Докато студентите се надигат в САЩ, думите на Саид звучат като унищожително осъждане на лицемерието и корупцията на либералните институции, пише Серадж Аси.

Студентите в Съединените щати се надигат срещу геноцида на Израел в Газа, напомняйки за студентските движения от 60-те години на миналия век.

От Колумбия до Браун, от Йейл до Харвард, студентите организират седящи стачки, гладни стачки, напускане на занятията и междурелигиозни молитви с искане да се прекрати подкрепата на САЩ за Израел и съучастието на техните академични институции в продължаващия геноцид.

Докато някои американски институции вървят по деликатен път, администрацията на Колумбийския университет, водена от президента Минуш Шафик, се разправи жестоко със собствените си студенти, като повика полицията в Ню Йорк, за да арестува масово над 100 студенти, а други отстрани от университета с 15-минутно предизвестие.

Полицията унищожи лагерите на солидарността и вещите на студентите, като същевременно обвини арестуваните студенти в „нахлуване“ в кампуса, за който те плащат огромна такса от над 60 000 долара годишно.

Гардиън съобщи, че „стотици членове на преподавателската колегия в Колумбия излязоха на протест в знак на солидарност с арестуваните студенти“, докато „студентите поставиха отново протестни палатки в средата на кампуса в понеделник, след като те бяха съборени миналата седмица, когато бяха извършени над 100 ареста“.

Йона Либерман, съосновател на IfNotNow, ръководена от евреи американска група, която се организира срещу израелския апартейд, заяви: „Солидарност с тези членове на факултета. Срам за политиците и агитаторите на истаблишмънта, които очернят антивоенния протест в Колумбийския университет като нещо различно от това, което е: смела позиция за свобода и мир.“

Конгресменката Илхан Омар (D-Minn.), чиято 21-годишна дъщеря, Исра Хирси, беше отстранена от колежа „Барнард“ в Колумбия, също отбеляза излизането на преподавателите и „общонационалното движение за солидарност с Газа“.

В опита си да успокои крайно десните екстремисти в Конгреса и да спаси Колумбийския университет от „проклятие от Бога“, както предупреди Шафик един конгресмен републиканец, Колумбийският университет застана на страната на геноцида, като по този начин подкопа собственото си наследство, свързано с опазването на свободата на словото и мирния протест в университетския кампус.

Освен в Колумбийския университет, демонстрации продължават и в други учебни заведения, като Масачузетския технологичен институт (M.I.T.), Нюйоркския университет, Мичиганския университет и Йейлския университет, друго училище от Бръшляновата лига, където в понеделник бяха арестувани най-малко 47 мирно протестиращи студенти.

Използване на антисемитизма като оръжие за потискане на критиката

Насилието даде обратен резултат, тъй като стотици студенти продължават да протестират в Колумбийския университет, предизвиквайки вълнообразен ефект в кампусите на САЩ и противопоставяйки се на това, което те смятат за нарастващ маккартизъм в американските академични среди.

Проницателно Едуард Саид, виден палестинско-американски интелектуалец и изтъкнат професор в Колумбийския университет, предупреди за използването на оръжието на антисемитизма и тежкото положение на евреите в Европа като средство за потискане и очерняне на палестинците и за оправдаване на потисничеството на Израел над неговите жертви.

Ранна мишена на този академичен маккартизъм беше Саид, чиито трудове по постколониализъм, хуманизъм и литературна критика са задължително четиво в Колумбийския университет и в хуманитарните науки.

Саид беше жертва на антипалестинско сплашване. Офисът му в Колумбийския университет периодично е нападан и разрушаван. Получава няколко смъртни заплахи, обвинен е в тероризъм и е шпиониран от студенти и агенти на AIPAC.

Малко преди смъртта си Саид става мишена на жестоко академично преследване, от което оцелява само защото в Колумбийския университет по онова време все още има частица академична и морална почтеност.

През юли 2000 г. Саид заминава за Южен Ливан на обиколка за солидарност, където хвърля камък към израелска караулка от ливанската граница, което той описва като „символичен жест на радост“ по повод края на израелската окупация на Южен Ливан.

Тогава Колумбия отказа да бъде сплашвана

Фотограф заснема действието, на което Саид е с протегната зад гърба си ръка, готов да хвърли камъка. Израелското лоби, ръководено от Лигата срещу поругаването, призова Колумбийския университет да накаже Саид. Колумбия отказва да бъде сплашена, въпреки че на администрацията ѝ отнема два месеца странно мълчание, за да реагира.

