Твърдението за смъртта на китайската инициатива „Пояс и път“ [BRI] в крайна сметка беше преувеличение. В рамките на няколко дни след острата забележка на президента на САЩ Джо Байдън по време на интервюто му за списание „Тайм“ миналата седмица, че BRI се е „превърнала в досадна загробваща инициатива“, в четвъртък в Пекин беше подписано тристранно междуправителствено споразумение за започване на строителни работи по железопътния проект Китай-Киргизстан-Узбекистан [CKU].

Китайският президент Си Дзинпин поднесе поздравления за тристранното междуправителствено споразумение с Киргизстан и Узбекистан и определи CKU като „стратегически проект за свързаността на Китай с Централна Азия, символизиращ съвместните усилия на трите държави в рамките на инициативата „Пояс и път“. Си приветства споразумението като „проява на решителност“.

Идеята за подобен железопътен проект е предложена за първи път от Узбекистан през 1996 г., но след това тя затихва за повече от четвърт век поради геополитическите и съюзническите промени в Централна Азия, включително резерви, за които се съобщава, че са от страна на Москва и Астана. Китай, който можеше едностранно да финансира CKU, също загуби интерес и даде приоритет на връзките си с Русия и Казахстан.

Основен проблем се превърна неуспехът на трите държави да постигнат консенсус относно трасето на железницата, като Китай и Узбекистан предпочитаха южното трасе, което щеше да представлява по-кратък транзитен маршрут към Европа и Западна Азия, докато Бишкек настояваше за северното трасе – по-дълъг път, който щеше да свърже северните и южните региони на Киргизстан и да стимулира икономиката му.

Умиращият проект обаче заживява нов живот след промяната на геополитиката в Централна Азия, когато процесите на вътрешнорегионална интеграция започват да набират скорост, преосмислянето в Москва в полза на засилване на регионалната свързаност в условията на западни санкции и т.н.

Всъщност с подобряването на железопътната свързаност ще се засили не само връзката между Китай и двете централноазиатски държави по трасето, но и взаимосвързаността в региона на Централна Азия.

Въпреки това, при любопитна размяна на ролите, след като Централна Азия се превърна в терен на голямата игра напоследък между САЩ, от една страна, и Русия и Китай, от друга, Вашингтон започна да гледа с недоверие на перспективата за такъв проект за потенциално свързване на железопътните системи на Китай с европейската железопътна мрежа през Туркменистан, Иран и Турция.

Достатъчно е да се каже, че през последните две години с подновен интерес Китай започна да гледа на железопътната линия с дължина 523 км – 213 км в Китай, 260 км в Киргизстан и 50 км в Узбекистан – оптимистично като на по-кратък маршрут от Китай до Европа и Западна Азия от съществуващия 900-километров коридор, който минава през Транссибирската железопътна линия в Русия, която не разполага с модерна инфраструктура и има само един неелектрифициран коловоз, което я прави неспособна за транзитиране на китайски стоки към Европа, а също така да намали икономическите разходи, свързани със западните санкции срещу Русия.

Преди всичко, нарастващото геополитическо напрежение около Тайванския проток и Южнокитайско море започна да предизвиква сериозна загриженост и основен приоритет за Пекин да създаде алтернативни сухопътни маршрути до европейския пазар.

Без съмнение CKU има огромен потенциал в геополитически, геостратегически и геоикономически план. Накратко, той ще завърши южния проход на Новия евразийски сухопътен мост, оформяйки удобен транспортен път от Източна и Югоизточна Азия към Централна и Западна Азия, Северна Африка и Европа.

По-конкретно, освен че ще интегрира региона на Централна Азия в по-широката транспортна мрежа и ще го свърже по-добре със световния пазар, Пекин предвижда, че в бъдеще CKU може да бъде разширен до други държави, като например Афганистан.

Всъщност, говорейки на церемонията по подписването в четвъртък заедно със Си и президента на Киргизстан Садир Джапаров, президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев подчерта, че „този път ще позволи на нашите страни да навлязат на широките пазари на Южна Азия и Близкия изток чрез обещаващия Трансафганистански коридор“.

