Европейските елити са се впуснали с главата напред в Шахтов икономически режим, но все още не са решили кой ще бъде техният Ялмар Шахт – Урсула фон дер Лайен или Марио Драги.

На конгреса си в Букурещ на 7 март Европейската народна партия (ЕНП) обяви Урсула фон дер Лайен за свой кандидат за втори мандат като председател на Европейската комисия. Въпреки това почти един от всеки пет делегата не гласува за нея. Скоро срещу кандидатурата на фон дер Лайен се появи опозиция от националните секции на ЕНП, както и от нейните съюзници в Европейския парламент. Комисарят по вътрешния пазар на ЕС Тиери Бретон от Франция, както и германският министър на финансите Кристиан Линднер разкритикуваха избора. От Италия по-консервативното крило на „Форца Италия“, член на ЕНП, също изрази несъгласието си.

Тиери Бретон, който е смятан за много близък до френския президент Еманюел Макрон, заяви: „Въпреки качествата си Урсула фон дер Лайен беше поставена в малцинство от собствената си партия. Истинският въпрос сега е дали е възможно управлението на Европа отново да бъде поверено на ЕНП за още 5 години, което прави 25 последователни години. Самата ЕНП изглежда не вярва в нейната кандидатура.“ На 6 март Линднер заяви пред Handelsblatt: „Наследството на Урсула фон дер Лайен е, че имаме регулиране вместо иновации. Трябва да направим обратен завой. Политиката на фон дер Лайен застрашава нашата конкурентоспособност и икономическия ни просперитет.“

В Италия заместник-председателят на Сената Личия Ронзули от партията „Форца Италия“ заяви: „ЕНП избра да потвърди името на Урсула фон дер Лайен. Може би биха могли да се осмелят повече и да направят по-смела стъпка“. От гледна точка на европейските елити няма много алтернативни фигури на фон дер Лайен, или по-скоро за момента има само една, която вече се включи в надпреварата: бившият председател на ЕЦБ Марио Драги.

Всъщност през последните няколко месеца отгоре се полагат целенасочени усилия да се изгради за Драги образ, който най-добре би паснал на ролята на новия Ялмар Шахт.

През септември миналата година той беше назначен за ръководител на работна група, която да проучи и представи решения за загубата на „конкурентоспособност“ на ЕС, което го постави в уникална позиция да диктува бъдещите икономически политики. Както съобщихме преди две седмици, Драги представи предварителните си сценарии пред Съвета на ЕС и Европейския парламент. Според него ЕС трябва да инвестира 500 млрд. евро годишно в „зеления преход“, в допълнение към увеличаването на разходите за отбрана и „производствените инвестиции“ (вж. SAS 9/24). За да се остави подобие на демократичен избор, той заяви, че лидерите на ЕС трябва да решат как да го финансират – с фискални мерки или с еврооблигации. Не е тайна обаче, че предпочитанията на Драги са към еврооблигациите, т.е. към емитирането на общ европейски дълг.

В началото на януари Тиери Бретон – същият, който отхвърли втория мандат на фон дер Лайен – предложи фонд от 100 млрд. евро за разходи за отбрана, финансиран чрез еврооблигации. На 4 март, представяйки предложението си пред медиите, той заяви: „Трябва да променим парадигмата и да преминем в режим на военна икономика„. Той подчерта, че „редица държавни глави започват да говорят за това много ясно: това е идея, предложена от френския президент Еманюел Макрон и естонския министър-председател Кая Калас, подкрепена и от белгийския министър-председател Александър Де Кроо“.

Шахтовата икономика и войната

Преди близо половин век Линдън Ларуш предупреждава западните лидери да не одобряват шахтовата икономика, тъй като тя води до геноцид.

В статия от 15 май 1976 г., озаглавена „Защо невежите банкери вярват, че Шахт е успял“, Ларуш изтъква значението на икономическата политика на Ялмар Шахт, министър на икономиката и централен банкер на Хитлер до 1939 г., който е поставен на тези постове от своите спонсори – британски банкери.

„Всеки компетентен политически анализатор знае (…), че именно паричната политика на Шахт е била пряката и неизбежна причина за появата на нацистките престъпни практики в окупираните територии и системата на лагерите на смъртта с робски труд…. Цялата структура на империалистическия дълг преди Втората световна война почива върху основата на репарационния дълг, наложен на Ваймарска Германия от победоносните съюзнически сили в Първата световна война. От 1923 до 1928 г. чрез комбинирано разсрочване на плащанията по дълга и американски кредити Ваймар се радва на скромно възстановяване. В резултат на спекулативните кризи от 1928-1929 г. и неизбежния срив капацитетът на американската икономика да отпуска допълнителни кредити в подкрепа на световната търговия е ограничен и световната икономика започва верижен срив, който води пряко и неизбежно до последиците от 1931 г. и от периода 1932-1934 г…..

„Резултатът, един вид канибалско обръщане на инфлацията към тялото на засегнатата икономика доведе икономиката на нацистка Германия до точка на вътрешна криза през 1936 г….. Без германските военни завоевания политиката на Шахт щеше да доведе до незабавен колапс на германската икономика някъде малко след 1936 г.“

Ларуш доразвива този въпрос в статия от 4 март 1980 г.: „За по-голямата част от германската икономика Шахт и Хитлер наложиха такъв вид строги икономии … [които] масово унищожиха независимия германски бизнес, поддържайки само просперитет на военната икономика сред еквивалента на „Fortune 500“ в нацистка Германия. Шахт контролираше продължаващата инфлация в Германия, като увеличаваше съкращенията на реалните доходи на германското население с темпове, съответстващи на или надвишаващи продължаващия темп на инфлацията….

Именно тази политика на ограбване подтиква режима на Хитлер да намали дела на населението, което трябва да бъде издържано, първо чрез евтаназията срещу възрастните и тежко болните, а по-късно и чрез политиката на „безполезните консуматори“, която е по-общ геноцид.“

Имайки предвид това, помислете за значението на последните новинарски съобщения от Германия, които документират ускоряващия се колапс на цялата германска индустриална икономика. През януари производственият сектор като цяло се срина с 6,3% спрямо година по-рано. Подсекторът на електрооборудването се срина с 33 %; транспортното оборудване спадна с 27 %; капиталовите стоки спаднаха с 13 %. Единственото нещо, което расте, е секторът на икономиката, свързан с производството на оръжие. Така че, ако вашата грижа е да предотвратите връщането към политиката на Хитлер, с придружаващата я опасност от ядрена война, трябва да спрете политиката на Шахт, която Лондонското сити и Уолстрийт са се заели да наложат – отново.  

Източник - Executive Intelligence Review № 11, 14 март 2024 г