АНАЛИЗИ > ДОКЛАДИ
Анализ на геополитическата обстановка в света. Част втора

Валентин Радомирски - 10 май 2024

Част първа тук.

Съединените щати вече претърпяха имиджови загуби поради факта, че не можаха да попречат на Русия да започне специалната военна операция, да я доведат до бързо поражение и да защитят своя партньор Украйна от жертви и разрушения. Санкциите срещу Русия бяха свързани с големи икономически разходи за Запада. Конфискуването на руски активи в чужбина стимулира процеса на изоставяне на долара и услугите на западната финансова инфраструктура по света.

Русия успя да избегне икономическа дестабилизация и започна да милитаризира собствената си икономика и да увеличава армията си. И има немалка вероятност в резултат на кампанията, какъвто и да е той, Русия да бъде не по-малък, а по-голям проблем за САЩ, отколкото преди началото на войната в Украйна.

Обективността изисква да се отбележи, че Съединените щати успяха да засилят контрола си над Европа и някои ключови съюзници в Азиатско-тихоокеанския регион, да консолидират собствения си елит около тези стратегически цели и да започнат процеса на създаване на нова военна икономика.

Съединените щати подготвят почвата за приключване на конфликта в Украйна с прекратяване на огъня без цялостно политическо уреждане – т.е. по модела на Корейската война. Това не съвпада с плановете на Русия за постигане на целите на специалната военна операция. Тази ситуация лишава дипломацията от всякакви инструменти за мирно решение и според мен води до извода, че украинският конфликт е прелюдия към следващи мащабни военни конфронтации в други части на света.

Китайският интернет холдинг Sohu, собственост на един от основателите му, милиардера Джан Чаоянг публикува в края на миналата година материал за това защо Русия има все по-малко съюзници. Материалът, който очевидно е със статут на редакционен коментар (авторството не е посочено), включва редица тези, сред които и следната:

– за т.н. „междинни страни“ се отвори възможност за избор между САЩ и Русия. Този избор по своята същност е между „увеличаване на цената за защитата им“ или тяхната „окупация“.

Според Бисмарк, който разбираше от Realpolitik, в историята „големите нации се държат като хищници, а малките като проститутки“ (съжалявам за жаргона, но това е цитат). Разбира се, Бисмарк измерва другите, незападни големи страни, към които принадлежат Русия и Китай, със западния аршин, който не е приложим за тях. Drang nach Osten, политиката, с която Китай се запозна през „века на унижението“, не е просто западно изобретение, а инструмент на морската атлантическа периферия да получи геополитически контрол над Евразийския Хартленд, 90% от който са формирани от територии на Китай и Русия. Това създава предпоставки те да са еднакво заинтересовани от евразийската безопасност. Поради уникалността на своя цивилизационен потенциал и геополитическото си положение, Русия и Китай имат потенциала да се противопоставят на морската атлантическа периферия и, ако действат заедно, са в състояние, не само да засилят този потенциал, но и да го подложат на въздействието на синергично увеличение, достатъчно за ефективно отблъскване на всеки враг. Но в същото време трябва да разберем, че същността на дилемите пред малките държави не е изчезнала и те ще търсят възможност да се продадат на всеки, който им предложи по-добри условия, не само като безплатни подаръци на стойност „тридесет сребърника“, но преди всичко от страх от силата на големите геополитически сили. Поради това когато отделни експерти предупреждават, че подобно поведение най-вероятно ще доведе до превръщането на тези страни в театри на военни действия, то тогава техните управляващи провинциални елити, които мислят предимно не в икономически, а в пазарни категории, просто обявяват тази идея за „политически некоректна“.

За България също важи правилото на Хенри Палмерстън: “Няма вечни съюзници и постоянни врагове; само интересите са вечни и постоянни”. Дали ще успеем да се отървем с минимални щети от развихрящата се военна буря зависи преди всичко от самите нас.

Накрая – две важни американски публикации от последните месеци.

Преди 3 месеца RAND публикува доклада „Следващият ден: Следвоенната стратегия на САЩ спрямо Русия“. Подчертавайки необходимостта да се мисли сега за това, което очаква света след войната в Украйна, RAND разглежда четири сценария за следващото десетилетие.

Цифрата е получена чрез обвързването, от една страна,  на два варианта за изхода от настоящия конфликт: „по-малко благоприятен“ за Запада и „по-благоприятен“ – и, от друга – на два варианта за последващата стратегия на САЩ: „по-твърда“ и „по-малко твърда“.

Показателно е, че RAND Corporation дори не споменава за „неблагоприятен“ изход от войната в Украйна за САЩ и Киев. За пълно поражение на Русия обаче също не се говори. Според американските аналитици войната ще завърши само със скромни териториални придобивки за едната или другата страна.

По един или друг начин нито един от четирите сценария не обрисува някакво „светло бъдеще“ за Съединените щати и Запада. Всеки от тях носи риск от нова война с Русия след няколко години, включително с участието на НАТО. Само последният вариант – „по-малко твърда стратегия на САЩ след по-благоприятен изход от войната“ – изглежда относително поносим за Запада. Това е, към което RAND ни подвежда за обмисляне.

Някои от заключенията в доклада, според мен са доста сензационни за сегашния етап:

— Една по-дълга и по-жестока война [в Украйна] би довела до неблагоприятни последици за интересите на САЩ и тяхната икономика;

— Съединените щати не могат самостоятелно да определят изхода от тази война: всичко ще се реши от воюващите страни (т.е. трябва да се разбира, че всичко ще се реши на бойното поле);

— Засиленият военен натиск върху Русия в Европа след войната може да доведе до повече рискове, отколкото ползи.

А преди около 2 седмици – на 22 април „Форин полиси“ публикува статия с показателното заглавие: „Европа, а не САЩ и НАТО трябва да помогнат на Украйна да победи Русия“.

Според авторите в крайна сметка Русия не може да си позволи да воюва с няколко европейски страни едновременно – камо ли да започне ядрена война. А тъй като европейските сили ще действат извън територията на НАТО и Алианса, никакви загуби няма да доведат до отговор по член 5 от Северноатлантическия договор или до въвличането на САЩ в конфликта. Врагът на Москва няма да бъде НАТО, а коалиция от европейски държави, които се стремят да поставят бариера пред открития руски империализъм, се казва още в материала. Не е необходимо пред тази високо компетентна аудитория да обяснявам какво би означавало това за България и националната ни сигурност.

Докладът е представен на конференция в УНСС, организирана от университета и националната асоциация „Сигурност“ на 08. 05. 2024 г.

Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Завършил е през 1974 г. „Международни икономически отношения“ в Московския държавен институт за международни отношения. Започва работа във МВнР през 1976 г. Между 2005 г. и 2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност на министър-председателя Сергей Станишев. От 2009…