Част втора
За илюстрация ще припомня как „24 май“ се честваше в родното ми с. Бериево, Севлиевско в края на 40-те и началото на 50-те години. Още месец преди празника, учителите от началното училище раздаваха стихотворения, които да се научат от учениците. Рецитирахме ги в класните стаи в последните дни на училище, което завършваше с идването на „24 май“. Преди деня, празнично се почистваха класните стаи, измиваха се стъклата на прозорците. На 23 май училището се украсяваше празнично. Децата носехме от домовете си цветя, беряхме зеленика и плетяхме гирлянди. С гирлянди и венци се окичваха всички портрети на писатели в класните стаи. Големи гирлянди окачвахме и на вратите на класните стаи откъм коридора. Съревновавахме се, кои са най-хубави. Тук трябва да кажи и това, че цветя за училищната украса се събираха и от къщите в които нямаше ученици. Жените сами предлагаха да влезем в градината им, откъсваха ни от „своите“ цветя и се сърдеха когато ги „заминем“ и не вземаме и техните китки. След обед всички ученици почиствахме площада на селото, а селяните улиците пред домовете си. Носехме метли „бърсалки“ и лопати. Аз и братята ми бяхме много горди, защото за тази акция вземахме кантонерската количка на баща ни, единствена тогава в селото, с която изхвърляхме боклука.
Сутринта на 24 май всички ученици, празнично облечени от майките ни заедно със селската духова музика (по всеобщо признание най-добра в околията) се събирахме в двора на училището. Към 10 ч. учителите, също празнично облечени, събираха класовете си и ни подготвяха за празничната манифестация. По класове им поднасяхме цветя. На гърдите на отличните ученици от всеки клас учителите забождаха ленти с надпис „ОТЛИЧНИК“ и удостоените заемаха челните места в строя на своите класове. Шествието тръгваше начело с музиката като най-напред се носеха знамена, включително и знамето на училището, портрет на Кирил и Методий, на български писатели. Най-напред в празничната колона се нареждаха завършилите вече „първолаци“ и след тях вторите и следващите отделения, последвани, пак в последователно старшинство, от учениците в трите класа на прогимназията. Шествието с музиката и песни на учениците минаваше по-главните улици на трите махали в селото. Малките пеехме „Тих бял Дунав се вълнува“, големите „Върви народе възродени“. Селяните, попременени или публично облечени, като чуеха, че музиката наближава техните къщи излизаха на улицата по която минаваха учениците за да ги приветстват, да видят и коментират кои тази година са отличниците в училище, как са се представили техните деца и на техните съседи и роднини. Родители и по-будни селяни тръгваха след манифестацията към читалищният салон, голям и хубав – гордост на селото! Там свършваше и манифестацията и ученици, учители и селяни влизаха в салона, където започваше тържествено празнично „утро“. Децата излизаха на сцената смутени и развълнувани да казват стихотворения и пеят песни – най-напред от малките и след тях и по-горните класове, представяше се и училищния хор. След изпълненията на учениците, директорът на училището произнасяше тържествено слово за смисъла на празника, отчиташе резултатите от преминалата учебна година, добрата работа на учители, успехи на учениците. Кулминация на тържеството бе публично връчваше на сцената дипломите на завършилите прогимназията ученици. По традиция, ученикът с най-висок успех благодареше за обучението и възпитанието им през изминалите 7 години и връчваше на директора голям букет цветя. След „утрото“ деца, родители, учители излизаха на площада, където общоселският празник завършваше с хоро. В къщи макар и не официално, майките на учениците слагаха за обед празнична трапеза.
