Дипломатическата инициатива на Съединените щати за издаване на съвместно изявление, осъждащо Иран за „нападението му срещу държавата Израел“, завърши с фиаско, тъй като извън западния блок от държави почти нямаше желаещи да я подкрепят.

Това е съкрушителен удар върху американското самочувствие. Най-неблагоприятният нюанс е, че Турция, важна сила от НАТО и западноазиатски фактор, която президентът Байдън напоследък лично ухажва, отказа да се подпише под съвместното изявление.

Осемте дезертьори от глобалното мнозинство, които се подчиниха на американския диктат, са по двама новаци от Латинска Америка и евразийския регион, Южна Корея и три тихоокеански островни държави.

Цялата Африка, Западна Азия, Централна Азия, Южна Азия и регионът на АСЕАН отказаха да се присъединят към инициативата на САЩ! Разбира се, нито една мюсюлманска страна не би докоснала съвместното изявление с барутния лост.

Това показва унизителната история на изолацията на САЩ в ООН. Международната общност добре разбира лицемерието и прословутото двусмислие, които характеризират американската дипломация. В зараждащия се многополюсен свят това разбиране неизбежно ще се изрази в склонността на глобалното мнозинство да избира.

Същественото е, че Иран не е нападнал Израел. Вместо това Иран отвърна на явна атака от страна на Израел срещу неговия суверенитет в нарушение на международното право и Устава на ООН, което е равносилно на акт на война.

Още по-важно е, че ответните действия на Иран бяха ограничени до израелски военни цели, участвали в нападението срещу Дамаск на 1 април, и очевидно имаха за цел да демонстрират възпиращия му потенциал в бъдеще, за да възпрат Израел от по-нататъшно изкачване по стълбата на ескалацията – и всичко това, като се внимава да се избегнат цивилни жертви.

Техеран огласи причината за своя ход срещу Израел и информира световните сили за него много по-рано, включително, по ирония на съдбата, администрацията на Байдън, с пълното съзнание, че САЩ ще предупредят Израел.

Ето защо най-благосклонното обяснение, което може да се даде на този идиотски ход на администрацията на Байдън, целящ да предизвика международно осъждане на Иран, е, че опашката на президента Байдън гори в предизборната кампания в САЩ и никъде не се вижда как Иран пробива аурата на непобедимост на еврейската държава, крепяща се на американското военно превъзходство.

Големият въпрос е как министър-председателят Бенямин Нетаняху ще възприеме инициативата на Байдън – и, което е по-важно, отчаяния опит на САЩ да блокират предложението за палестинска държава в Съвета за сигурност на ООН, без да налагат вето. Всъщност, пренебрегвайки съвместното изявление, публикувано в Ню Йорк, той обяви от Тел Авив, че Израел има свой собствен разум и ще вземе собствени решения в свой интерес, без значение какво биха го посъветвали неговите съюзници или приятели. Това е едва прикрита закана, дори когато през последните дни представители на християнски държави от Европа пътуват до Израел, за да подкрепят опитите на САЩ да успокоят Нетаняху.

Очевидно в присъствието на външния министър на Обединеното кралство Дейвид Камерън и на външния министър на Германия Аналена Баербок в Тел Авив Нетаняху твърди, че Израел наистина ще се изкачи по стълбата на ескалацията – показвайки среден пръст на двамата гостуващи политици, които от друга страна се навеждат, за да покажат солидарност с Израел, изправен пред момента на истината. Каква тайна се крие зад тази безразсъдна дързост от страна на Нетаняху?

Ясно е, че Нетаняху, опитен боец в тъмната и порочна джунгла на израелската политика, танцува на няколко мелодии. На първо място, той играе за вътрешната сцена, за да успокои ястребовите настроения на общественото мнение, особено на ултранационалистите в неговата коалиция.

Според съобщенията и Камерън, и Баербок призовават Нетаняху да прояви сдържаност, като предупреждават, че всякакви допълнителни преки военни действия срещу Иран могат да предизвикат регионална война. И двамата високопоставени гости публично признаха правото на Израел да взема собствени решения. От своя страна Нетаняху също изрази надежда, че всяка израелска ответна мярка на ответните действия на Техеран от 13 април ще бъде изпълнена „по начин интелигентен, както и твърд, и също така ще доведе до възможно най-малко ескалиране на този конфликт“.

