опита, като същевременно изкушава съдбата. Франция отдавна е разположила членове на въоръжените си сили в Украйна, където те програмират и управляват сложно оборудване – по-специално крилатите ракети SCALP. Десетки бяха убити от руския ответен удар преди няколко месеца, който разруши резиденцията им. Париж извика „свято убийство“ заради неспортсменското поведение на Москва, която отвърна на удара на тези, които ги атакуваха. Това беше отмъщение за френското участие в смъртоносната бомбардировка на руския град Белгород. Защо тогава да очакваме, че Кремъл ще се откаже от скъпоструваща кампания, засягаща според него жизненоважни национални интереси, ако униформени западни войски бъдат разположени в пикет около градовете? Дали ще бъдат подтикнати към пасивност от лъскави униформи, събрани под огромни знамена с надпис: „DON’T MESS WITH NATO“ (Не си играйте/забърквайте с НАТО)?

Още повече че в украинските въоръжени сили вече има хиляди западняци. Приблизително 4-5 000 американци изпълняват критични оперативни функции от самото начало. Присъствието на мнозинството предхожда с няколко години началото на военните действия преди 2 години. Миналото лято към този контингент се присъедини допълнителна група от 1700 души, която представляваше корпус от логистични експерти, обявени за упълномощени да издирват и изкореняват корупцията при черната търговия с крадени доставки. Хората от Пентагона са включени в украинската армия от щабните звена за планиране, през съветниците на терен, до техниците и специалните сили. Широко разпространено е разбирането, че американците са управлявали сложните артилерийски установки за далечен обсег HIMARS и батареите за противовъздушна отбрана Patriot. Последното означава, че членове на американската армия са насочвали – а може би и натискали спусъка – оръжия, които убиват руснаци. Освен това ЦРУ е създало огромна, многофункционална система, способна да извършва широк спектър от разузнавателни и оперативни дейности – както самостоятелно, така и съвместно с украинската ФСБ. Това включва тактическо разузнаване за всеки ден. Не знаем дали те са имали роля в кампанията за целенасочени убийства на територията на Русия.

Изключително важна роля изигра и Великобритания. Техен специализиран персонал е управлявал ракетите Storm Shadow (аналог на френските SCALP), използвани срещу Крим и други места. Също така МИ-6 е играла водеща роля в проектирането на множество атаки срещу Керченския мост и друга критична инфраструктура. Основният урок, който може да се извлече от този преглед, е, че разполагането на европейски войски на ключови места като заложници не е напълно оригинално. Тяхното присъствие не е възпряло Русия да ги атакува на терен или, както във френския случай, да ги издирва в резиденциите им.

Безсмислено: Доказателство 2 е американското хвърляне от въздуха на нищожен товар хуманитарна помощ в морето край Газа. Тази странна акция се припокрива с глупостта и гротеската. Съединените щати са основният съучастник в израелското опустошаване на Газа. Нейните оръжия убиха 30 000 жители на Газа, раниха над 70 000 и разрушиха болници. Вашингтон активно блокира всеки сериозен опит за помощ от страна на СС на ООН, като задържа средствата, необходими за финансиране на операциите му, и същевременно мълчи, докато Израел блокира входните пунктове от Египет и избива жителите, очакващи пристигането на конвой с храна. Освен това наложи вето на всеки опит за прекратяване на кръвопролитията чрез резолюции на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на огъня. Този абсурден жест на изхвърляне на пакети през люка на самолета просто подчертава незачитането на живота на палестинците от страна на САЩ, презрението им към световното мнение и безсрамното им подчинение на диктата на Израел.

Безхаберие: Доказателство 3 е предоставено от Риши (Сейдж) Сунак, временно изпълняващ длъжността министър-председател на Обединеното кралство.
Пламенен поддръжник на Израел, той последователно критикува мирните демонстрации, протестиращи срещу нападението над жителите на Газа, като пречка за постигането на дългосрочно прекратяване на огъня и политическо уреждане. По този начин той продължава дългата традиция на британска вярност към американския си господар. Миналата седмица той ескалира атаката, като ги осъди като инструменти на Хамас, които са превзети от терористи – терористи, които заплашват да разкъсат страната. Той го оприличи на „управление на тълпата“ – което бе потвърдено от изборната победа на непокорния Джордж Галоуей, който смаза торите (и лейбъристите) на частични избори. Разбира се, няма доказателства как половин милион мирни граждани са троянски кон за мюсюлманските джихадисти. Това безгрижие е разпознаваемо за онези, които са запознати с високомерния маниер, култивиран от английската висша прослойка – заразяващ дори аристократа в тези издигнати кръгове, чийто произход е от индийския Радж. Снизходителност към по-ниските слоеве, указания за това къде са границите на приемливото поведение. Това отношение често е подплатено с мило унижение към групите или националностите, които не отговарят на изискванията. Фактът, че самият Сунак сега без притеснение отправя хапливи обвинения – макар и подразбиращи се – към мюсюлманите, показва трайността на културните предразсъдъци заедно с историческия афинитет на английската висша класа към хората с пари или власт. В наши дни дори риши. Предполагам, че това е социален прогрес.

Опасният елемент в непривичната демагогия на Сунак не е утежняващият ѝ ефект върху вината на Запада за Палестина. Регионалните герои, както и останалата част от света, се усмихват на грандиозните риторични пируети на Великобритания, знаейки, че тя се брои само за американско Тонто. Тя по-скоро отваря пробойна в предаността на страната към свободата на словото и събиранията. Защото то е близо до това да каже, че всяко публично несъгласие с политиката на правителството на Великобритания е равносилно на държавна измяна.

