Докато светът с ужас наблюдава нарастващия брой палестински жертви, а Израел е изправен пред Международния съд за обвинение в геноцид, кръвопролитието в Газа ни дава зловещ поглед към бързо разрастващата се криза на глобалния капитализъм.  Свързването на точките от безмилостното израелско унищожение на Газа до тази глобална криза изисква да се отдръпнем назад, за да фокусираме общата картина.  Глобалният капитализъм е изправен пред структурна криза на свръхнатрупване и хронична стагнация.  Но управляващите групи са изправени и пред политическа криза на държавната легитимност, капиталистическата хегемония и широко разпространената социална дезинтеграция, международна криза на геополитическата конфронтация и екологична криза с епохални размери.

Световните корпоративни и политически елити са в пиянски махмурлук от световния капиталистически бум от края на ХХ и началото на ХХІ век.  Те трябваше да признаят, че кризата е излязла извън контрол.  В своя Доклад за глобалните рискове през 2023 г. Световният икономически форум предупреди, че светът е изправен пред „поликриза“, включваща ескалиращи икономически, политически, социални и климатични въздействия, които „се обединяват, за да оформят уникално, несигурно и бурно предстоящо десетилетие“.  Елитът от Давос може и да няма представа как да разреши кризата, но други фракции на управляващите групи експериментират как да оформят безкрайния политически хаос и финансовата нестабилност в нова и по-смъртоносна фаза на глобалния капитализъм.

Въпреки че военният резултат от войната в Газа все още не е определен, няма съмнение, че Израел, чиито поддръжници в основните държави на световната капиталистическа система губят политическата война за легитимност.  Първите месеци на обсада на Газа изглежда изкристализира оста Вашингтон-НАТО-Тел Авив, която е готова да нормализира геноцида дори на висока политическа цена.  И все пак съдбата на палестинците докосна оголен нерв сред масите по света, особено сред младежите, като даде нова енергия на глобалния бунт на работническата и народната класа, който набира скорост през последните години, и засили политическите противоречия на кризата.  В Съединените щати, откъдето пишем тези редове, се наблюдава изключителен подем на солидарността с Палестина, воден от младото поколение евреи, които не се идентифицират с ционизма и еврейската държава.  Палестинското знаме, издигнато по целия свят по време на улични демонстрации, спортни събития и платформи на социалните медии, се превърна в символ на народния гняв и глобалната интифада срещу господстващото статукво.

През ХХ век са регистрирани поне пет случая на признат геноцид, определен в Конвенцията на ООН като престъпление, извършено с цел унищожаване на национална, етническа, расова или религиозна група, изцяло или частично.  Векът започва с геноцида над хереро и нама от германските колониалисти от 1904 до 1908 г. в днешна Намибия.  Следват османският геноцид над арменците през 1915 и 1916 г., нацисткият холокост през 1939-1945 г. и геноцидът в Руанда през 1994 г.  Тъй като израелският геноцид в Газа се излъчва на живо, правилата на войната вече не важат, ако изобщо някога са важали, за Тел Авив и Вашингтон.  През първите два месеца на конфликта в Газа са регистрирани повече смъртни случаи сред цивилното население – близо 20 000, отколкото през първите 20 месеца на конфликта между Русия и Украйна, който отне живота на 9 614 цивилни.  Дали израелската обсада ще доведе до геноцид през XXI век, може да се реши не толкова на военното, колкото на глобалното политическо бойно поле.  Израел може да се превърне в изпитателен полигон за управляващите групи от оста Вашингтон-НАТО-Тел Авив, за да видят докъде могат да се радват на безнаказаност, преди цената на израелската обсада да стане твърде висока.

Излишък на капитал, излишък на труд, геноцид

Кризата на световния капитализъм през 30-те години на ХХ век проправя пътя към възхода на фашизма в Европа, насилственото разрушаване на международния политически и икономически ред и Втората световна война, която носи невъобразими дотогава разрушения.  Голямата депресия е предшествана от епоха на главозамайващ капиталистически излишък в условията на неравенство и нарастващо масово недоволство, т.нар. позлатен век, в който необузданият капитал се втурва стремглаво към такава криза на свръхнатрупване, че през 1929 г. всичко се срива.  Световният финансов колапс от 2008 г. бележи началото на нова криза на свръхнатрупване и хронична стагнация.

