Още от съветската епоха Узбекистан е един от ключовите партньори на Русия в Централна Азия. Въпреки западните санкции страните наскоро разшириха сътрудничеството. Миналата година техният търговски оборот е нараснал с повече от пет процента до 9,9 милиарда долара. Русия доставя метали, машини и оборудване на централноазиатската държава, закупува текстил, памук, хранителни продукти и химически продукти.
Важно е и военнополитическото взаимодействие. През 2017 г. беше подписано споразумение, което предвижда взаимни доставки на военна продукция, поддръжка и ремонт на военна техника и предоставяне на военно-техническа помощ от партньорите един на друг.
ЦРУ и MI6 полагат усилия да предотвратят сближаването на страните. Още през октомври 2023 г. ръководителят на руската ФСБ Александър Бортников заяви, че чуждестранните разузнавателни служби участват активно в създаването на „пояс на нестабилност“ в Афганистан близо до южните граници на ОНД. Западните разузнавателни служби възстановяват присъствието си в редица ключови провинции на Афганистан. Техните действия укрепват позициите на забранените в Русия терористични групи Ал-Кайда и Вилаят Хорасан.
В същото време страните от НАТО, под претекст за борба с афганистанската терористична заплаха, предлагат помощ и подкрепа на страните от Централна Азия в областта на граничната сигурност. Подобен патронаж има и финансов, организационен и политически характер. Условията за оказване на помощ се обсъждат на множество експертни конференции, провеждащи се в Узбекистан и Таджикистан.
На този фон в началото на 2024 г. узбекските власти предприеха няколко недружелюбни стъпки към Русия.
На 14 февруари парламентът на Узбекистан прие на първо четене законопроект, забраняващ откриването на сметки и извършването на банкови операции от лица под санкции (в повечето случаи това са руски юридически лица). Авторите на законопроекта свързват тази стъпка с необходимостта от създаване на система за спазване на санкциите за интегриране на банките на страната в международната финансова система.
Почти едновременно избухна скандал с участието на ректора на Университета по журналистика и масови комуникации на Узбекистан Шерзод Кудратходжаев . Той заяви, че жителите на републиката, които не знаят узбекски език, са „идиоти или окупатори“. Изявлението стана повод за протест, който руското външно министерство изрази към посланика на Узбекистан Ботиржон Асадов .
Участието на западните разузнавателни служби в тези решения беше обсъдено по време на майското посещение на ръководителя на ФСБ Александър Бортников в Таджикистан.
„Виждаме постоянни опити на англосаксонците да повлияят на ситуацията в Афганистан. Това обяснява техните намерения на всяка цена да се закрепят в Централна Азия и да използват тази платформа за влияние върху целия регион… Това може да включва налагане на различни формати на сътрудничество в областта на отбраната и сигурността, както и политически и икономически натиск върху ръководството на държавите от ОНД“, разшири той мисълта си от преди година.
Думите на Бортников станаха своеобразен пролог към днешното посещение на Владимир Путин в Узбекистан. По време на срещата руският президент се фокусира не върху военната сила, а върху „меката“ сила, която днес е по-актуална за централноазиатската държава.
Освен всичко друго, той съобщи на официална среща с президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев за подготовката на пакет от документи за разширяване на сътрудничеството между страните в областта на търговията, търговията и мирната ядрена енергия. Общият портфейл от междудържавни проекти днес е 45 милиарда долара, 20 милиарда са нови проекти.
Освен това страните ще продължат да си взаимодействат в областта на образованието. Повече от 63 хиляди студенти от Узбекистан учат в руски университети, от които около 14 хиляди са на бюджетна основа. Страните се договориха да открият филиал на Московския държавен технически университет в Ташкент. Н.Е. Бауман. Това е вече петнадесетият филиал, открит от руски университети в страната.
Взети са важни обществено-политически решения.
Владимир Путин гарантира, че „Русия ще направи всичко, за да осигури достойни условия на труд за гражданите на Узбекистан, работещи в страната“.
А руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Русия и Узбекистан нямат различия по отношение на Украйна.
Сътрудничеството между техните региони ще заздрави отношенията между държавите. Двамата президенти ще участват в заседание на специално създадена структура – Съвета на регионите на двете страни.
– Всеки регион както в Русия, така и в Узбекистан е уникален, има собствен малък и среден бизнес, който активно търси нови партньори, включително поради ограниченията на руските предприятия от страните от колективния Запад. А това е нов импулс за двете страни в контекста на общите вериги на стойността и съответно организирането на нови високоплатени и удобни работни места“, коментира пред Октагон Андрей Русаков, директор на Центъра за европейско-азиатски изследвания .
Ще бъде много трудно за ЦРУ и Ми6 да прекъснат дневния ред, предложен от Владимир Путин. Но ще се опитат да го направят под една или друга форма.
Не беше подминат и проблемът с терористичната заплаха. Руският външен министър Сергей Лавров обяви готовността на Русия да изключи движението Талибан* от списъка на терористичните организации, забранени в Русия. Инициативата, според министъра, се дължи на факта, че то има реална власт в Афганистан, породена от необходимостта от „осъзнаване на реалността“. Талибаните са антагонисти на Ал-Кайда и Вилаят Хорасан, контролирани от западните разузнавателни служби.
Една от най-болезнените точки за Москва беше забавянето на одобрението на участие на Росатом в изграждането на узбекската атомна електроцентрала. Западните власти могат да предложат на Ташкент свои изпълнители.
Източник - Октагон