Разбира се, строителството на CKU, което се очаква да започне по-късно тази година на стойност 8 млрд. долара, представлява огромно предизвикателство, тъй като е транснационален проект, който ще се изпълнява от съвместно предприятие между три държави под формата на БОТ. Без съмнение, CKU изисква трудни инженерни умения, тъй като пътят му преминава през сложния терен на Западен Китай и Киргизстан на височина от 2000 до 3500 метра и включва изграждането на повече от петдесет тунела и деветдесет моста през най-високите планини на Киргизстан.

Но Китай има огромен опит и познания в осъществяването му. Си заяви, че подписаното в Пекин споразумение осигурява „солидна правна основа“ за изграждането на железопътната линия и превръща проекта „от визия в реалност“.

В момента предпроектното проучване на проекта се актуализира след приключването на теренните проучвания от китайски инженери през декември. Джу Юнбяо, професор в Изследователския център за пояса и пътя към университета в Ланджоу, заяви пред Global Times, че строителните техники и финансирането не представляват проблеми.

Говорителят на китайското външно министерство посочи на ежедневния брифинг за пресата в Пекин в петък: „Този важен етап беше постигнат благодарение на огромните усилия на различни отдели и експерти, както и на личното внимание и подкрепа от страна на лидерите на трите държави.“

Говорителят отбеляза, че CKU е „още едно доказателство за важността на инициативата „Пояс и път“ и демонстрира популярността на визията за общност със споделено бъдеще за човечеството в Централна Азия“.

CKU тръгва от западния китайски център Кашгар до узбекския град Андижан в долината на Фергана, като преминава през Торугарт, Макмал и Джалалабад. Тя свързва железопътната мрежа от съветската епоха в Узбекистан, водеща до Термез на река Амударя, граничеща с град Мазари-Шариф в Афганистан.

Миналия месец Узбекистан обяви, че проектът за Трансафганистанска железница се очаква да бъде завършен до края на 2027 г., като свързва Узбекистан, Афганистан и Пакистан, „улеснявайки важни търговски маршрути и засилвайки регионалната свързаност“. Интересно е, че проектът за Трансафганистанска железница е фигурирал и в китайско-пакистанските документи в миналото.

В съвместно изявление, публикувано след посещението на пакистанския министър-председател Шехбаз Шариф в Китай миналата седмица, се обещава Китайско-пакистанският икономически коридор да се превърне в „образцов проект за висококачествено изграждане на сътрудничеството по „Пояса и пътя“… (и) се признава значението на пристанище Гвадар като важен възел в междурегионалната свързаност“, като същевременно се постига съгласие да се играе конструктивна роля „в подпомагането на Афганистан да постигне стабилно развитие и да се интегрира в международната общност“.

Забележително е, че при първото официално признаване на временното правителство на талибаните от страна на голяма държава Си Дзинпин приветства Асадула Билал Карими, назначения от талибаните афганистански посланик, на официална церемония в Голямата зала на народа през януари, заедно с пратеници от Куба, Иран, Пакистан и 38 други държави, които също представиха своите пълномощни.

Напълно възможно е да е настъпил моментът за осъществяване на вековната мечта за трансафганистанска железопътна линия. Съобщава се, че Катар проявява интерес към финансирането на проекта. На среща в Казан през февруари с руския президент Владимир Путин Мирзийоев разкри, че руската страна е изразила интерес да участва в разработването на техническата обосновка на проекта и в неговото популяризиране. На срещата в Казан присъства руският заместник министър-председател по транспорта Виталий Савелиев, който по-рано посети Ташкент.

Със сигурност възстановяването на пълноценните отношения между Москва и Кабул, което предстои, ще спомогне за ускоряване на нещата.

CKU се превръща в опорна точка във феноменалната трансформация на регионалната свързаност в Централна Азия и далечните региони около нея. В настоящата международна обстановка това има дълбоки геополитически последици за съвместните/координираните руско-китайски усилия за отблъскване на двойната стратегия на САЩ за сдържане.

Мелкулангара К. Бхадракумар (Melkulangara K. Bhadrakumar) е бивш индийски посланик, чиято дипломатическа кариера е посветена на мисии в бившия Съветски съюз и в Пакистан, Иран и Афганистан, Южна Корея, Шри Ланка, Германия и Турция. Анализира външната политика на Индия и Близкия Изток, Евразия, Централна Азия, Южна Азия и Азиатско-тихоокеанския регион.

Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.

Източник - Indian Punchline