По подобен начин се честваше „24 май“ във всички села с училища и в малките градове, като във всяко от тях празнуването приемаше най-различни специфики и форми. В големите градове – учебни и културни центрове в празничните общоградските манифестации участваха ученици, студенти, библиотечни и читалищни дейци, актьорите и музикантите от театрите и оркестрите. Училищата и вузовете с дългогодишна история, традиции и престиж имаха и се представяха на манифестациите с ученически оркестри, самодейни хорове и фолклорни състави, различни спортни команди. В училищата преди тръгване за празничното шествие пред ученическия строй тържествено се изнасяше и посрещаше училищното знаме, за да бъде изпратено обратно след връщане от манифестацията, като преди това тържествено се сменяше знаменосецът – вече абитуриент с новоизбрания знаменосец и неговите асистентки. В този ден всички градове придобиваха празничен вид. Като правило, още за Първи май (както преди за Великден) всички жени и особено учителките и студентките си шиеха празнични дрехи, с които се обличаха и на 24 май, с коси причесани при фризьор. С празнични костюми се „докарваха“ и мъжете. Всички носеха пролетни цвета. Създаваше се особено хубаво, празнично приповдигнато настроение у всички! Улиците по които минаваше шествието се изпълваха с празнично облечени хора, които радостно приветстваха манифестиращите, сред които и техните деца, приятели и познати. На повдигнат подиум на площада или главната улица се издигаше трибуна, от която ръководителите на района и града заедно със заслужили учители, директори на училищата, изявени просветни и културни дейци, хора на изкуствата, любими актьори и художници край тях или около трибуната приветстваха преминаващата колона. Една от най-вълнуващите традиции бе, след последните класове на гимназиите и техникумите се нареждаха да манифестират и по-раншни випускници. Тази традиция беше особено въздействаща в училищата с дългогодишна история, като например в „Априловската гимназия“ – Габрово. Тук преди всеки от тези предишни випуски се носеше годината на „изкласяването“ му и зрителите виждаха как с всеки последващ броят им намалява, за да останат с последните „набори“ единици дори над 80-годишни участници. Те вървяха, макар и останали само двама–трима, остарели и немощни, но развълнувани и с достойнство, с обич към своето любимо и толкова престижно училище, предизвикващи възторжени овации и сълзи в очите на приветстващите ги.
В онези години „24 май“ беше най-вълнуващ за абитуриентите. Това беше последния ден, в който те идваха на училище с ученическите си униформи. Строени за последно след манифестацията в двора на училището за изпращане на училищното знаме, след това те вече можеха да бъдат „цивилни“ и това най-напред проличаваше с хвърляне високо във въздуха на фуражки и барети. След обеда беше голямото приготовление за абитуриентският бал, които по традиция се провеждаше за всички училища вечерта на празника. За целта, разбира се, се ангажираха най-добрите ресторанти. Но не гощавката, софрата беше водещото в тези балове, въпреки че тя се приготвяше най-празнично. Вълнуваше, особено девойките, първото празнично „цивилно“ облекло, „изкласяването“, усета че вече си извоювал правото да си самостоятелен, сам отговорен за себе си, пленяваха възможните перспективи, усещането че сякаш си стъпил върху земното кълбо и светът е отворен пред тебе да го превземеш!.. На тези балове присъстваха и класните ръководители, любими учители, директорът на училището. След празничната трапеза, веселби и танци, късно след полунощ абитуриентите излизаха задно или на групи из града и се разхождаха, докато изгрее слънцето. Посрещаха го на любимо в града място или, най-често отново в училищния двор, за да си вземат още веднъж довиждане със станалото изведнъж любимо и свое училище.
Абитуриентските тържества навсякъде създават свои специфики на честване. В една от математическите гимназии, мисля, че беше тази в Стара Загора, през годините 15-минутните сутрешни физзарядки в двора приключват с играенето на хора от всички ученици. Сутринта след абитуриентския бал в двора отново се събират всички. Но този ден на хоро се хващат само абитуриентите и директорката на училището! Музиката изпълва двора с ритми, разпалва сърцата, хорото се върти в създаденото от заобиколилите го ученици сакрално пространство, дълбоко вълнение, пронизващ катарзис обхваща всички – и абитуриентите, дълбоко развълнувани и съучениците им отстрани – всички усетили магията на преломния момент, на преминаването на играещите в едно ново толкова желано и случващо им се за първи път начало!..
Следва продължение.