Подобна игра на думи се удава лесно на британския политик ветеран, но това, което придава острота на думите на Камерън, е, че Великобритания също ще осъзнае, че това може да бъде и „Суецкият момент“ на Израел в политиката на Западна Азия.

През 1956 г. по време на така наречената Суецка криза, когато Обединеното кралство заедно с Франция и Израел нахлуват в Египет, за да завземат контрола над Суецкия канал, Вашингтон, ужасен, че военните действия са започнали без негово знание, оказва натиск върху Международния валутен фонд да откаже на Великобритания всякаква финансова помощ, което от своя страна принуждава Лондон неохотно да приеме предложеното от ООН прекратяване на огъня и да се изтегли.

Всъщност по-късно историците оценяват, че британският опит да се наложи над своята тежест само е подчертал западащия статут на Обединеното кралство и го е утвърдил като второстепенна световна сила.

Разбира се, Байдън не е Дуайт Айзенхауер. Но пътуването на Камерън в Западна Азия в този момент раздвижва паметта. А предупреждението му няма да прозвучи кухо в ушите на Нетаняху.

Във всеки случай Times of Israel съобщи по-рано днес , цитирайки израелската телевизия, че „Нетаняху е отложил предварително подготвените планове за ответни действия срещу иранския удар през уикенда“, след като е разговарял с Байдън. Обществената телевизия Кан цитира високопоставен източник: „Отговорът вече няма да бъде това, което беше планирано, дипломатическата чувствителност победи. Ще има отговор, но изглежда, че той ще бъде различен от планирания“. Телевизията отбеляза, че коментарът вероятно сочи към по-слаб израелски отговор от одобрения.

Същността на въпроса е, че Техеран даде ясно да се разбере, че разполага със страхотен стратегически потенциал в резерв, за да атакува директно Израел. В действителност западната/израелската пропаганда, че почти всички снаряди, изстреляни към Израел, са били прихванати и „имало малки щети“, бла, бла, е без значение.

Израелските ръководители са твърдоглави реалисти, които знаят, че да се изправят срещу Иран на собствен ход е далеч отвъд възможностите на страната им – освен ако Байдън не нареди пряка намеса на САЩ в последвалата война. Това наистина е „Суецкият момент“ на Израел.

Израел има остра нужда от ново мислене, за да потуши приближаващите се към него „огнени пръстени“, запалени от покойния ирански генерал Касем Солеймани, които са ендемични за новата ера на хибридните войни. Украйна просто е на път да научи този горчив урок, когато вече изглежда твърде късно.

Не е случайно, че иранският президент Ебрахим Раиси се обади вчера на руския президент Владимир Путин, за да предаде, според показанията на Кремъл, че „действията на Техеран са били принудителни и ограничени. В същото време той подчерта, че Техеран не е заинтересован от по-нататъшна ескалация на напрежението“.

В информацията се подчертава, че „неразрешеният палестинско-израелски конфликт е основната причина за сегашните събития в Близкия изток. Президентите потвърдиха принципната позиция на Русия и Иран в полза на незабавното прекратяване на огъня в ивицата Газа, облекчаване на тежката хуманитарна ситуация и създаване на условия за политическо и дипломатическо уреждане на кризата.“

В това се крият зародишите на новото мислене, стига да има желаещи в израелското ръководство. Русия може да бъде полезна, ако се вземат предвид сигналите от Москва през последните дни.

Накратко казано, обаждането на Раиси до Путин в сряда последва телефонния разговор между външния министър Сергей Лавров и иранския министър Хосейн Амир-Абдолахиан (по инициатива на иранската страна) миналата неделя, който сам по себе си беше предшестван само ден по-рано от дискусия по телефона между секретаря на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев и ръководителя на израелския Съвет за национална сигурност Цачи Ханегби.

Оттогава говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обръща внимание на този продължаващ „конструктивен“ обмен на мнения относно повишеното напрежение в ситуацията в Западна Азия.

Мелкулангара К. Бхадракумар (Melkulangara K. Bhadrakumar) е бивш индийски посланик, чиято дипломатическа кариера е посветена на мисии в бившия Съветски съюз и в Пакистан, Иран и Афганистан, Южна Корея, Шри Ланка, Германия и Турция. Анализира външната политика на Индия и Близкия Изток, Евразия, Централна Азия, Южна Азия и Азиатско-тихоокеанския регион.

Източник - Indian Punchline