Изправени пред войната на Израел в Газа, няколко европейски държави оклеветиха и заглушиха протестиращите. Преди изборите за Европейски парламент следващия уикенд Янис Варуфакис разказва пред Jacobin как една милитаристична политика завладява ЕС.

През последните месеци мобилизациите в знак на солидарност с палестинския народ нараснаха по целия свят. Но не навсякъде те са приветствани – или дори толерирани – от властите. През април бившият гръцки министър на финансите Янис Варуфакис трябваше да се яви чрез видеовръзка на конгрес за Палестина в Берлин. Вместо това срещата беше разкъсана от полицията, а на Варуакис му беше забранено да влезе в страната.

Преди изборите за Европейски парламент през следващия уикенд войната на Израел в Газа за много водещи партии е въпрос, за който те предпочитат да не говорят. Но паневропейската партия на Варуфакис, DiEM25, със сигурност прави изключение, като заема твърда позиция в подкрепа на Газа. В интервю за Фердинандо Пецопане той говори за съучастието на Запада във войната, за протестите срещу нея и за перспективата за изграждане на различен вид Европа.

ФЕРДИНАНДО ПЕЗОПАНЕ
Държавите – членки на Европейския съюз, потискат народното несъгласие с войната на Израел и подкрепата на своите лидери за нея. Правителството на Германия, за което се предполага, че е лявоцентристко, разгонва всякакви демонстрации в подкрепа на Палестина. Те дори арестуват еврейски антиционистки активисти като членовете на „Еврейски глас за мир“ – група, банкова сметка беше замразена .

През април и вие, и ректорът на университета в Глазгоу получихте забрана да напускате Германия след неоснователни обвинения в разпространение на антисемитизъм. Такива обвинения са насочени и срещу всеки, който изразява критика към Израел и неговия режим на апартейд и призовава за спиране на геноцида, дори когато ислямофобията на институциите непрекъснато нараства. Какво всъщност се случва тук?

ЯНИС ВАРУФАКИС
Преди няколко месеца не ми се струваше вероятно германската държава да ми забрани да напускам страната, и особено заради участието ми в събитие за мир и спиране на геноцида. Фактът, че тази забрана се разпростря дори върху цифровото ми участие в събития в Германия, само засилва абсурдността на това докъде са готови да стигнат, за да забранят пропалестинските гласове, подкрепящи мира.

Вече е очевидно, че няма граници за това докъде ще стигне тази Европа, за да заглуши всеки глас, който не се съгласява. Причината за това е превръщането на Европейския съюз във Военен съюз, превръщането на ЕС в марионетка на НАТО.

Жозеп Борел, ръководител на външните работи на ЕС, ни даде да разберем за промяната от космополитизъм към етнорегионализъм, когато описа ЕС като красива „градина“, заплашена от неевропейската „джунгла“, която дебне отвъд границите му. Неотдавна френският президент Еманюел Макрон и Шарл Мишел, председателят на Европейския съвет, поискаха от европейците не само да се подготвят за война, но и, което е изключително важно, да разчитат на оръжейната си индустрия за икономическия растеж и технологичния напредък на ЕС.

След като не успяха да убедят Германия и т.нар. пестеливи национални държави в необходимостта от подходящ фискален съюз, сега отчаяната им резервна позиция е да настояват за Военен съюз. Нашите партии MeRA25 в Италия, Германия и Гърция, както и съюзниците ни Клер Дейли и Мик Уолъс, които участват в тези европейски избори, смятат, че противопоставянето на тези планове е една от основните ни политически битки в предстоящия Европейски парламент.

ФЕРДИНАНДО ПЕЗОПАНЕ
Последните Ви изследвания бяха фокусирани върху връзката между технологиите и икономическата система, като изковахте и понятието „технофеодализъм“. При военната си окупация на палестинските територии Израел масово използва военни технологии, сложен софтуер и дори изкуствен интелект. Всичко това се произвежда основно от израелските университети, които са основани върху експроприацията и окупацията на палестинска земя и имат мандат да подкрепят безкритично постоянния експанзионизъм на Израел. По този начин знанието, от инженерството до археологията, но също и точните науки, легитимират и подхранват ЦАХАЛ [Израелските сили за отбрана] и геноцида. Какво казва вашият анализ за тези технологии и производството на знания в Израел?

ЯНИС ВАРУФАКИС
Позволявам си да не се съглася с вашата предпоставка: Израел не е разработил високотехнологичните си оръжия самостоятелно, както не е разработил самостоятелно бомбите, изтребителите, танковете и ракетите си. Всяка важна технология, която Израел е използвал при потискането и избиването на палестинците, е дошла от Съединените щати.

Да, Израел е развил свой собствен впечатляващ капацитет за научноизследователска и развойна дейност, който позволява на ЦАХАЛ и други държавни агенции да променят, развиват и усъвършенстват технологиите, доставени от САЩ. И, да, Израел се е специализирал в алгоритмичното или базирано на облаци наблюдение. Няма съмнение обаче, че Вашингтон може да изключи високотехнологичните [системи] на Израел с едно натискане на копчето – точно както Елон Мъск, ако реши, може да изключи вашата лъскава Тесла.

Ето защо в „Технофеодализъм“, последната ми книга, се спирам малко на Израел: той не е играч в сблъсъка на двете държави, които дуополизират облачния капитал – САЩ и Китай.