Политическата икономия на геноцида в наши дни е белязана от тази криза.  Проблемът с излишъка на капитал е ендемичен за капитализма, но през последните няколко десетилетия той достигна изключителни нива.  Водещите транснационални корпорации и финансови конгломерати отбелязаха рекордни печалби, като в същото време корпоративните инвестиции намаляха.  Транснационалната капиталистическа класа (ТКК) е натрупала неприлично голямо богатство, което далеч надхвърля възможностите ѝ за реинвестиране.  Изключителната концентрация на богатството на планетата в ръцете на малцина и ускореното обедняване и лишаване от собственост на мнозинството все повече затруднява тази ТКК да намери нови пазари за разтоварване на огромните количества натрупан излишък.  Транснационалните капиталисти и техните агенти в държавите разчитат на задвижвания от дългове растеж, дивите финансови спекулации, разграбването на публичните финанси и организираното от държавата милитаризирано натрупване, за да поддържат световната икономика в условията на хронична стагнация.  Тъй като местата за разтоварване на излишния натрупан капитал пресъхват, трябва да се създадат нови.

Израелската политическа икономика е емблематична.  Обсадата на Газа и Западния бряг е форма на примитивно натрупване, целяща да отвори ново пространство за транснационално натрупване.  В края на октомври, когато израелските бомбардировки се засилиха, Израел започна да издава лицензи на транснационални енергийни компании за проучване на газ и нефт край бреговете на Средиземно море, което е част от плана му да се превърне в основен регионален производител на газ и енергиен център, както и в алтернатива на руския газ за Западна Европа.  Една израелска компания за недвижими имоти, известна с изграждането на селища в окупираните палестински територии, публикува през декември обява за строителство на луксозни къщи в бомбардираните квартали на Газа, докато други говорят за съживяване на проекта за канал Бен Гурион, който е в застой от първоначалното си предложение през 60-те години на миналия век.  Проектът включва изграждането на алтернатива на управлявания от Египет Суецки канал, който да минава от залива Акаба през пустинята Негев и Газа до Средиземно море.  Единственото нещо, което спира наскоро преразгледания проект за канала, е присъствието на палестинци в Газа.

Но преди геноцидът да стане възможна опция, трябваше да се случат две неща.  Първо, трябваше да се реши въпросът за ролята на палестинския труд в израелската икономика.  Накба от 1948 г., с която е създадена еврейската държава, включва насилственото прогонване на палестинците и експроприацията на земята им, но също така и подчиненото включване на стотици хиляди палестински работници за работа в израелските ферми, строителни обекти, промишлеността, в сферата на грижите и други услуги, както и превръщането на Западния бряг в пленен пазар за израелските капиталисти.  Това бележи напрежение между стремежа за етническо прочистване на еврейската държава и нуждата ѝ от евтина, етнически разграничена работна ръка.  От 90-те години на ХХ в. Израел започва да разрешава това напрежение между лишаване от собственост/свръхексплоатация и лишаване от собственост/изселване в полза на последното.  Транснационалната трудова мобилност и набирането на работна ръка направиха възможно за капиталистите по света, включително от Израел, да реорганизират трудовите пазари и да набират преходна работна сила, която е лишена от права и е лесна за контролиране.  По този начин Израел постепенно заменя палестинската работна сила с мигрантска работна ръка.

Израел налага своята политика на „затваряне“ през 1993 г., след първата интифада, т.е. запечатване на палестинците в окупираните територии, етническо прочистване и рязко засилване на заселническия колониализъм.  Стотици хиляди работници мигранти от Тайланд, Китай, Шри Ланка, Индия, Филипините, Северна Африка, Източна Европа и други страни сега работят в израелската икономика (най-малко 30 тайландски граждани, четирима филипинци и 10 непалци бяха убити при нападението на Хамас, а редица други бяха взети за заложници).  Не е необходимо те да бъдат подлагани на системата на апартейд, наложена на палестинците, тъй като техният статут на временни мигранти постига по-ефективен социален контрол и лишаване от граждански права и, разбира се, защото те не искат връщане на окупираните земи и нямат политически претенции за държава.  След нападението на Хамас на 7 октомври Израел депортира хиляди палестински работници обратно в Газа, докато около 10 000 чуждестранни селскостопански работници избягаха от страната Израелските строителни компании поискаха от правителството да им разреши да наемат 100 000 индийски работници, които да заместят палестинците.

