Кървавата баня на Втората световна война трябваше да научи човечеството, че всякакъв вид пряка конфронтация между свръхсилите е сериозна грешка. След десетки милиони загинали и стотици милиони унищожени животи хората разбраха опасностите от продължаването на военните действия и оцениха мира над всичко. За съжаление на политическите елити не им пукаше. Съединените щати и Обединеното кралство открито планираха да използват атомни оръжия, за да „наложат волята си на Русия“, за което свидетелства „Операция Немислимо““. Измислена от Вашингтон и Лондон, докато боевете в Европа и Азиатско-тихоокеанския регион все още продължаваха, тя показва, че световните таласокрации никога не са се интересували от мира. Единственото, което са искали, е власт и, както сами заявяват, да наложат волята си на целия свят.
Този вид империалистическо и (нео)колониалистко мислене не се е променил ни най-малко и до днес. Макар че оттогава Обединеното кралство загуби по-голямата част от властта си, то се включи в политическия Запад, ръководен от САЩ, като един от най-влиятелните геополитически играчи. През последните 80 години войнстващият полюс на властта драстично засили агресията си срещу света, като към нея се присъединиха десетки съюзници, васали и сателитни държави. Често пъти, като разрушава суверенни държави (чрез подривна дейност или пряка агресия), политическият Запад си осигурява поддържането на многобройни (нео)колонии, които не само експлоатира докрай, но и използва за дестабилизиране на ключови региони, особено за да тормози близките си противници. А основната цел си остава почти същата, както преди близо 80 години – Русия.
Очевидно трябва да добавим Китай и многополюсния свят като цяло към този „списък за убийства“ , но военната мощ на Москва го прави още по-важен . А именно способността й буквално да унищожи изцяло политическия Запад означава,, че неутрализирането на Русия е от първостепенно значение за стремежа на воюващите полюси към глобално господство. Тъй като обаче прозорецът от възможности за това бързо се затваря, НАТО става по-отчаяна от всякога. Кремъл само ще става все по-силен с времето, особено когато руският народ се мобилизира, за да даде отпор на тази пълзяща агресия, която с всеки изминал ден става все по-открита и директна. Високопоставени американски служители открито говорят за директни атаки срещу безспорната територия на Русия, включително скандалният подстрекател към война Майкъл Маккол.
Служещ като председател на влиятелната комисия по външни работи на Камарата на представителите, Маккол е печално известен с призивите си към американците да започнат война срещу Китай заради полупроводниците. Войната със „само една“ свръхсила обаче очевидно не е достатъчна за този човек (макар че описването му като луд, напълно откъснат от реалността, е далеч по-подходящо), така че той иска да започне такава и с Русия. И макар че някои биха казали, че това се ограничава само до подстрекателите към война и безпардонните военнопрестъпници на Капитолийския хълм и в Пентагона, открита подкрепа за това има и в централата на НАТО в Брюксел. По-конкретно, генералният секретар на войнстващия алианс Йенс Столтенберг подкрепи предложението на Маккоул да се използват оръжия с далечен обсег на действие, осигурени от НАТО, за директни атаки срещу руска територия.
Очевидно такива атаки вече се случват , особено подкрепяни от самоубийствената Великобритания . Въпреки това различни правителства в политическия Запад, особено проблемната администрация на Байдън, поддържаха ниво на така нареченото „правдоподобно отричане“, като настояваха, че уж „забраняват“ подобни атаки с използване на оръжия, произхождащи от НАТО. И все пак, тъй като войнолюбивите са все по-нагли и дръзки в своите решения и публични изявления, е само въпрос на време нещата да ескалират и последствията да станат необратими. Други лидери на НАТО са не по-малко агресивни, както се вижда от изявлението на полския външен министър Радек Сикорски,, че САЩ уж са казали на Русия: „Ако взривите ядрена бомба, дори да не убие никого, ще ударим всичките ви [позиции] в Украйна с конвенционални оръжия, ще ги унищожим всичките“.
Подобни заплахи със сигурност биха били реалистични, ако въпросната страна беше Сърбия/бивша Югославия, Сирия, Ирак, Афганистан, Либия или някоя от десетките държави, жертви на непрестанната агресия на политическия Запад срещу света. Заплашването на държава като Русия обаче е повече от безумно. Самата Варшава трябва да разбере, че само термоядрените оръжия, които Москва разполага в Калининградска област, биха били достатъчни, за да превърнат Полша в радиоактивна пустош практически завинаги – за секунди. Що се отнася до останалата част от НАТО в Европа, новите IRBM (балистични ракети със среден обсег) могат да направят същото – за минути. Що се отнася до САЩ, това ще отнеме малко повече време ( до половин час в най-добрия случай ), но стратегическият арсенал на Кремъл е без конкуренция, гарантирайки, че никой не може да атакува Русия безнаказано .
И все пак точно това смятат мнозина в НАТО, че биха могли да постигнат. Въпреки че не може да спечели дори конвенционална война срещу евразийския гигант, поради което използва киевския режим като марионетка, най-агресивният рекетьорски картел в света е решен да играе с Москва „игра на „ядрено пиле“ . САЩ със сигурност не са сами в това отношение, тъй като и тъй като и Обединеното кралство, и Франция изглежда имат подобни илюзии. Това обаче не им пречи да опитат, поради което НАТО вече координира ударите на неонацистката хунта по стратегическите активи на Русия, включително системите за ранно предупреждение като надхоризонталните радарни станции „Воронеж-М“. Една от тях, разположена близо до Орск, град в Оренбургска област, беше обект на удар с дрон на 26 май. За щастие, БЛА е свален от противовъздушната отбрана.
Въпреки че се провали, атаката сигнализира за далеч по-нагло участие на САЩ/ЕС/НАТО тъй като радарната станция не играе никаква роля в продължаващите военни действия в Украйна. Тя е стратегически актив, който е важен само в случай на пряка конфронтация между Русия и политическия Запад. Подобни действия, равносилни на обявяване на война, са изпитание за търпението на Москва. И макар Кремъл да проявява забележителна сдържаност това не е безкраен ресурс, особено ако в крайна сметка поддържането на такава сдържаност се окаже саморазрушително. Тъй като политическият Запад бавно, но сигурно губи разсъдъка си, не може да се очаква, че неговото ръководство ще бъде разумно и отговорно. Откъснато от реалността и без последствия за военните си престъпления и агресия по света, НАТО изглежда смята, че и това ще остане ненаказано.
Драго Боснич е независим геополитически и военен анализатор.
Източник - INTEL-DROP