ФЕРДИНАНДО ПЕЗОПАНЕ
Секторът на знанието не е единственият, който е свързан с Израел. Западните компании за изкопаеми горива виждат в Израел най-надеждния партньор в Близкия изток. Те продължават да сключват бизнес споразумения за проучване и добив на изкопаеми горива, дори в териториалните води на Палестина. Европейският съюз, със своя план RePower EU, счита Израел за ключов стратегически партньор в енергийния сектор. Този енергиен неоколониализъм подхранва и укрепва доминиращите структури на потисничество. Винаги казвате, че Европа или ще се демократизира, или ще се взриви. Със сигурност ЕС не може да бъде „градина“, както твърди шефът на външните работи Борел, докато ние изгаряме бъдещето на цели общности?

ЯНИС ВАРУФАКИС
Без мир и екологична справедливост няма бъдеще. През последните десетилетия позволихме енергията да бъде приватизирана, да се превърне в частен монопол. Енергията е основно благо, не можем да живеем без нея. Това на свой ред означава, че частните субекти, които притежават енергийния сектор, натрупват огромна власт и могат да налагат на правителствата сделки за сондиране на нашите морета за изкопаеми горива и сделки с геноцидни държави като Израел.

Отговорът е прост, но изисква голяма борба: енергията трябва отново да стане обществено благо, притежавано изцяло от публичния сектор, работещо за общото благо, а не за печалба. Капиталистите не се интересуват от околната среда. Те се грижат единствено за печалбата. Трябва да си върнем енергетиката.

ФЕРДИНАНДО ПЕЗОПАНЕ
Геноцидът в Палестина сякаш обхваща цяла поредица от кризи. В цял свят сме свидетели на мобилизации в подкрепа на палестинския народ и призиви за академичен и икономически бойкот на Израел. Вие също сте университетски преподавател: Какво според Вас е значението на тези протести в университетските кампуси?

ЯНИС ВАРУФАКИС
Те ме изпълват с надежда и оптимизъм. Те навяват спомени за историческото антивоенно движение в САЩ срещу войната във Виетнам и, разбира се, за бунта от май ’68. Вълната от преследвания и цензура, отприщена от САЩ, но и от правителствата на ЕС, подкрепящи военната машина на Израел за сметка на интелектуалците, протестиращите и всеки глас, който говори за мир, няма да огъне движението за солидарност с Палестина. Напротив, студентските движения набират скорост по целия свят, а ключов елемент за необходимата ескалация е участието, заедно със студентите, на синдикатите и гражданските движения за мир.

Що се отнася до бойкота на Израел, той е от основно значение. DiEM25 и аз лично сме тясно свързани с движението за бойкот, дивестиции и санкции [БДС]. То поддържа простия принцип, че палестинците имат право на същите права като останалата част от човечеството. За да демонстрира този принцип, БДС призовава за бойкот на израелски стоки, услуги и т.н. от всички нас, като граждани, потребители, учени, за да окажем натиск върху Израел да спазва международното право. Имаме само нашата класа, на която можем да разчитаме: нашите правителства са напълно съобразени с интересите на олигарсите, на истаблишмънта на ЕС и на НАТО.

ФЕРДИНАНДО ПЕЗОПАНЕ
В Италия докерите от CALP [Автономен колектив на пристанищните работници] възприеха антимилитаристичен подход, като отказаха да товарят оръжия на кораби. Друг граждански профсъюз, SiCobas, бойкотира големи търговци на дребно като Carrefour и други компании, свързани с Израел. Collettivo [di Fabbrica] GKN – група от съкратени автоработници край Флоренция, призоваваща за ръководена от работниците стратегия за зелена реиндустриализация – създават мобилизации с палестинската общност и движенията за климата. Как можем да подхраним тези различни пламъци на съпротива и да се опитаме да осъществим контрахегемонистичен дневен ред в Европа, различен от този на управляващата класа?

ЯНИС ВАРУФАКИС
Като застанем рамо до рамо с гражданските движения, които се зараждат в момента в Европа и настояват за мир и екологична справедливост, и разбира се, с профсъюзите. Управляващата класа използва страха, за да контролира масите. Ние, като истинска радикална левица, трябва да сломим този страх с визия за осезаема утопия.

Нашата революция трябва да използва технологиите, които Големите технологии разработват в момента. Тя може да ни предостави средства за комуникация, сътрудничество и нанасяне на удари по империята на капитала надалеч и на широко. Всичко, което трябва да направим, е да я използваме, за да се обединим и да превърнем невъзможната мечта в очевиден план.

Но какво означава на практика да сринем империята на капитала? Как човечеството може да си възвърне ограбените общи блага – на сушата, в океаните, във въздуха, а скоро и в космоса?

По два начина: чрез законодателни промени, според които корпорациите да принадлежат на работещите в тях на принципа „един служител, една акция, един глас“; и чрез лишаване на банките от монопола върху транзакциите на хората.

Тогава банките и печалбата ще избледнеят като движещи сили на нашите икономики, защото банките ще бъдат обезсилени, а разграничението между печалба и заплата вече няма да има смисъл: всеки ще бъде равноправен акционер в компаниите, в които работи.

Едновременното отмиране на пазара на акции и на пазара на труда, заедно с обезсилването на банките, автоматично ще преразпредели богатството, ще направи възможно предлагането на базов доход за всички и – като великолепен страничен продукт – ще премахне стимулите за водене на война.

Прекратяването на властта на капитала над обществото ще позволи на общностите колективно да решават за здравеопазването, образованието и инвестициите в опазването на околната среда от нашия вирусен растеж.

Истинската демокрация най-накрая ще бъде възможна и ще се практикува в събранията на гражданите и работниците, а не зад затворени врати, където се събират потайни олигарси.

Тази двойна демократизация – на капитала и на парите – звучи като невъзможна мечта. Но тя не е по-невъзможна, отколкото в миналото са звучали идеите за един човек, един глас или за прекратяване на божествените права на кралете.

Източник - Jacobin