В отговора си от пет страници университетът заявява, че действията на Саид са защитени от принципите на академичната свобода. Цитирайки Джон Стюарт Мил, както и Наръчника на факултета на Колумбийския университет, в писмото се твърди, че:

„Няма нищо по-фундаментално за един университет от защитата на свободното говорене на хората, които трябва да се чувстват свободни да изразяват своите възгледи, без да се страхуват от смразяващия ефект на политически доминираща идеология. … Този въпрос засяга сърцевината на основните ценности на един голям университет.“

В защита на Саид в писмото се добавя:

„Ако трябва да откажем на професор Саид защитата да пише и говори свободно, чия реч ще бъде потисната след това и кой ще бъде инквизиторът, който ще определя кой трябва да има право да изказва мнението си без страх от наказание?“

Епохата на морална чистота и интелектуална почтеност в академичните среди се разпада на фона на израелския геноцид в Газа

Трагичната ирония е, че сегашната атмосфера на антипалестински маккартизъм в университетските кампуси в САЩ – водена от неправдоподобна коалиция от крайно десни републиканци, мейнстрийм медии и либерални академични институции – е предвидена не от кого да е, а от самия Саид. В своето основополагащо есе от 1979 г. „Ционизмът от гледна точка на неговите жертви“ Саид предупреждава:

„Особеното, дори може да се каже привилегировано място на Съединените щати в тази дискусия е впечатляващо по най-различни причини. В никоя друга страна, освен в Израел, ционизмът не е записан като неоспоримо благо и в никоя друга страна няма толкова силна конюнктура от мощни институции и интереси – пресата, либералната интелигенция, военно-промишленият комплекс, академичната общност, профсъюзите – за които […] безкритичната подкрепа на Израел и ционизма повишава както вътрешния, така и международния им авторитет.“

Предвиждайки възхода на антипалестинския маккартизъм в академичните среди, Саид открива състояние на академична репресия и полицейска охрана на кампуса, в които палестинците „нямат правото да разказват“ и все повече биват демонизирани и заглушавани в името на борбата с антисемитизма – понятие с негативна конотация, превърнало се в щит за геноцида и етническото прочистване на палестинците от страна на Израел.

Нападение срещу конституционните права

Саид проницателно предупреждава за използването на антисемитизма и тежкото положение на евреите в Европа като средство за потискане и очерняне на палестинците и за оправдаване на потисничеството на Израел над жертвите му. Той разбираше, че системното раздуване на антисемитизма с критика на ционизма подхранва антипалестинските настроения в американския академичен и медиен дискурс. Освен това той предупреди:

„Трябва да се признае обаче, че всички либерали и дори повечето „радикали“ не са в състояние да преодолеят ционисткия навик да приравняват антиционизма с антисемитизма. Така всеки добронамерен човек може да се противопостави на южноафриканския или американския расизъм и в същото време мълчаливо да подкрепя ционистката расова дискриминация срещу неевреите в Палестина.

Почти пълното отсъствие на каквито и да било под ръка достъпни исторически знания от неционистки източници, разпространяването от медиите на злонамерени опростявания (напр, Евреи срещу араби), циничният опортюнизъм на различните ционистки групи за натиск, ендемичната склонност на университетските интелектуалци безкритично да повтарят скалъпени фрази и политически клишета (това е ролята, която Грамши отрежда на традиционните интелектуалци – да бъдат „експерти по легитимация“), страхът да се навлезе в изключително чувствителния терен на това какво са направили евреите на своите жертви в епохата на геноцидното изтребление на евреите – всичко това допринася за притъпяването, регулираното налагане на почти единодушна подкрепа за Израел.“

Нападението срещу студентите от Колумбийския университет е атака срещу конституционните права и основните постулати на демокрацията. Жалко е, че едно от най-жестоките потушавания на студентски протести в историята на САЩ съвпада с един от най-тежките геноциди в последно време, в резултат на който в Газа са убити над 34 000 палестинци, повечето от които деца, а други близо два милиона са разселени.

Един ден след масовите арести в Колумбийския университет палестинците в Газа откриха големи масови гробове в болницата „Насър“ в Хан Юнис, в които има стотици цивилни и пациенти, убити или погребани живи от Израел.

От гледна точка на младото поколение още по-жалко е, че този геноцид се подкрепя и поддържа с оръжия и пари от данъци на САЩ, дипломатическа подкрепа и съучастие на медиите и академичните среди.

Администрацията на Байдън се готви да изпрати най-големия пакет военна помощ на Израел в историята на САЩ с двупартийната благословия.

Въпреки масовите протести, американските колежи отказват да се откажат от Израел заради геноцидната му война в Газа, с няколко забележителни изключения, сред които Rutgers и UC Davis. Няколко университета, сред които и Колумбийският, прекратиха дейността на главите на „Студенти за справедливост в Палестина“ и „Еврейски глас за мир“.

Наследството на Саид днес се чете като съкрушително осъждане на лицемерието на американските либерални институции, тяхната морална поквара и празнотата на самите ценности, които те твърдят, че проповядват. Тази ирония се илюстрира най-добре от протестния надпис на един студент от Колумбийския университет, който гласи:

„Колумбия, защо изискваш от мен да чета професор Едуард Саид, ако не искаш да го използвам?“

Източник - Consortium News