Гротескно

Що се отнася до насилственото етническо прочистване на палестинците, справедливо е да се каже, че съучастието на западните правителства чрез въоръжаване и безрезервна подкрепа за ужасяващите действия на Израел представлява гротескно поведение. Изтъкването на отделни елементи сред отделните правителства е излишно. Целият епизод е гротесков. Така го възприема почти целият свят извън страните от колективния Запад. Това представлява около 2/3 от човечеството. И все пак политическите елити на нашите страни изглеждат забравени и/или пренебрегват тази преценка. За тях е без значение, че „другите“ ги смятат за безчовечни, заклети лицемери и расисти. Тези силни впечатления на много места се подсилват от травматични спомени за това как самите те са били подчинявани, тъпкани и експлоатирани през вековете от хора, които справедливо са ги поучавали в превъзходството на западните ценности – точно както правят и днес.

Съществуват действия, които очевидно представляват ясна и бъдеща опасност от разширяване на войната в Европа. Йенс Столтенберг, войнственият генерален секретар на НАТО, смело заяви миналата седмица, че западните съюзници трябва да дадат на Украйна зелена светлина да използва придобитите от нея крилати ракети, за да атакува цели в самата Русия. Тези оръжия включват „Сторм шадоу“, „Скалп“, далекобойните „Таурус“, които Германия може скоро да изпрати, и подобна техника, която ще бъде предоставена от САЩ (може би изстреляна от вече пристигналите F-16). Подобен драстичен ход беше намекнат от други западни лидери и подтикван от твърдолинейните фракции във Вашингтон. Путин предупреди, че подобна ескалация от страна на Запада – както при предполагаемото разполагане на войски на НАТО в Украйна – ще предизвика военен отговор от страна на Москва. Крайните рискове от последващи военни действия, които могат да излязат извън контрол и да достигнат ядрения праг, са очевидни.

Взети заедно, действията на западните лидери, подкрепяни от политическите елити на техните страни, са показателни за модел на поведение, който се е разминал с реалността. Те произтичат дедуктивно от догми, които не са подкрепени от обективни факти. Те са логически самопротиворечиви, неподатливи на събития, които променят ситуацията, и радикално небалансирани по отношение на преценката на ползите/разходите/рисковете и вероятностите за успех. Как да обясним тази „ирационалност“? Съществуват фонови условия, които допускат или насърчават това бягство от здравата логика.

Сред тях са: нихилистичните социокултурни тенденции в съвременните ни постмодерни общества; податливостта им на колективна истерия/прекалени емоционални реакции на тревожни събития – 11 септември, ислямският тероризъм, баснята за руската намеса в президентските избори през 2016 г., наред с други политически въпроси, приказките за заплашителния китайски дракон, страховитите прогнози за неизбежна война с КНР, нелепите твърдения, че Путин планира да започне тотална кампания за завладяване на Европа до Ламанша. Последните две се подхранват от свободно плаващите тревоги, т.е. от страха, породен от предишните пристъпи на масова психопатология. Тези твърдения, които всъщност са чиста измислица, се разпространяват сред висши военни, правителствени ръководители и стратегически „мислители“.

Да се върнем към компонентите на паниката. Отбелязахме страха – както от разпознаваемото, така и от непознатото, и подсъзнателното чувство за несигурност. Тези чувства произтичат от матрица от дезориентиращи промени в глобалната среда, обитавана от западните общества. Те, от своя страна, нарастват в реципрочна връзка с тревожните вътрешни събития. Резултатът е двоен: затихване на всякакъв разумен дебат относно съмнителни политики – оставяйки предпоставките и целите непроверени, и отваряне на възможности за своеволни лица или фракции, които преследват смели цели за прекрояване на световното геополитическо пространство според американските хегемонистични спецификации. За тази цел нашите лидери манипулират и се възползват от условията на емоционална дезориентация и политически конформизъм. Изключителен пример за това са така наречените „неоконсерватори“ във Вашингтон (които смятат Джо Байдън за свой съратник), които са създали мрежа от съмишленици в Лондон, Париж, Берлин и в двата края на Брюксел.

А какво да кажем за загадката, която отбелязахме относно почти пълното отсъствие на чувство за вина или срам – особено за Газа, за това, че сме унизени в очите на света? В условията на нихилизъм въпросите на съвестта са безсмислени. Защото имплицитното отхвърляне на нормите, правилата и законите освобождава индивидуалния Аз да прави каквото го подтикват импулсите, идеите или егоистичните интереси. При разтворено суперего няма задължение да се оценява по отношение на някакъв външен или абстрактен стандарт. Нарцистичните тенденции процъфтяват. Подобна психология премахва изискването за изпитване на срам. Това е нещо, което може да съществува само ако субективно сме част от социална група, в която личният статус и чувството за ценност зависят от това как другите ни гледат и дали ни уважават. При отсъствието на такава общностна идентичност, със съпътстващата я чувствителност към нейното мнение, срамът може да съществува само под извратената форма на съжаление, че човек не е успял да задоволи взискателната, всепоглъщаща нужда от самозадоволяване. Това се отнася както за нациите, така и за отделните им лидери.

Майкъл Бренър е почетен професор по международни отношения в Университета в Питсбърг и сътрудник на Центъра за трансатлантически отношения към SAIS/Johns Hopkins. Бил е директор на Програмата за международни отношения и глобални изследвания в Тексаския университет. Бренър е автор на множество книги и над 80 статии и публикувани доклади. Последните му трудове са: Промотирането на демокрацията и ислямът; Страх и ужас в Близкия изток; Към по-независима Европа; Нарцистични публични личности и нашето време. Сред трудовете му са книги, издадени от Cambridge University Press (Nuclear Power and Non-Proliferation), Центъра за международни отношения към Харвардския университет (The Politics of International Monetary Reform) и Brookings Institution (Reconcilable Differences, US-French Relations In The New Era).

Източник - ScheerPost