Палестинските маси се превърнаха от строго контролирана и свръхексплоатирана работна сила за израелския и транснационалния капитал в излишни хора, които стоят на пътя на нов етап от капиталистическата експанзия.  По този начин Газа се превръща в мощен символ на тежкото положение на излишното човечество по света.  Десетилетията на глобализация и неолиберализъм доведоха до това, че огромни маси от хора се превърнаха в маргинали.  Новите технологии, основани на изкуствения интелект, в съчетание с разселването, породено от конфликти, икономически срив и климатични промени, ще увеличат експоненциално редиците на излишното човечество.  Още в началото на века МОТ съобщи, че около една трета от световната работна сила е станала излишна. 

Израел разкрива напрежението в световен мащаб между икономическата нужда на управляващите групи от свръхексплоатационна работна ръка и политическата нужда да неутрализират действителния и потенциалния бунт на излишното човечество.  Стратегиите на управляващата класа за сдържане стават първостепенни, а границите между националните юрисдикции се превръщат във военни зони и зони на смъртта.  Палестина е една такава зона на смъртта, може би най-очебийната, защото е свързана с окупация, апартейд и етническо прочистване.  И все пак десетки хиляди хора са загинали по границата между САЩ и Мексико и коридорите Северна Африка – Близкия изток – Европа, както и в други гранични зони между излишъка на човечеството и зоните на интензивно натрупване в глобалната икономика.  Само два месеца преди нападението на Хамас бе съобщено, че саудитските граничари откриват огън без предупреждение и хладнокръвно убиват стотици етиопски мигранти, опитващи се да се присъединят към 750 000 свои сънародници, които вече работят в Кралството.

Второто нещо, което трябва да се случи, за да се превърне геноцидът в опция в синхрон с императивите на глобалното натрупване на капитал, е нова политико-дипломатическа схема за продължаващата икономическа интеграция на Израел в голямата близкоизточна и световна икономика.  Инвазията и окупацията на Ирак от страна на САЩ през 2003 г. бяха последвани от създаването през 1997 г. на Голямата арабска зона за свободна търговия и множество свързани с нея двустранни и многостранни регионални и извънрегионални споразумения за свободна търговия.  С глобализацията на Близкия изток се наблюдава каскада от транснационални корпоративни и финансови инвестиции в областта на финансите, енергетиката, високите технологии, строителството, инфраструктурата, луксозното потребление, туризма и други услуги.  Инвестициите събраха капитал от Персийския залив, включително трилиони долари в държавни инвестиционни фондове, заедно с капитал от целия свят, включително ЕС, Северна и Латинска Америка и Азия.  Китай се превърна в основен търговски партньор на региона и важен инвеститор в Израел.  Коридорът Близък изток-Азия сега е основен канал за глобален капитал.

Чрез тази капиталистическа глобализация базираният в Израел капитал се интегрира с капитали от целия Близък изток, които на свой ред се включват в глобалните вериги на натрупване.  Израелските и арабските капиталисти имат общи класови интереси, които надделяват над политическите различия по отношение на Палестина.  Разпоредбата за „арабско-израелския конфликт“ се оказа изостанала политико-дипломатическа рамка, която не е в синхрон с формиращата се глобална капиталистическа икономическа структура.  През 2020 г. ОАЕ и няколко други държави подписаха с Израел Споразумението от Абрахам, което нормализира отношенията между еврейската държава и арабските страни, подписали споразумението.  Скоро стотици хиляди израелски туристи напълниха хотелите в Дубай и на други места, а инвестиционни групи от Персийския залив наляха стотици милиони в израелската икономика.  Ключовият момент за синхронизиране на политико-дипломатическото споразумение с икономическата реалност трябваше да бъде нормализирането на саудитско-израелските отношения.

Но палестинците разтуриха партито.  Бонзанзата на новата вълна от финансови инвестиции в Близкия изток се основаваше на нормализирането на отношенията между Израел и държавите от Персийския залив като политическо скеле за по-дълбока регионална интеграция чрез разширяване на транснационалния капитал.  Това нормализиране сега е спряно, докато палестинците продължават своята съпротива.  Две седмици след началото на войната в Газа световният корпоративен и финансов елит, който се събра в Рияд за годишния си конклав „Давос в пустинята“, се разтревожи как войната в Газа допълнително ескалира геополитическото напрежение, което по света допринася за дългосрочната финансова нестабилност и стагнация.

Варварството е лицето на глобалната капиталистическа криза

Все пак има един светъл лъч за някои от транснационалната капиталистическа класа в региона, която е напълно приспособена към геноцида: милитаризираното натрупване и натрупването чрез репресии.  Политическият хаос и хроничната нестабилност могат да създадат доста благоприятни условия за капитала.  Дистопичните адски пейзажи могат да се превърнат в опитни полета за политическите стратези и военните корпорации за нов кръг на пространствено преструктуриране.  Израел е емблематичен за глобалната военна икономика.  В центъра на израелската икономика се намира глобален комплекс от технологии за военна сигурност, разузнаване, наблюдение и борба с тероризма, който се храни от насилието, конфликтите и неравенствата на местно, регионално и световно равнище.  Най-големите корпорации в страната са станали зависими от войната и конфликтите в Палестина, Близкия изток и в световен мащаб, и подтикват към такива конфликти чрез влиянието си в израелската политическа система и държава.

Всеки нов конфликт по света открива нови възможности за печалба, за да се противодейства на стагнацията.  Безкрайните разрушения, последвани от възстановяване, дават възможност за печалба не само на оръжейната индустрия, но и на инженеринговите, строителните и свързаните с тях фирми за доставки, на високотехнологичните, енергийните и много други сектори, всички те интегрирани с транснационалните финансови конгломерати и конгломератите за управление на инвестициите, които са в центъра на световната икономика.  Това са бурите на съзидателното разрушение, които ще бъдат последвани от бум на възстановяването.  Акциите на фирмите от сферата на военната промишленост и сигурността в САЩ, Европа и другаде рязко се повишиха след руската инвазия в Украйна през 2022 г. в очакване на експоненциално нарастване на световните военни разходи. Войната в Газа дава нов стимул за милитаризирано натрупване с милиардите, които постъпват в Израел от правителствата на САЩ и други западни държави и международните търговци на оръжие.  Поръчките в много от най-големите оръжейни компании в света са близо до рекордни стойности.  Обсадата на Газа, както се изразява един от ръководителите на Morgan Stanley, „изглежда, че се вписва доста добре в портфолиото ни“.

Тъй като глобалната икономика става силно зависима от разработването и внедряването на системи за водене на война, социален контрол и репресии като средство за реализиране на печалба и продължаване на натрупването на капитал в условията на хронична стагнация и насищане на световните пазари, се наблюдава сближаване между политическата необходимост от ограничаване на излишъка на човечеството и икономическата необходимост от насилствено отваряне на нови пространства за натрупване.  В исторически план войните са осигурявали критичен икономически стимул и са служили за разтоварване на излишния натрупан капитал, но сега с възхода на глобалната полицейска държава се случва нещо качествено ново.  Границите на растежа трябва да бъдат преодолени с помощта на нови технологии на смъртта и разрушението.  Варварството се появява като лице на капиталистическата криза.

Милитаризираното натрупване за контролиране и ограничаване на потиснатите и за едновременно поддържане на натрупването в условията на криза се превръща във фашистка политическа тенденция.  В контекста на транснационалния капитализъм в криза геноцидът става печеливш, доколкото е неразривно свързан с откриването на нови възможности за натрупване чрез насилие.  Палестина се превърна в образцово пространство за осъществяване на такъв проект на по-широко глобално равнище, в място за упражняване на нови форми на абсолютна деспотична власт, която няма нужда от политическа легитимност.  Това е нещо повече от старомоден заселнически колониализъм; това е лицето на една глобална капиталистическа система, която може да се възпроизвежда единствено чрез кръвопролития, дехуманизация, изтезания и изтребление.

Кризата разклаща политическите системи и подкопава стабилността навсякъде.  Центърът се срива.  Консенсусните механизми на господство се разпадат, тъй като управляващите групи се насочват към авторитаризъм, диктатура и фашизъм.  Бойните линии, които се очертават в Близкия изток, отразяват глобалните бойни линии. 

Газа е алармен звън в реално време, че геноцидът може да се превърне в политически инструмент през следващите десетилетия за разрешаване на неразрешимото противоречие на капитала между излишния капитал и излишното човечество. 

Разрушаването на хегемонистичния ред в предишните епохи на световна капиталистическа криза е белязано от политическа нестабилност, интензивни класови и социални борби, войни и разриви на установената международна система.  Нека си припомним, че прелюдия към Втората световна война е Испанската гражданска война от 1936-39 г. и фашистката диктатура, която е неин резултат.  Световното бъдеще може да бъде заложено на карта в Палестина.

Уилям И. Робинсън е заслужил професор по социология в Калифорнийския университет в Санта Барбара. Последната му книга е „Може ли глобалният капитализъм да издържи?

Хоай-Ан Нгуен е кандидат на социологическите науки в Калифорнийския университет в Санта Барбара. Изследванията ѝ са посветени на глобалната политическа икономия и световната капиталистическа интеграция на Виетнам.

Източник - Философски салон